О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№314
София, 18.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 135 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 13515 от 28.09.2017 г. на Р. Д. Р., В. Д. П., Д. Д. И. и С. Д. В. чрез пълномощника им адвокат Р. С. против решение № VI-42 от 23.08.2017 г., постановено по гр.д. № 237 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 20 от 5.01.2017 г. по гр.д. № 1903/2016 г. на Окръжен съд-Бургас за отхвърляне на предявените от Р. Д. Р., В. Д. П., Д. Д. И. и С. Д. В. против Й. П. Н. ревандикационен иск по отношение на дворно място от 900 кв.м., за което е отреден УПИ VII-101 в кв.43 по плана на [населено място] извор, [община], от които 700 кв.м. не са застроени със сгради и иск по чл.59 ЗЗД за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на по 3000 лв. за всяка ищца.
Й. П. Н. е подал чрез пълномощника си адвокат Ж. Н. по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
ПК „Златна крепост“, ЕИК[ЕИК], трето лице-помагач на страната на ответника Й. П. Н. не изразява становище по касационната жалба.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят следните въпроси:
1) решението на съда за отмяна на отчуждаването на недвижим имот ползва ли се със сила на пресъдено нещо и задължително ли е при последващо оспорване на правото на собственост;
2) следва ли да се приеме за приключила процедурата по отчуждаване на имот по реда на З. /отм./ при неплатено обезщетение на собствениците и липсата на издадена заповед за отчуждаване и съставен акт за държавна собственост, от който да е видно с какъв документ и кога е изплатено обезщетение на бившите собственици.
Първият въпрос е свързан с изводите на съда по отношение с решение на БОС по гр.д.№ 1365/1992 г., с което е отменено отчуждаването и е възстановена собствеността на основание ЗВСОИ по З., ЗПИНМ и др. по отношение на 480 кв.м. от УПИ VІІІ-101 в кв.43, а по отношение на процесния парцел VІІ-101 в кв.43 е прието, че не е отчуждаван и е прекратено производството по обжалване на мълчаливия отказ на кмета за отмяна на отчуждаването му. Въззивният съд е приел, че мотивите на решението по гр.д.№ 1365/1992 г. на БОС нямат обвързваща сила при разрешаването на настоящия спор, а самото решение доказва, че ищците са се възползвали от правото си да поискат отмяната на отчуждаването по реда на чл.4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, но имотът не им е бил възстановен по предвидения в закона ред.
Тези изводи на въззивният съд не противоречат на практиката на ВКС, от която е изходено при постановяване на Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по т.д. № 5/2011 г., според която след приемането на чл.177, ал.1, изр.2 АПК, според което ако административният акт бъде изменен или отменен от съда, решението има действие по отношение на всички, следва, че ТР № 6 от 10.05.2006 г. е изгубило сила в частта по т.4, с която е прието, че косвен съдебен контрол може да се упражни и върху съдебните решения за отмяна на отчуждаването по чл.4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, като при тази законодателна уредба и формираната задължителна съдебна практика, няма основание да се приеме друг режим по отношение на решенията на ОСЗ. В случая по отношение на процесния УПИ VІІ-101 в кв.43 е налице мълчалив отказ на кмета за отмяна на отчуждаването, който не е бил отменен от съда, а производството по жалбата е било прекратено. Следователно липсва влязло в сила решение на съда за отмяна или изменение на административния акт, с който е отказано възстановяване на правото на собственост, поради което твърдението за противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС са неоснователни.
Вторият въпрос е касае изводите на въззивния съд, че отчуждаването на процесния имот е извършено по реда на чл.55а ЗПИНМ /отм./ въз основа на изменението на уличнорегулационния план от 1935 г. /по който имотът е бил предвиден за общински дом и поща/ със заповед № 686/18.07.1972 г., с което имотът е бил преотреден за изграждане на магазин, като е било заплатено и определеното с протокол от 15.12.1973 г. на Комисията по чл.265 ППЗТСУ /отм./ обезщетение от 820 лв. /протокол от 23.07.1992 г. на лист 91 от първоинстанционното дело/ и мероприятието, за което е отчужден имотът е било реализирано, поради което след 19.07.1972 г. наследодателят на ищците е изгубил правото си на собственост, като неоснователни са доводите, черпени от решение №13 от 27.01.2012г. по гр.д.№176/2011г. ІІ г.о. на ВКС, което касае отчуждаване по З.(отм.), каквото не е отчуждаването на процесния имот, както и решение № 88 от 14.05.2013г. по гр.д.№819/2012г. на ІІ г.о. на ВКС, което се отнася до неправомерно отнети имоти. Въпросът се явява неотносим към посочените изводи, тъй като е свързан с процедурата по отчуждаване по З. /отм./, докато изводите на съда са, че в случая отчуждаването е извършено по реда на чл.55а ЗПИНМ /отм./
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.2 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VI-42 от 23.08.2017 г., постановено по гр.д. № 237 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: