4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 17.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2487 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. Ц. и Р. А. Ц. чрез пълномощника им адвокат И. К. против решение № 31 от 7.02.2019 г., постановено по гр.д. № 683 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Враца, с което е потвърдено решение № 760 от 18.10.2018 г. по гр.д. № 1638/2018 г. на Районен съд-Враца за отхвърляне на предявения от Т. А. Ц. и Р. А. Ц. против И. С. Н. и С. С. Х. ревандикационен иск по отношение на описаните шест земеделски имота в землището на [населено място], област Враца.
И. С. Н. и С. С. Х. чрез пълномощника си адвокат Б. Н. са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Ищците основават претендираното право на собственост върху процесните имоти, възстановени с решение № 365 от 3.09.1999 г. на ПК гр.Враца на наследниците на Х. Д. Г. на придобивна давност чрез владение, осъществявано от 1999 г. и като обосновка на правния си интерес са посочили, че ответниците по настоящия иск са предявили против тях иск за делба, включително и на процесните имоти. В отговора на исковата молба И. С. Н. и С. С. Х. са оспорили иска с твърдения, че ответниците в отговора на исковата молба за делба са признали наличието на съсобствненост по наследство от Х. Г., а и след възстановяване на собствеността имотите са отдавани под аренда от преките наследници, които винаги са имали съгласие помежду си за управлението на тези имоти.
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че за да придобие съсобственик правото на собственост върху чуждите идеални части, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение и тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Счел е, че по делото подобни факти не са установени. От писмените и гласни доказателства се установява, че ищците са могли да упражняват фактическа власт върху имотите след смъртта на преките наследници – от 29.10.2010 г. за частта на майка им М. Х., от 26.05.2008 г. за частта на С. Х., от 17.03.2004 г. за частта на С. Х. и от 11.02.2017 г. за частта на П. Х.. Ищците не претендират присъединяване на своето владение към евентуалното владение на своите праводатели, при което началото на давностното владение е могло да отпочне за съответните идеални части едва от датата на смъртта на всеки от преките наследници, от които дати до датата на предявяване на иска не са изтекли 10 години,с изкл.частта на С. Х.. От писмените /договор за аренда и сл.бележка за изплатена рента/ и гласни доказателства се установява,че процесните имоти са отдавани под аренда в периода от 2011 г. до 2016 г., а и преди това от всички, които са били наследници и съсобственици към съответния момент и всеки от тях е получавал дължимата рента според дела си в съсобствеността. Свидетелите са категорични, че преди смъртта на П. Х., починала през 2017 г., всички наследници на наследодателя винаги са били задружни и за периода от възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ до 2017 г. наследниците и съсобственици общо са управлявали имотите, без да имат спорове относно принадлежността на правото на собственост. При установения по делото факт на отдаване на наследствените имоти под аренда, следва извод, че сключилият договор за аренда наследник и съсобственик е упражнявал владение върху собствената си идеална част, чрез арендатора и държане на частите на останалите. Изводът, че ищците не са изменили основанието на своето държане на ид.части на останалите сънаследници се подкрепя и от направеното признание на въззивниците като ответници на неизгоден за тях факт, извършено с отговор с вх. № 655/15.01.2018 г. на Врачански районен съд по гр.дело № 5530/2017 г. на Врачански районен съд, в който изрично и категорично са заявили, че имотите-предмет на настоящото дело са съсобствени при равни права между всеки от наследниците. Съдът е счел, че събраните във въззивното производство доказателства не променят горните изводи. Служебните бележки за получавана рента от майката на ищците удостоверяват единствено факта на получаване на рента, която според възприетото по-горе се е разпределяла между всички наследници, но не и факта на упражняване на фактическа власт от страна на самите ищцчи и то със съзнание, че получават такава за свой имот. Свидетелят Г.П., арендатор на процесната земя, заявява,че е сключил договор за аренда с майката на ищците и знае, че тази земя е наследствена и има и други наследници, като не е ставало въпрос тази земя да е изключителна собственост на ищците. Свидетелят Ц.Ц. заявява, че е раздавал рента/тъй като работел към арендатора/ на ищците, но не знае откъде е и чия собственост е арендованата земя. В този смисъл са и показанията на свидетеля Ив.И., който заявява, че е чувал Р. Ц. да казва, че тази земя е наследствена, но не е чувал да казва,че земята е негова.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите считат, че по въпроса „може ли да се придобие по давност съсобствен недвижим имот от един от съсобствениците и кои са необходимите предпоставки за това“ изводите на въззивния съд противоречат на практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр.д. № 217/2010 г., II г.о. и решение № 169 от 17.03.2006 г. по гр.д. № 754/2005 г., I г.о., според която при съсобственост, независимо от юридическия факт, от който произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение, като демонстрира тази промяна на намерението си пред останалите съсобственици така, че да отблъсне техните претенции върху имота.
Поставеният въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като по него въззивното решение изцяло съответства на практиката на ВКС, включително и тази, посочена от касаторите, като изводите на съда са съобразени с данните по делото, че не само липсват доказателства за действия на ищците, с които да отричат правата на останалите съсобственици и чрез които да демонстрират завладяването на идеалните им части, но и е налице признание за наличието на съсобственост в отговора на исковата молба по предявения срещу тях иск за делба по гр.дело № 5530/2017 г. на Врачански районен съд /което признание, извършено преди позоваването на придобивна давност, съставлява отказ от изтекла давност, доколкото с него давността се прекъсва на основание чл.84 ЗС вр. чл.116, б.“а“ ЗЗД, като се заличават последиците от изтеклия давностен срок/.
Касаторите следва да възстановят направените от И. С. Н. и С. С. Х. разноски по повод касационната жалба в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Б. Н..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31 от 7.02.2019 г., постановено по гр.д. № 683 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Враца.
ОСЪЖДА Т. А. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Р. А. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, офис 406, адвокат И. К. да заплатят на И. С. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] С. С. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ап.1 направените по повод касационната жалба разноски в размер на 600.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: