О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№22
гр. София, 15.01.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 2872 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 63 от 11.02.2019г. по гр.д. № 82/2019г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение №2134 от 18.12.2018г. по гр.д.№ 246/2018г. на Горнооряховски районен съд за оставяне без уважение искането на В. Г. С. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по същото дело, постановено на 28.06.2018г. и влязло в сила, в частта му с която са определени квотите на съделителите по отношение на допуснатите до делба два недвижими имота и два автомобила.
Касационната жалба е подадена от В. Г. С. чрез адвокат Недялкова. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. Съдът е приложил закона формално, тъй като е констатирал наличието на правна грешка в решението, но е отказал да я поправи и по този начин е нарушил принципа на законност и не е осигурил правилното приложение на закона. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поддържа, че решението е очевидно неправилно, постановено е в противоречие с посочена практика на Върховния касационен съд по въпроса: подлежи ли на поправяне очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие на действителния смисъл на съдебния акт с изразеното в писмения му текст. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: налице ли е очевидна фактическа грешка когато правните мотиви на съда се свеждат до просто възпроизвеждане на приложимите материалноправни норми, а формираният краен извод е в смисъл, който не произтича от същите.
Ответниците не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството пред Горнооряховски районен съд е по допускане на съдебна делба между страните, които са наследници на М. П. С., починала през 2015г., като касаторът В. С. е неин съпруг, а ищците по делото М. В. и С. Б. са нейни майка и сестра /последната се явява наследник след смъртта на бащата П. В., настъпила през 2017г./ Предмет на делбата е жилищна сграда в [населено място], заедно с право на строеж върху поземления имот, придобита от наследодателката по време на брака чрез договор за дарение от майка й; два автомобила – товарен автомобил Ф. и лек автомобил А., закупени по време на брака. Делбата на жилището в Горна О. и автомобилите е поискана от ищците при квоти: 3/6 за М. В., 1/6 за С. Б. и 2/6 за В. С.. С допълнителна молба на ищците в делбата е включен втори недвижим имот – поземлен имот в [населено място], [община], заедно с жилищна сграда и стопански постройки, за който се твърди, че е придобит по време на брака на наследодателката с ответника и представлява съпружеска имуществена общност. Посочените от тях квоти на съсобственост за този имот са: 8/12 за В. С., 3/12 за М. В. и 1/12 за С. Б.. Ответникът не е оспорил иска за делба; не е заявил изрично становище по квотите, посочени от ищците.
При допускане на делбата Горнооряховски районен съд е приел, че двата недвижими имота са в режим на съсобственост и че страните не спорят относно размера на дяловете. Затова делбата следва да се допусне на основание чл. 344 ГПК с прилагане на чл.9, ал.2 ЗН, чл. 44, т.1 във вр. с чл. 27, ал.1 във вр. с чл. 28 СК. Без други съображения, е определил дяловете, така както са били посочени от ищците в исковата молба – за имота в [населено място] 3/6 за М. В., 1/6 за С. Б. и 2/6 за В. С., за имота в [населено място] 8/12 за В. С., 3/12 за М. В. и 1/12 за С. Б.. Относно двата автомобила е приел също, че са съсобствени и дяловете са същите както за имота [населено място].
Срещу решението по допускане на делбата не са подадени жалби и то е влязло в сила. След започване на производството по извършване на делбата, на 26.11.2018г. е подадена молба от В. С., в която са изложени твърдения за допусната явна фактическа грешка, а именно, че след описанието на двата недвижими имота са разменени параграфите, които уреждат наследствените квоти и е допусната техническа грешка при изписването им с цифри. По отношение на дяловете в съсобствеността на автомобилите молителят счита, че те следва да са: 3/24 за М. В., 1/24 за С. Б. и 20/24 за В. С.. Ответниците не са изразили становище по искането по чл. 247 ГПК. С решение от 18.12.2018г., постановено в закрито заседание, районният съд е оставил молбата без уважение, тъй като не е констатирал несъответствие между формираната воля и изразената такава в диспозитива относно притежаваните от страните идеални части от вещите.
В подадената въззивна жалба на В. С. са развити съображения, че двата недвижми имота са в различен режим на наследяване, доколкото този в [населено място] е бил лична собственост на наследодателката, а този в [населено място] е придобит в СИО, което се отнася и за автомобилите. Съдът е изчислил правилно квотите за имота в Горна О., но ги е записал след имота в [населено място] и автомобилите.
Великотърновски окръжен съд с обжалваното решение е потвърдил първоинстанционния акт. Приел е, че между мотивите и диспозитива на постановения акт по допускане на делбата има единство, няма разминаване и ако е допусната грешка, тя е правна, а не фактическа. Не е отговорил изрично на оплакванията за разместване на дяловете.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива са налице.
Предмет на производството по чл. 247 ГПК в случая е да се установи дали е допусната грешка при определянето на дяловете на страните в съсобствеността, включително и такава в пресмятането на идеалните части на съделителите. Съдът е установил от фактическа страна /и по това не се спори между страните/, че единият от недвижимите имоти е придобит от наследодателката чрез дарение, другият имот и двата автомобила са придобити по време на брака на възмездно основание. Мотивите на решението, касаещи квотите на съделителите, се свеждат до посочване на приложимите правни норми от Закона за наследството и Семейния кодекс. При наведените в производството по чл. 247 ГПК твърдения, че дяловете са разместени /тези за имота лична собственост, са написани като дялове за имота в СИО и обратно/, то от значение за изхода на производството е въпросът, поставен в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – налице ли е очевидна фактическа грешка /включително грешка в пресмятането/ при определяне дяловете на съделителите в съсобствения имот, когато правните мотиви на съда се свеждат до възпроизвеждане на приложимите материалноправни норми, а определените като числов израз дялове не произтичат от същите правни норми.
Посочената от касатора практика не дава отговор на този въпрос и затова касационното обжалване следва да се допусне именно на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради необходимостта да се създаде съдебна практика.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63 от 11.02.2019г. по гр.д. № 82/2019г. на Великотърновски окръжен съд по касационната жалба на В. Г. С..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 лв.
При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: