О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София, 06.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2035 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ц. И. чрез пълномощника й адвокат Х. Я. против решение № 16 от 25.01.2019 г., постановено по гр.д. № 599 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Враца, с което е потвърдено решение № 561 от 13.07.2018 г. по гр.д. № 5567 от 2017 г. на Районен съд-Враца за допускане на съдебна делба на наследени от П. Н. П., починал на 20.10.1983 г. земеделски земи, описани в решението между съделителите и при права в съсобствеността: А. Г. И. и П. Д. И. – общо 259/540 ид.ч., Ю. В. Й. – 108/540 ид.ч., К. И. Н. – 30/540 ид.ч., Е. Д. П. – 39/540 ид.ч., П. Д. П. – 39/540 ид.ч., М. Ц. И. – 39/540 ид.ч., Ц. И. И. – 13/540 ид.ч. и Д. И. И. – 13/540 ид.ч., като е отхвърлен иска за делба по отношение на В. И. И..
А. Г. И. и П. Д. И. са подали чрез пълномощника си адвокат М. Д. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК М. Ц. И. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите:
1) за участниците в делбеното производство /въпросът е обоснован с твърдението, че към момента на предявяване на иска съсобственици, като наследници на общия наследодател, са били и И. К. Н., К. Д. Н. и В. И. И., които са се разпоредили с правата си в полза на ищците в хода на процеса и не са конституирани в противоречие с практиката на ВКС, че при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК/;
2) как следва да процедира съда, ако в хода на съдебното производство се открие, че ползван от страна като доказателство писмен документ е неистински, ако той не е оспорен в срок и следва ли да се сезира прокуратурата и да се спре производството на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК /въпросът е обоснован с тезата, че макар касаторката да не е подала отговор на исковата молба и да не е оспорила представеното към нея копие от Решение № 247/24.01.1995 г. на ПК-К., то съдът е длъжен да подложи на преценка събраните доказателства и след като използваният документ е явно неистински, не може да постанови своето решение, основавайки се на него/;
3) към кой момент следва да се преценява какво включва наследствената маса при договор за продажба на наследство – дали към датата на откриване на наследството или към датата на сключване на договора за продажба на наследство /въпросът е обоснован с тезата, че следва да се съобрази датата на откриване на наследството, а не както е приел съдът датата на сключване на договора за продажба на наследство/
Първият въпрос е относим към извода във въззивното решение, че страните са правилно конституирани, като съдът е зачел придобиването на правата на съсобствениците И. К. Н., К. Д. Н. и В. И. И. от ищеца А. Г. И. чрез договор за покупко-продажба на идеалните им части от процесните имоти, сключен в хода на делото, като са изложени съображения, че М. Ц. И. в съответния процесуален срок, не е направила възражение по чл.76 ЗН за прогласяване на частичната им недействителност по отношение на нея.
По този въпрос липсва основание за допускане на касационно обжалване. Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т.3 дава тълкуване по приложението на чл.226 ГПК в хипотеза, при която в хода на делбата съделител се разпореди с дела си в полза на трето за съсобствеността и съответно неучастващо в делбата лице, поради което е неотносимо в настоящия случай, в който съделители са прехвърлили дела си в съсобствеността на съсобственик, който участва в делбата.
Тълкувателно решение № 2 от 9.04.1986 г. по гр.д. № 36/85 г. на ОСГК на ВКС, на което се позовава касаторката, не е постановявано. По гр.д. № 36/85 г. е постановено Тълкувателно решение № 72 от 9.04.1986 г., но същото е обявено за изгубило сила с Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, т.1, с което е дадено тълкуване, че актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ (права върху вещи) е относително недействителен, както и че правото да се иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение.
Вторият въпрос е свързан с изводите на Окръжен съд-Враца по отношение направеното оспорване на съдържанието на представеното с исковата молба копие от Решение №247/24.01.1995 г. на ОСЗ-гр.Криводол. Съдът е приел, че оспорването не е направено в преклузивния срок. Изложил е и съображения, че решението въз основа на което е определена наследствената маса, включваща земеделски земи, възстановена собственост по ЗСПЗЗ представлява официален документ по смисъла на разпоредбата на чл.179 от ГПК, при което оборването му се извършва от страната която е направила оспорването съгласно чл.193 ал.3 от ГПК. Доказателства по отношение на неистинността на обсъжданото решение от страна на М. Ц. И. не са представени, а по отношение на направеното записване в това решение на ищеца А. Г. И., видно от писмения отговор на ОСЗ-гр.Криводол в писмо изх.№ 480/14.11.2018 г., както и от представените с писмения отговор на ищците данни от регистъра на земеделските земи, се установява, че тъй като преписът на решението е направен към момента на неговото поискване, съответно в него е отразено и съществуващото положение по отношение на правото на собственост върху съответните имоти. При това положение вписването на ищеца в преписа от Решение № 247/24.01.1995 г., отразяващо индивидуализацията на земеделските земи, възстановена собственост на наследниците на П. Н. П. по ЗСПЗЗ, всъщност отразява и последните данни по отношение на историята на собствеността към датата на поискване на съответния препис, тъй като е дадено като компютърна разпечатка от въведения електронен регистър, воден към съответната поземлена комисия. Освен това по делото е представен и оригиналът на решението и от него се установява, че изводът за произнасяне на законово определената комисия по възстановяване на земеделските земи, бивша собственост на наследодателя на страните по реда на ЗСПЗЗ е правилен, като няма основание да се приеме нищожност на взетото решение, на което се основават правата на страните.
С оглед посочените мотиви на съда и събраните доказателства вторият поставен въпрос е неотносим, тъй като по делото липсват данни ищецът да е ползвал неистински документ, поради което този въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Третият въпрос е насочен към изводите на въззивния съд за неоснователност на възражението за неправилно конституиране на страните с оглед чл.90а ЗН и липсата на вещнопрехвърлителен ефект по отношение на процесните имоти на извършените от част от наследниците разпоредителни сделки и съответно липса на активна процесуална легитимация на ищците. Съдът е изложил съображения, че с оглед момента на извършване на разпоредителните сделки за продажба на наследствени права от част от наследниците по закон на П. Н. П., чл.90а ЗН е неотносим, тъй като продажбите са извършени едва след възстановяване на собствеността на земеделските земи с план за земеразделяне, бивша собственост на общия наследодател, което е извършено съгласно взетото с Протокол № 13 от 07.05.1992 г. решение на ПК-К. по преписка № 000167 и последвалото го Решение № 247/24.01.1995 г. Собствеността е била възстановена на наследниците и всеки един от тях, съобразно волята си е могъл да извършва разпореждания с правата си, при което извършените разпоредителни сделки, на които се основават правата на ищците са породили своя вещнотранслативен ефект и това определя и тяхната активна легитимация да поискат делба на създадената съсобственост.
По въпроса не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е формирана практика на ВКС, на която въззивното решение съответства. Например с решение № 95 от 6.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 625/2015 г., II г. о. е дадено тълкуване, че разпоредбата на чл. 90а ЗН, приета с изменението на закона в ДВ бр. 60/1992 г., постановява, че завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяването или включването в ТКЗС на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти. Целта на разпоредбата е да се отнеме правното действие на посочените разпоредителни действия спрямо имотите, които към момента на извършване на разпорежданията са били обобществени, правото на собственост върху тях не е могло да бъде упражнявано в цялост, поради което се предполага, че извършващият разпореждането не счита тези имоти за част от наследството и няма воля да се разпорежда с тях. Следователно, разпоредбата на чл. 90а ЗН намира приложение за договори за продажба на наследство, сключени след кооперирането на земите и преди възстановяването на правата на собствениците, започнало с приемането на ЗСПЗЗ. В същия смисъл са мотивите на горепосоченото решение на Конституционния съд и на Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 3. А когато договорът за продажба на наследство е сключен след влизане в сила на ЗСПЗЗ и при започнала процедура по възстановяване на собствеността, то извършеното от наследника разпореждане с цялото полагащо му се наследство, има действие и за имотите, които са в процес на реституция. Те са част от наследството и окончателното възстановяване на собствеността се проявява в патримониума на купувача на наследството.
С оглед изхода на настоящото производство М. Ц. И. следва да възстанови на А. Г. И. и П. Д. И. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат М. Д..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16 от 25.01.2019 г., постановено по гр.д. № 599 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Враца.
ОСЪЖДА М. Ц. И., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на А. Г. И., ЕГН [ЕГН] и П. Д. И., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх.Б, ап.16 направените по повод касационната жалба разноски в размер на 600.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: