О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 13.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2493 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Х. чрез пълномощника му адвокат Д. Н. против решение № 244 от 28.01.2019 г., постановено по гр.д. № 987 по описа за 2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти състав, с което е обезсилено решение № 6538 от 26.09.2017 г. по гр.д. № 2293 от 2016 г. на Софийски градски съд, ГА, I-10 състав и е прекратено производството по делото по предявения от Г. Н. Х. против АПИ-БИЛДИНГ ЕООД, гр.София и С. Д. Х. отрицателен установителен иск с правно основание чл.440 ГПК за липса на право на принудително изпълнение върху собствен на ищеца недвижим имот, представляващ апартамент № 13 в [населено място],[жк], [улица].
С. Д. Х. е подала писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че е предявен е отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК, като ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот – обект на изпълнение по изп. дело № 20158530400229/2015 г. по описа на ЧСИ с рег. № * на КЧСИ, тъй като го е придобил от длъжника с договор, извършен с нотариален акт на 21.04.2010 г., – преди да бъде вписана възбрана от страна на взискателя – ответник по иска С. Д. Х. и иска съда да признае за установено, че имотът не принадлежи на длъжника по изпълнението – АПИ-БИЛДИНГ ЕООД, понеже вписаната възбрана не е била отразена преди договора за продажба, по който той е купувач, и взискателят не може да се ползва от нея.
Ответницата С. Х. е оспорила иска с възражение, че обезпечителната възбрана е вписана още на 20.04.2010 г., независимо дали това вписване е било отразено в електронни справки от имотния регистър.
Софийски апелативен съд е приел за установено, че ищецът е закупил процесния имот по договор за продажба, извършен с нотариален акт № 58, том I, рег. № 3487, дело № 51 от 21.04.2010 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 14921 от 21.04.2010 г., акт № 162, том X., дело № 8291/2010г., с продавач длъжникът по изпълнението АПИ-БИЛДИНГ ЕООД. С определение от 13.04.2010 г. по гр. д. № 3335/2010 г. СГС, І ГО, 13 състав е допуснал обезпечение на иск с размер на търсената сума от 54 501 евро, предявен от С. Х. срещу АПИ-БИЛДИНГ ЕООД, чрез налагане на възбрана върху три недвижими имоти, измежду които процесния ап. № 13. Със заявление вх. № 14806/20.04.2010 г. С. Х. е поискала от Службата по вписванията да бъде вписана възбрана върху процесния имот, наложена с обезпечителната заповед по посоченото гражданско дело. От отбелязването върху обезпечителната заповед е видно, че тя е вписана в Служба по вписванията с вх. № 14710, в том VI, под № 101 от 20.04.2010 г., както е удостоверено и уведомително писмо до АПИ-БИЛДИНГ ЕООД. В удостоверение от Агенция по вписванията от 18.07.2016 г. и от 06.04.2017 г. относно вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на АПИ-БИЛДИНГ ЕООД, е записано, че е вписана възбраната на 20.04.2010 г. с горепосочения номер и тя предхожда вписването на нотариалния акт за покупко-продажба на имота от 21.04.2010 г. Удостоверението е издадено на основание чл. 46 от Правилника за вписванията, а това от 2017 г. е издадено, за да послужи по настоящото дело въз основа на нарочно удостоверение.
В електронна справка за лице – за АПИ-БИЛДИНГ ЕООД от сайта https://www.icadastre.bg/ за периода 01.01.1992г. – 21.04.2010г., в която е посочено, че е отпечатана на 21.04.2010 г., възбраната върху имота от 20.04.2010 г. не е удостоверена. Тя е отразена в такава справка, отпечатана на 23.04.2010 г.
Изпълнително дело № 229/2015 г. по описа на ЧСИ с рег. № * на КЧСИ е било образувано на 10.12.2015 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден от САС по гр. д. № 2789/2014 г., влязло в сила на 04.09.2015 г., и изпълнителен лист, издаден от СГС по гр. д. № 3335/2010 г., за осъждане на АПИ-БИЛДИНГ ЕООД да заплати на С. Х. сумата 104 501 евро по частичен иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД и разноски по делото.
Ищецът е уведомен за насочване на изпълнението към ап. № 13 на 18.12.2015 г.; на 28.12.2015 г. е извършен опис на имота, в който е заварен Г. Н. Х. и на 19.01.2016 г. той е подал исковата молба, по която е образувано настоящото производство.
При така възприетите факти Софийски апелативен съд е счел, че предявения иск е недопустим. Изложил е съображения за характера на иска по чл.440 ГПК съгласно разрешенията в ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., както и за действието на вписана възбрана – чл.452, ал.2 и чл.453, т.1 ГПК. Приел е, че в настоящия случай, от обстоятелствата, на които е основан искът (чл.127, ал.1, т.4 ГПК), се налага извода, че не съществува спор за собственост върху описания в исковата молба имот с длъжника по изпълнението. Ищецът не отрича правото на собственост на длъжника, обратно, твърди, че се явява негов правоприемник. Повдигнатият пред съда спор се свежда до приложението на чл.452, ал.2 и чл.453, т.1 ГПК. Позоваването на наложена възбрана върху имота не представлява обаче оспорване на собствеността на приобретателя му, а моментът на вписване на възбраната върху имота и правните й последици не могат да бъдат самостоятелен предмет на иска по чл.440 ГПК, тъй като по този начин искът се превръща в иск за факт, неуреден от закона, поради което и недопустим (чл.127, ал.4, изр.2 ГПК). Поддържаното от ищеца право е засегнато именно от насочено изпълнение върху имота в резултат на правните последици на вписана възбрана върху него, чието гражданскоправно действие, уредено в закона (чл.452, ал.2 ГПК), не може да бъде отречено с иска по чл.440 ГПК.
С оглед правния интерес от предявяване на иска, въззивният съд е извършил преценка на доказателствата относно вписана възбрана на 20.04.2010 г. и е формирал извод, че ищецът няма правен интерес от иска, тъй като правото на взискателя да насочи изпълнението върху процесния имот не произтича от правото на собственост на длъжника, предмет на иска по чл.440 ГПК, а от вписана възбрана преди придобиването на собствеността от ищеца. Следователно, дори да се приеме, че е налице спор за собственост върху имота, който понастоящем не принадлежи на длъжника, няма пречка взискателят да се позове на чл.452 – 453 ГПК и да иска продължаване на изпълнението, т.е. правните последици на евентуално позитивно за ищеца решение не биха осуетили правото на взискателя да се удовлетвори от имуществото, предмет на иска. Както се е наложило и в съдебната практика, искът по чл.440 ГПК е допустим, освен при поддържани самостоятелни права на ищеца върху вещта, към която е насочено изпълнението, и при преодоляване на последиците на възбраната, вписана в полза на взискателя, а в случая преди извършването и вписването на договора за продажба с купувач ищецът на 20.04.2010 г. има вписана обезпечителна възбрана (чл.401 ГПК) по реда на чл.23 вр. чл.9 и чл.24 ПВ, чиято противопоставимост се определя от номера и датата, записани във входящия регистър (вж. и чл.34, ал.2 ПВ), без значение дали длъжникът по изпълнението е знаел за налагането й. Несъответствието между вписването и данни от удостоверения, съотв. от програмен продукт, не отнема правните последици на самото вписване (вж. и чл.49 ПВ).
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: при липса на безспорни доказателства, че дадено вписване е отразено в електронната база данни на имотния регистър в деня, в който върху вписания акт са отбелязани неговите акт и дата, следва ли да се смята, че това вписване предхожда по време друго такова, имащо за предмет същия недвижим имот, но отнасящо се за друго по вид вещно право или вещно обезпечение, принадлежащи на друг правен субект.
Въпросът е обоснован с тезата, че част от приложимите норми във връзка с действията на вписване, датуват от десетилетия, като тяхната употреба е обусловило общо взето неизменна практика както по тяхното приложение, така и по тълкуването на закона що се отнася до случаите на конфликт на права между вещни права и/или обезпечения с предмет един и същи недвижим имот, но вписани по различно време. Тази практика по нормата на чл.34, ал.2 ПВ обаче е свързана с така да се каже времето на „ръчното“ отразяване на вписванията във входящия регистър, от който се определя и тяхната последователност. При наличието на електронна база данни, посоченото в която може да се различава от „ръчно“ отразеното в щемпела на службата върху съответния акт, подлежащ на вписване, изисква осъвременено тълкуване на нормата на чл.34, ал.2 ПВ, действаща от далечната 1951 г.
Въпросът не може да обоснове допускане на касационно обжалване. В нито един от съдебните райони на територията на страната няма въведен имотен регистър и на основание чл.74 вписванията се извършват по реда на Правилника за вписванията, поради което и липсва основание за даване на различно тълкуване по приложението на чл.34, ал.2 ПВ, от това, което е установено в съдебната практиката и практиката на ВКС, вкл. тази, на която се е позовал въззивния съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 244 от 28.01.2019 г., постановено по гр.д. № 987 по описа за 2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: