О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№211
гр. София, 20.04.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4010 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 79 от 03.07.2017г. по гр.д. № 112/2017г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 150 от 14.03.2017г. по гр.д. № 137/2013г. на Тутракански районен съд. С последното е постановено:
1/ признаване за установено между ищците Ц. К. Н., И. К. П., Е. Д. К., В. Д. С., Р. П. Н. и П. Р. П. и ответниците Й. С. К., М. С. Й., С. М. Ч., Г. П. И., И. Й. И. и В. П. М., че договор за доброволна делба на земеделски земи от 26.05.1998г. е нищожен на основание чл. 75, ал.2 ЗН;
2/ признаване за установено, че три сделки, сключени с нотариален акт № 189 от 06.12.2005г., нотариален акт № 195 от 28.08.2012г. и нотариален акт № 193 от 19.03.2013г., са относително недействителни спрямо ищците на основание чл. 76 ЗН;
3/ отхвърляне на инцидентните установителни искове спрямо ищците за установяване, че: а/ М. С. Й. е собственик на поземлен имот № 01022 въз основа на давностно владение; б/ че В. П. М. е собственик на 1/2 ид.ч. от поземлен имот № 002104 по договор за дарение от 06.12.2005г. или евентуално по давност; в/ Г. П. И. е собственик на другата 1/2 ид.ч. от същия имот по договор за дарение от 06.12.2005г. или евентуално по давност; г/ Г. П. И. и И. Й. И. са собственици на поземлен имот № 002015 по договор за продажба от 28.08.2012г. при условията на съпружеска имуществена общност; д/ С. М. Ч. е собственик по договор за дарение от 19.03.2013г. на поземлен имот № 012023;
3/ допусната е съдебна делба на четири земеделски имоти – ниви, подробно описани в решението, между страните по делото при посочени квоти.
Касационната жалба е подадена от ответниците Й. С. К., М. С. Й., С. М. Ч., Г. П. И., И. Й. И. и В. П. М. чрез пълномощника адв. Н.. Навеждат се твърдения за неправилност, тъй като съдът е разрешил основния спорен въпрос – дали е налице сключен граждански брак между бащата на ответниците и майката на ищците, без да обсъди всички доказателства. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че съдебна практика, относима към конкретния казус, почти липсва. Поради това се визира основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: може ли делбеният съд да се произнася има ли сключен брак между страните, респ. между наследодателите или този въпрос подлежи на решаване в отделно исково производство. Изтъква се, че решаващият съд се е позовал на Решение № 460 от 15.11.2011 г. по гр.д. № 912/2011г. на ІV г.о., което касаторите не са открили.
Ответниците не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съединени искове по чл. 75, ал.2 ЗН, по чл. 76 ЗН и иск за съдебна делба, към които са предявени от ответниците инцидентни установителни искове за собственост на отделни делбени имоти.
Ищците са наследници на Е. И. С., починала 2000г., а ответниците Й. С. К. и М. С. Й. са дъщери на С. Г. С., починал 1985г. Твърди се, че Е. С. и С. С. са сключили граждански брак през 1971г., втори по ред и за двамата и Е. С. се явява наследник на съпруга си. По реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С. С. са възстановени земеделски земи – ниви в землището на [населено място]. Двете ответници са извършили помежду си доброволна делба на тези имоти през 1998г. и с последващи сделки са се разпоредили в полза на ответниците Г. П. И. и С. М. Ч.. Твърди се, че в делбата не е участвала майката на ищците Е. И. С., която има качеството на наследник; поради това се претендира нищожност на делбата на основание чл. 75, ал.2 ЗН, относителна недействителност по чл.76 ЗН на последващите сделки с имотите и допускане на делба на съсобствените имоти с участието на наследниците на преживялата съпруга.
Ответниците са оспорили правата на ищците като наследници, отричайки факта, че техният баща е бил съпруг на майката на ищците. По допустимостта на заявеното оспорване, предвид наличието на отхвърлително решение по иск по чл. 547 ГПК за установяване на грешка в акта за женитба и нейната поправка, първоинстанционният съд се е позовал на Решение № 460 от 15.11.2011 г. по гр.д. № 912/2011г. на ІV г.о., според което при спор за имуществено право, един от правопораждащите факти на което е брак на наследодателя, този спор следва да бъде решен в рамките на исково производство; в него сключването и съществуването на брака следва да се доказва на общо основание, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест и правилата за допустимите в конкретния случай доказателствени средства.
Спорът е концентриран върху това дали е налице сключен граждански брак между майката на ищците Е. С. и бащата на ответниците С. С., предвид някои несъответствия в акта за женитба. Според приложения акт за женитба № 3 от 5.11.1971г. бракът е сключен между С. И. И., [дата на раждане] и Е. И. Д., [дата на раждане] , която след сключване на брака ще носи името Е. И. С.. Същевременно, в регистрационните картони на двамата – С. Г. С. и Е. И. С. е отразено, че са съпрузи; по отношение на С. Г. С. съвпадат всички данни, отразени в акта за женитба – дата на раждане, място на раждане и местоживеене. Освен това, в регистрите на [община] не фигурира лице С. И. И., родено на 14.02.1920г.
Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, подробно обосновани, че оспорването е несъстоятелно. Обсъдени са и са съпоставени данните в акта за женитба с регистрационните картони на двамата наследодатели и всички други относими доказателства. Въз основа на този анализ съдът е достигнал до извод, че С. И. И., посочен в акта за женитба, и С. Г. С. – баща на ответниците, са едно и също лице. С оглед на това майката на ищците като негова съпруга е наследник и извършената делба без нейно участие е нищожна.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Повдигнатият правен въпрос дали делбеният съд може да се произнася по спор сключен ли е граждански брак между наследодателите или за това е необходимо да се предяви самостоятелен иск, както считат касаторите, е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, посочена в мотивите на първоинстанционния съд, а именно Решение № 460 от 15.11.2011 г. по гр.д. № 912/2011г. на ІV г.о. В същия смисъл са и Решение № 240 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 2926/2014г. на І г.о., Решение № 163 от 26.10.2017 г. по гр. д. № 213/2017г. на 1 г. о.
Други правни въпроси в изложението не са формулирани, а единствено са наведени оплаквания за неправилна преценка на доказателствата, извършена от решаващия съд, които не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. С оглед на това следва да се откаже достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 03.07.2017г. по гр.д. № 112/2017г. на Силистренски окръжен съд по касационната жалба на Й. С. К., М. С. Й., С. М. Ч., Г. П. И., И. Й. И. и В. П. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: