О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№469
София, 18.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1626 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. И. чрез пълномощника й адвокат Георги Стоянов против решение № 20 от 15.01.2019 г., постановено по гр.д. № 833 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е потвърдено решение № 224 от 26.09.2018 г. по гр.д. № 301/2018 г. на Районен съд-Червен бряг за отхвърляне на предявения от Д. Ц. И. против П. К. Т. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на апартамент № * в [населено място] бряг, [улица], жилищен блок „Д.“, вх.А, ет.5, заедно с избено помещение № * и таванско помещение № * и 1.734 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****
П. К. Т. не е подал писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
При постановяване на решението си въззивният съд е приел, че е бил предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, но първоинстанционният съд се е произнесъл само в установителната част. Изложил е съображения, че непълнотата може да бъде отстранена само по молба на страната по чл.250 ГПК, но такава не е подадена, нито се съдържа във въззивната жалба, поради което и въззивният съд ще разгледа само положителен установителен иск за собственост.
Счел е за установено, че с нотариален акт № * том * ,рег.№ * по нот.дело № */ * г. на нотариус Я. Я. ищцата е продала имота на Б. С. Г., като исковете й за прогласяване нищожността на договора като привиден и по чл.29, ал.1 ЗЗД, са отхвърлени, с което е формирана сила на пресъдено нещо и наведените в настоящото производство доводи, че продажбата била фиктивна не могат да се обсъждат.
По отношение позоваването на ищцата на придобивна давност, тъй като останала да живее в имота и след продажбата, съдът е приел, че Д. И. е била държател /в исковата молба сочи, че продала апартамента с изричната уговорка да остане да живее в него, като липсват доказателства впоследствие да е отблъснала владението на новия собственик.
Ответникът по делото П. Т. се легитимира като собственик в резултат на проведена публична продан по изп.дело № 20167560400479/2016г. на ЧСИ Ц. Н., което обстоятелство се удостоверява от Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.03.2017 г., с което процесният апартамент, собственост на Б. С. Г. и Т. К. Г., е бил възложен на П. К. Т. за сумата 17 150 лв., която купувачът е платил по сметка на съдебния изпълнител и е бил въведен във владение на апартамента с протокол за въвод във владение от 25.10.2017 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката не е формулирала правен въпрос, спрямо който да се прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Такъв въпрос не може да бъде уточнен и от съвпадащите доводи в касационната жалба и изложението – решаващият съд не е направил преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност; приел е, че липсва владение, защото не било демонстрирано спрямо Б. Г., но същия не е оставил адрес за кореспонденция и е нямал никакви претенеции към имота; ищцата е гледала куче без да иска съгласие на трети лица; съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е отменил решението на районния съд и върнал делото за произнасяне по всички искове, което е негово служебно задължение.
Настоящият съдебен състав не констатира наличие и на някое от служебно прилаганите основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо. Няма основание да се провери и дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен, доколкото нормата на чл.250 ГПК предвижда реда, по който следва да се отстрани пропускът на първоинстанционния съд да се произнесе по искането за предаване владението на имота. Същевременно изводът, че ищцата е била държател на апартамента, с оглед признанието й в исковата молба, че го е продала на Б. Г. с изричната уговорка да остане да живее в него и за да завладее имота е необходимо да демонстрира спрямо него промяна в намерението, с което упражнява фактическа власт, е направен в съответствие с практиката на ВКС, например по решение № 159/14.06.2013 г. по гр.д. № 1492/2013, ІІ г.о., че при наличието на уговорка за ползване между собственика и упражняващото фактическата власт лице последното държи вещта за собственика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 15.01.2019 г., постановено по гр.д. № 833 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: