О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 11.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2285 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. Б., Л. И. Б. и С. Д. Я. чрез пълномощника им адвокат Л. В. против решение № 227 от 25.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2776 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив, ГО, Х-ти състав, с което е потвърдено решение № 3576 от 25.10.2018 г. по гр.д. № 18634 от 2017 г. на Районен съд-Пловдив, III гр.състав за отхвърляне на предявения от М. Й. Б., Л. И. Б. и С. Д. Я. против „Лайпциг – 91“ АД, гр.Пловдив установителен иск за собственост на основание реституция и наследствено правоприемство от М. С. Б., починала на 10.12.2001 г. на част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на [населено място], местност „9. к.“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: къмпинг, мотел, с площ от 3.201 дка, отразена на скица № 5 към експертното заключение, лист 160 от делото, неразделна част от решението, между точки № 1, 2, 3, 4, 1, неправилно заснета в кадастралната карта като част от ПИ с идентификатор ***.
„Лайпциг – 91“ АД, гр.Пловдив е подало чрез пълномощника си адвокат С. М. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Разглаждайки жалбата на ищците, въззивният съд е счел за неоснователно възражението им, че неправилно е прието, че имотът е включен в капитала на дружеството-ответник „тъй като акта за публична държавна собственост е само констативен и не поражда право на собственост. Посочил е, че РС Пловдив, за да реши делото е извършил косвен контрол за законосъобразност на представения от ищците титул за собственост, а именно решение № А08Б от 01.09.1994 г. на Поземлена комисия – Община Марица, издадено на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, по преписка № 17104 от 10.01.1992 г. Възможността да се извърши такъв контрол за законност на административен акт, спрямо страна по делото, на която й се противопоставя този акт и тя не е била участник в административното производство по издаването му е регламентиран от чл.17 ал.2 ГПК и е ясно приложим по искове за собственост заведени от собственици на земеделски земи възстановени по реда на ЗСПЗЗ, видно от трайната практика на съдилищата и изрично от Тълкувателно решение №5/2011г. по т.д. № 5/2011г. на ОСГК на ВКС.
За неоснователно е прието и възражението на жалбоподателите, че единствения способ за защита на ответника е било да заведе иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е за спор за материално право, тоест за принадлежност на правото на собственост на лицето, претендиращо възстановяване на имот по ЗСПЗЗ към момента на внасяне на земята в ТКЗС. Ясно е че с този иск ответника няма как да си брани правата, защото изобщо в казуса ответникэт не е претендирал възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и несъществува спор за материално право по смисъла на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е изложил съображения, че посоченото решение на ПК Марица е незаконосъобразно, защото е издадено в противоречие с чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ. По делото е доказано, че ответното дружество „Лайпциг-91” АД, е правоприемник на процесния имот от държавна фирма „Лайпциг – 91”, която е правоприемник на държавна фирма „Пълдин Тур”, която е правоприемник на ДП „Балкантурист”. По делото е безспорно, че с актовете за държавна собственост № 1320/7852 от 08.09.1966г. и № 1321/7853 от 08.06.1966г. /л.45-48 от делото/ мотел „9-ти километър” от 410 кв.м. застроена площ и ресторант „9-ти километър” с 630 кв.м. застроена площ, построени през 1962 г., са предоставени за стопанисване на ДСП „Балкантурист” Пловдив. Вярно е че към този момент липсва акт за държавна собственост или пък друг документ, с който на това предприятие да му се предоставя за ползване терена около мотела и ресторанта. Но от друга страна по делото е безспорно доказано, че около 60 декара в района са били оградени и ползвани само от ДСП „Балкантурист” Пловдив за комплекс „9-ти километър”. Като в този комплекс впоследствие са построени редица други недвижими обекти, като басейни, помпена станция и подземен водопровод от помпената станция към басейните. Това е видно от СТЕ /л.153-160/, според която в Комплекс 9-ти километър с площ около 60 дка съдържа сгради и терен, които съответстват на описаните в АДС № 1968-V/17.03.1994 г. и АДС № 175/12.04.1996г. Посоченият комплекс съответства на ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място]. Установява се, че почти всички сгради, които съществуват и сега са изградени и попадат почти изцяло в ПИ с идентификатор № ***. В ПИ с идентификатор № *** са изградени: по границите на имота почти изцяло е материализирана ограда от бетонови колове с мрежа и от стоманени колове с мрежа; съществуват сгради – мотел, ресторант, чайна, бунгала, плаж с басейн, съблекалня, помпена станция, котелно, тоалетни. Теренът на горния Комплекс 9-ти километър, в който безспорно попада и нивата на ищците е предаден за ползване едва с актове за държавна собственост №1968-V-км/17.03.1994г. и №175/12.04.1996г. /л.49 и л.50/ общо за 50 декара. Съдът е възприел доводите на ищците, че АДС има констативен характер и липсва законно основание да се предаде правото на ползване на тази земеделска земя за ползване и за строеж на сгради и съоражения на ДП Балкантурист след 1962 година до АДС от 1994 година и възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ през 1994 година, че генералните планове не са предвидени в ЗТСУ и не могат да прехвърлят право на собственост върху земеделски земи, че е нарушен чл.14 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата /отменен 27.04.1996 г/. Счел е обаче, че следва да се има предвид трайната практика на ВКС, че осъществяването на комплексно мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ е пречка за реституцията на земеделски имот, независимо от това дали строежът е законен или не – така Решение № 373 от 26.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1309/2010 г., I г. о., ГК и Решение № 70 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 674/2009 г., I г. о., ГК.
В случая вследствие на проведено мероприятие имотът е загубил характера си на земеделски и вече не се е използувал като такъв /възстановен е като необработваема нива/ и предназначението му е променено, изградените в него съоръжения представляват част от туристическата структура на предприятие и обслужват производствения му процес по начин, че тяхното премахване би нарушило нормалното му протичане, вкл. когато върху имота са извършени строителни дейности по смисъла на § 1в, ал.1 ДР на ППЗСПЗЗ. Процесният имот е точно до басеините в комплекса и под него минава подземен тръбопровод свързан с помпената станция в същия имот. Ето защо са били налични пречки за реституцията, придобивното основание, на което ищците се позовават не се е проявило и те не са станали собственици на имота.
Допълнително и с оглед довода на ищците, че районния съд не се е произнесъл по възражението на ответното дружество за придобивна давност, Окръжен съд-Пловдив е отбелязал, че приема това възражение за основателно, като давността е почнала да тече от момента на реституцията през 1994 г. и е изтекла към датата на предявяване на иска на 23.11.2017 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят следните правни въпроси:
1) липсата на индивидуализация на имота в акта за държавна собственост пречка ли е за формиране фактически изводи на съда само въз основа на него;
2) длъжен ли е решаващият състав да посочи при събрани противоречиви доказателства и данни по делото, кои от тях възприема и кои отхвърля, а така също да обясни защо приема едните, а отхвърля другите.
Първият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като касае само обсъдените от въззивния съд възражения на ищците относно претендираното от ответника право на собственост, но не и основния мотив за отхвърляне на иска – при осъществения косвен съдебен контрол на реституционното решение, на което ищците основават правата си се установява, че същото е незаконосъобразно, тъй като е възстановена собствеността въпреки наличието на пречки по чл.10б ЗСПЗЗ.
Вторият въпрос е обоснован с довода, че са събрани противоречиви доказателства за площта на претендирания имот от ответника, за неговите граници и евентуалното включване на процесния имот в тях. С оглед посочената обосновка вторият въпрос е неотносим към данните по делото – от една страна въззивният съд ясно е посочил, че основава изводите си за попадане на имота, претендиран от ищците в границите на имота, претендиран от ответника, на изслушаното по делото експертно заключение. Последното пък категорично посочва местонахождението на реституирания по ЗСПЗЗ имот в рамките на застроения още през 60-те години на двадесети век имот, ползван от ДСП „Балкантурист” Пловдив, като по делото не са ангажирани доказателства част от застрояването да е извършено след 1991 г., когато влиза в сила ЗСПЗЗ.
В допълнение от 15.11.2019 г. касаторите считат, че по допустимостта на косвения съдебен контрол въззивният съд се е произнесъл в противоречие с втората хипотеза на ТР № 5/2011г. по т.д. № 5/2011г. на ОСГК на ВКС, според която държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обосновано с твърдението, че е налице вечме упражнен пряк съдебен контрол върху административния акт, определящ доопустимостта за възстановяване в реални граници на процесния имот чрез развилото се производство по обжалване на заповед № РД-47-10/28.05.2004 г. на МЗХ по адм.д. № 4/2012 г. на СГС и адм. Д. № 13137/2014 г. на ВАС. Соченото противоречие с практиката на ВКС не е налице. Даденото тълкуване касае случаите на допустимост на косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ за възстановяване на правото на собственост, а в случая решение № А08Б от 01.09.1994 г. на Поземлена комисия – Община Марица не е било атакувано по административен ред. Административното производство, касаещо заповед № РД-47-10/28.05.2004 г. на МЗХ, с която е наредено да се преработи частично картата на възстановената собственост за землището на [населено място] в масив 30 с обща площ 72-152 дка е неотносимо при преценка допустимостта на косвения съдебен контрол на решение № А08Б от 01.09.1994 г. на Поземлена комисия – Община Марица.
Освен това в касационната жалба не е оспорен извода на съда, че дори и да е извършена реституция в полза на ищците, то ответното дружество е придобило имота по давност, а следователно допускането до касационно обжалване не би променило изхода на спора /изложените в тази насока доводи в допълнението от 15.11.2019 г. са след срока по чл.283 ГПК и не могат да бъдат разгледани/.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на „Лайпциг-91“ АД, гр.Пловдив направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1800 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Б. С. от 1500 лв. и 300 лв. ДДС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227 от 25.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2776 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив, ГО, Х-ти състав.
ОСЪЖДА М. Й. Б., ЕГН [ЕГН], Л. И. Б., ЕГН [ЕГН] и С. Д. Я., ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], община М., ул. „6-та“ № 3, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адвокат Л. В. да заплатят на „Лайпциг-91“ АД, гр.Пловдив, бул.“Руски“ № 70, ЕИК 825256780 направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1800.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: