О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№467
София, 15.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1805 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Т. чрез пълномощника му адвокат Гинка Янкова против решение № 2173 от 13.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2148 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 2446 от 30.05.2018 г. по гр.д. № 16953 от 2017 г. на Районен съд-Варна, ГК, X.-ви състав за допускане на съдебна делба на лек автомобил марка „С.“, модел „Г. В.“ с [рег.номер на МПС] с дата на първа регистрация 28.06.2006 г. и с посочени цвят и номер на двигагател и рама между В. Й. К. и Д. Х. Т. при равни права в съсобствеността.
В. Й. К. е подала чрез пълномощника си адвокат Гинка Янкова писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 7.10.1984 г. и е прекратен с развод на 21.03.2017 г. Счел е за неоснователно възражението на Д. Х. Т., че е налице трансформация на лични средства, тъй като автомобила е закупен със средства от учреденото от него и баща му гражданско дружество. Съдът е счел, че представените доказателства установяват, че Х. Т. Х. и Д. Х. Т. са подписали учредителен договор от 25.04.2005 г. за учредяване на гражданско дружество по смисъла на чл.357-364 ЗЗД „Т. и син“ и на името на гражданското дружество е разкрита на 29.04.2005 г. банкова разплащателна сметка. С протокол № 1 от 14.04.2010 г. съдружниците взели решение за закупуване и експлоатация на лек автомобил с повишена проходимост на името и за сметка на дружеството. С протокол № 2 от 22.06.2010 г. съдружниците решили да се закупи процесния автомобил за сметка на дружеството, но на името на Д. Х. Т. като физическо лице и със средства, които Д. „Т. и син“ отпуска с договор за заем при 1 % годишна липсва и за срок от 10 години и с 1 година отглагателен период. На 24.10.2010 г. Д. Т. е изтеглил от сметката на дружеството парична сума и е закупил автомобила във Ф., Германия за 12900 евро.
При така установените факти въззивният съд е приел, че правата на страните в съсобствеността на автомобила са равни, като не се установява твърдяната трансформация на лични средства, получени от гражданското дружество в резултат на дарствена сделка – съдружниците са взели решение сумата да бъде предоставена в заем, а обстоятелството, че до септември 2014 г. Д. Т. не е изпълнявал задължението си за връщане на заетата сума и че гражданското дружество е прекратено след смъртта на един от съдружниците, не променя възмездния характер на възникналото правоотношение. Фактът, че спрямо Т. не са предприеми действия по събиране на дълга, не означава, че сумата му е дарена, доколкото волята на съдружниците да бъде предоставена в заем е недвусмислено изразена. Процесният автомобил е придобит по време на брака с получени в заем средства. Съдът е счел, че вещта е придобита за нуждите на семейството, като е изложил съображения, че не е установено автомобилът да е закупен във връзка с дейността на дружеството, която от своя страна и не предполага необходимост от подобна вещ с оглед нейния характер /свързан с предоставяне на експертни и консултански услуги и обучения в различни области/. Приел е, че предназначението на вещта не се опровергава и от показанията на свидетеля В. Г., доколкото в тази част същите пресъздават изявление на ответника, че закупува колата за фирмата с баща му и не са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Промяната в намерението на съдружниците с решението от 22.06.2010 г. да предоставят заем на Т. и автомобилът да се закупи на името на физическото лице, обосновават извод, че целта на придобиването не е свързана с предмета на дейност на дружеството. С оглед извода, че вещта е придобита за нуждите на семейството и нормата на чл.32, ал.2 СК въззивният съд е приел, че автомобилът е станал съпружеска имуществена общност, прекратена с прекратяване на брака и трансфорирана в съсобственост при равни права. Меродавният момент за възникване на съпружеската имуществена общност е придобиването на вещното право по съответния възмезден юридически способ – по време на брака на съпрузите съобразно презумпцията на чл.21 от СК, като без значение е кой е погасявал заема за придобиването или дали същия е погасяван.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите:
1) следва ли вззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и доводите на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, като изясни приложимата от него материално правна норма;
2) ако цената за придобиване на определена вещ по време на брака между съпрузи, е платена от гражданско дружество, в което участва единия съпруг, следва ли да се приеме, че частта от цената, съответстваща на дела на съпруга в гражданското дружество има извънсемеен произход, респ. че е налице трансформация на лично имущество при придобиване на вещта.
Въпросите са обосновани с довода, че съдът не е отчел обстоятелството, че в платилото цената дружество с фирма „Т. и син“ е гражданско дружество, в което ? от капитала му е собственост на Д. Т., а след смъртта на баща му Х. Т., дяловото му участие е за ? от капитала на дружеството, а дяловете на съпрузите в дружествата са лична собственост на всеки от тях и не попадат в обхвата на съпружеската имуществена общност.
С оглед посочената обосновка на въпросите липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като доводът не съответства на данните по делото. Въззивният съд е съобразил правния характер на гражданското дружество, както и нормата на чл.359, ал.1 и ал.3 ЗЗД, че придобитото е обща собственост на съдружниците и отделен съдружник може да получи дела си само при напускане или при прекратяване на дружеството, докато за извода дали дадена вещ се включва в режима на съпружеската имуществена общност при довод за трансформация на лични средства е относим произхода на средствата към момента на осъществяване на придобивното основание. Прекратяването на дружеството и съответно получаването на стойността на дела на касатора от ? като съдружник и от ? като наследник на починалия съдружник Х. Т. е станало след придобиването на процесния автомобил. Към момента на придобиването вещта е заплатена със заемни средства, като изводът на съда, че автомобилът е закупен за нуждите на семейството на страните, не е оспорен в касационната жалба.
След като поставените въпроси са неотносими към изводите на съда, то липсва основание за допусканена касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на В. Й. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Величка Джамбазова.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 2173 от 13.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2148 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА Д. Х. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 414, адвокат Гинка Янкова да заплати на В. Й. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.3, ап.7 направените по повод касационната жалба разноски в размер на 600.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: