Р Е Ш Е Н И Е
№89
гр. София, 09.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2740 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 6746 от 27.12.2016г. по гр.д. № 210/2016г. на Благоевградски окръжен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение на Районен съд Разлог по гр.д. № 989/2013г., в крайна сметка е отхвърлен предявения от А. М. Б. против В. С. Ш. иск за установяване собствеността върху 2 320 кв.м. – реална част от ПИ с идентификатор 03504.236.163 по кадастралната карта на [населено място], целия с площ от 12 774 кв.м., която реална част заема североизточната част на поземления имот, както и евентуалния иск за установяване собствеността върху 2 320/12 774 ид.ч. от имота; отхвърлен е и иска за признаване собствеността върху сграда с идентификатор 03504.236.163.8 със застроена площ 287 кв.м., на един етаж и с предназначение складова база, построена в посочения имот.
Жалбоподателят А. М. Б., чрез пълномощника си адв. Н., поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл. 79, ал.1 и чл.86 ЗС, както и в нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост.
Ответницата по иска В. С. Ш. не е представила писмен отговор.
Подпомагащите страни [фирма], [фирма] и [фирма] не са взели становище.
С определение № 122 от 06.03.2018г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: дали забраната по чл. 86 ЗС/в редакцията до изменението в ДВ бр.33/1996г./ намира приложение по отношение на недвижими имоти, които са включени в капитала на предприятие или търговско дружество с държавно участие.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по установителен иск за собственост въз основа на давностно владение. Ищецът А. Б. е сключил на 05.01.1994г. писмен договор с ТПК „Г. А.” за закупуване на масивна сграда и дарак в парцел І по парцеларния план на стопанския двор към ТКЗС [населено място]. От момента на сключване на договора ищецът владее сградата и прилежащ терен от 2 320 кв.м. и твърди, че ги е придобил по давност. По действащата кадастрална карта владеният поземлен имот е част от ПИ 03504.236.163, целия с площ от 12 774 кв.м. и заема североизточната му част.
Ответницата В. Ш. се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 03504.236.163 с площ от 12 774 кв.м. и на седем сгради, построени в него, въз основа на договор за продажба, сключен с нотариален акт от 24.03.2009г. със [фирма]. Сред описаните в нотариалния акт сгради е и тази с идентификатор 03504.236.163.8 с площ 278 кв.м., предмет на спора. От своя страна [фирма] е придобило поземления имот с шест сгради /без тази с площ 278 кв.м./ от [фирма] с нотариален акт за продажба от 2007г., а последното е купило имота от [фирма] по-рано същата година.
Приетите технически експертизи установяват, че закупената от ищеца сграда съответства на сграда с идентификатор 03504.236.163.8 по кадастралната карта и тя попада в имот на ДИП”Б.”, за който е съставен акт за държавна собственост от 1967г. за дворно складово стопанство с площ 54 132 кв.м.; през 2007г. е съставен акт за частна държавна собственост за дворно място с площ 43 173 кв.м. и е отразено включването му в капитала на [фирма].
Свидетелските показания сочат, че ищецът е във владение на сградата от 1994г. и я експлоатира като дарак. От около три години даракът не работи поради извършена кражба на машините.
При тези данни първоинстанционният съд е уважил иска за сградата и е отхвърлил иска за терена по съображения, че не е установено точно каква конкретна площ е ползвал и владял ищеца.
Въззивният съд е отхвърлил иска изцяло. Приел е, че ищецът упражнява трайно и необезпокоявано фактическа власт върху сградата за период повече от десет години, считано от 03.01.1994г. Независимо от това, не е могъл да придобие собствеността върху сградата и прилежащия терен по давност, тъй като поземленият имот е имал статут на частна държавна собственост. По отношение на такива имоти до 01.06.1996г. е в сила забраната на чл.86 ЗС за придобиване по давност, а след изменението на разпоредбата, считано от 01.06.1996г. течението на давностния срок е спряно на основание §1 ЗД ЗС.
По основанието за касационно обжалване. Според практиката по Решение № 976/09 от 17.03.2010г. по гр.д. № 2769/2008г. на І г.о. и Решение № 713 от 18.10.2010г. по гр.д. № 450/2009г. на І г.о. забраната по чл. 86 ЗС/в редакцията преди изменението в ДВ бр.33/1996г./ за придобиване по давност на вещи, които са държавна или общинска собственост, не намира приложение спрямо недвижими имоти, включени в капитала на предприятие или търговско дружество с държавно участие. По отношение на такива имоти липсва законова пречка за придобиването им по давност. Разрешението следва от нормата на чл.2, ал.4 ЗДС, според която не са държавна собственост по смисъла на закона имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.
Тази практика следва да бъде споделена и да намери приложение и за настоящия спор.
По касационната жалба.
Обжалваният съдебен акт на Благоевградски окръжен съд е постановен в отклонение с горепосоченото разрешение и се явява неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон.
При проследяване на веригата от правоприемства е видно, че първоначален праводател на ответницата се явява [фирма], ЕИК[ЕИК]. Това дружество е продало имота на [фирма] през 2007г., като се е легитимирало с акт за частна държавна собственост № 910 от 1997г. и извлечение от баланса си. Актът за държавна собственост се отнася за складова база – застроено дворно място от 43,173 дка, извън регулация, в местн. „Гарата”, заедно с десет сгради, сред които не е процесния склад. Този склад /дарак/ с идентификатор по КК 03504.236.163.8 е предмет само на последната сделка – между [фирма] и ответницата В. Ш., без да е ясно с какъв документ е удостоверена пред нотариуса собствеността на тази сграда.
Предвид тези обстоятелства следва да се приеме, че целият поземлен имот, без спорната сграда, е бил включен в капитала на дружеството [фирма] най-късно към 1997г., при което от този момент нататък не е съществувала забраната на чл. 86 ЗС за придобиване по давност, нито е приложимо спирането на давността, въведено с §1 ЗД ЗС. Ето защо, решаващите съображения на Благоевградски окръжен съд за отхвърляне на иска са несъстоятелни.
Преценката на събраните гласни и писмени доказателства за осъществяваната от ищеца фактическа власт върху сградата, води до еднозначен извод, че той е упражнявал върху нея владение от 1994г., когато я е закупил с писмения договор. Експертизата установява идентичност между закупената сграда и процесната такава с идентификатор 03504.236.163.8, независимо от невярното посочване, че сградата се намира в парцел І от стопанския двор на ТКЗС в ликвидация, [населено място]. Владението на ищеца върху сградата е било спокойно, непрекъснато и явно; то е демонстрирано пред всички, включително пред държавни органи, доколкото са налице данни, че при извършена кражба на машини от сградата, те са върнати на ищеца като собственик. Въз основа на това може да се приеме, че правото на собственост върху сградата е придобито след изтичане на десетгодишно владение на основание чл. 79, ал.1 ЗС.
Не стои по същия начин въпросът с претендираната от ищеца реална част от поземления имот. В исковата молба се твърди, че той владее прилежащ терен, който съставлява парцел І по парцеларния план на стопанския двор на ТКЗС с площ 1050 кв.м. Изяснено е от приетите технически експертизи, че сградата по договора от 05.01.1994г. е идентична със сграда с идентификатор 03504.236.163.8. по кадастралната карта, но тя не е разположена в посочения парцел І, тъй като стопанският двор на ТКЗС се намира на изток от имота, в който е процесната сграда. В допълнителното заключение на техническата експертиза пред първата инстанция е определена прилежаща площ към сградата, оцветена в червено на скицата на л.154 от първоинстанционното дело, която е 2320 кв.м. Въз основа на това е допуснато изменение на иска, като той се счита предявен за посочената площ 2320 кв.м., реална част от ПИ 03504.236.163, разположена в североизточната част на поземления имот или 2320/12 744 ид.ч. от имота.
Анализът на гласните доказателства не установява ищецът да е упражнявал фактическа власт върху поземления имот с намерение за своене. Свидетелката Б., която е работила към ТПК „Г. А.” заявява, че не са продавали на А. земя, тъй като тя попадала в двора на „Б.”; свидетелят Ш. също сочи, че земята около дарака е двор на „Б.” и няма вътрешна ограда около дарака; в същия смисъл е и изнесеното от св. К.. До известна степен в обратен смисъл е изнесеното от И. Ю. и С. С.. Първият говори, че между сградата на А. Б. и останалите сгради имало тухлена ограда, която очертава парцел около 2 дка, ограден от всички страни с плътна ограда, но като К. срязал тополите оградата паднала; след това възникнал спора за мястото и била иззидана нова ограда откъм реката. Вторият сочи, че извън сградата имало ливада от около 2 дка, на която А. Б. и И. Ю. косили тревата. Показанията на тези свидетели не могат да бъдат кредитирани за напълно достоверни. Свидетелят Ю. е експлоатирал дарака заедно с ищеца, а С. е негов близък приятел, също работил на дарака три години. Изнесеното от тях за наличие на ограда не е много ясно, тъй като обясненията им са доста неконкретни – в един момент говорят за стария дарак, който е в парцел І от парцеларния план на стопанския двор и е закупен от трето лице М. К.; в следващ момент говорят на „новия” – процесния дарак. Освен това, показанията им не кореспондират с тези на другите свидетели, нито с констатациите на експертизите/единична и тройна/, от които е видно, че няма някаква обособена и различима на място част от терена, която да принадлежи на процесната сграда, напротив, ясно е, че целия двор с площ 12 774 е ограден с обща ограда. Посочената от тройната експертиза масивна ограда в Приложение № 15 към заключението обхваща няколко от другите сгради в поземления имот, но не представлява ограда на процесната масивна сграда и терена към нея. Освен това, в допълнителното заключение тройната експертиза изяснява, че местоположението на установената на място масивна ограда не съвпада по местоположение с границата на терена под № 203, което е граница между терен № 203 и терен № 211 /тези терени са части от имота на бившия ДИП”Б.”, отразени на картен лист от 1969г., приложение №2 към тройната експертиза/. Що се отнася до определената от тройната експертиза прилежаща площ за обслужване на сградата в размер на 941,41 кв.м., тя няма отношение към претендираната от ищеца реална част, а би имала значение при възникнал спор между собственика на земята и собственика на сградата досежно ползването на терена около сградата.
При тези доказателства не може да се приеме за доказано, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху площ от 2320 кв.м. Първо, самата реална част не е обособена и отграничена на място по някакви фактически данни и белези, така че да е годен обект за придобиване по давност. Тя е посочена от приета по делото експертиза, след като първоначалното твърдение е било за владение на площ от 1050 кв.м. Второ, изобщо не е установено ищецът да е държал някаква част от терена с намерение за своене. Тук следва да се разграничи, че по отношение на сградата той разполага с първоначално основание за установяване на фактическата власт – това е договорът от 05.01.1994г. По отношение на терена такова основание липсва и затова, за да установи придобиването му по давност, ищецът следва да проведе пълно доказване, както на завладяването, така и на останалите предпоставки на придобивното основание по чл. 79 ЗС. Такова доказване в случая не е проведено. Въз основа на изложеното искът за собственост върху претендираната реална част от 2320 кв.м. от поземления имот следва да бъде отхвърлен. По същите съображения следва да бъде отхвърлена и евентуалната претенция за признаване собствеността върху съответна идеална част – 2320/12 744 ид.ч. от ПИ.
При горните изводи постановеното въззивно решение следва да бъде оставено в сила в частта за отхвърляне на иска за поземления имот и да бъде отменено по отношение собствеността върху сградата, като в отменената част се постанови ново решение за уважаване на иска.
По разноските. При този изход на спора ищецът има право на разноски според уважената част на иска. В случая, при уважаване иска за сградата и отхвърляне иска за земята, разноските следва да се отнесат наполовина за единия иск и наполовина за другия, така че ищецът има право на половината от сторените разноски. За първата инстанция се полагат 719 лв., за въззивната 554лв. и за касационната 845лв. или общо дължимите разноски са 2118лв. Ответницата е направила разноски за въззивното производство в размер на 1257 лв. съгласно приложения списък и има право да получи 629лв. За другите инстанции не е доказала разноски. При компенсация ответницата дължи на ищеца 1489лв.
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 6746 от 27.12.2016г. по гр.д. № 210/2016г. на Благоевградски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен установителния иск за собственост на сграда с идентификатор 03504.236.163.8, със застроена площ 287 кв.м., на един етаж и с предназначение складова база, разположена в поземлен имот с идентификатор 03504.236.163 по кадастралната карта на [населено място] и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. Ш., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], че А. М. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „”11-та” № 100, [община], е собственик на сграда с идентификатор 03504.236.163.8, със застроена площ 287 кв.м., на един етаж, с предназначение складова база, разположена в поземлен имот с идентификатор 03504.236.163 по кадастралната карта на [населено място], с адрес: [населено място], п.к. 2780, м. „Гарата”.
ОСТАВЯ В СИЛА горепосоченото решение в частта, с която е отхвърлен иска на А. М. Б. против В. С. Ш. за установяване собствеността върху реална част с площ 2 320 кв.м. от ПИ с идентификатор 03504.236.163 по кадастралната карта на [населено място], целия с площ от 12 774 кв.м., която реална част заема североизточната част на поземления имот, както и евентуалният иск за установяване собствеността върху 2 320/12 774 ид.ч. от посочения поземлен имот с идентификатор 03504.236.163 по кадастралната карта на [населено място].
ОСЪЖДА В. С. Ш. да заплати на А. М. Б. сумата 1489/хиляда четиристотин осемдесет и девет/ лева разноски по делото за трите инстанции.
В производството като подпомагащи страни на ответника участват: С.” Е., ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма], ЕИК[ЕИК].
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: