О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№102
гр. София, 06.03.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3541 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3645 от 20.05.2019г. по гр.д. № 11066/2018г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав, с което е потвърдено решение № 291810 от 12.12.2017г., поправено с решение № 403741 от 09.05.2018г., по гр.д. № 57758/2015г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от Б. В. А. и Ю. В. Д. против “Генимот” ЕООД иск по чл.108 ЗС в осъдителната му част за предаване владението върху недвижим имот с площ 1503 кв.м. с идентификатор *** в [населено място], район “Искър”, местн.”Крива”, номер по предходен план 065901 и иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на 300 лв. обезщетение за лишаване от ползване на имота за времето от 26.08.2015г. до 28.09.2015г. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е признато за установено по отношение на “Генимот” ЕООД, че Б. В. А. и Ю. В. Д. са собственици по наследство на гореописания недвижим имот при равни дялове.
Срещу решението са подадени две касационни жалби – от всеки от ищците. В жалбата на Б. В. А., чрез пълномощника му адв. К., се поддържа необоснованост на съдебния акт. Иска се допускане на касационно обжалване поради това, че съдът е подценил наличието на доказателства, които водят до други логични и правни изводи, а именно, че достъп до имота има само управителя на ответното дружество. Наред с това се сочи, че съдът не е съобразил принципа за справедливост и по този начин е налице неправилно произнасяне по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На трето място се поддържа, че съдът е допуснал очевидна неправилност на решението.
В жалбата на Ю. В. Д., подадена чрез пълномощника адв. М., се претендира допускане на касационно разглеждане по три правни въпроса: 1/ следва ли съдът да извърши анализ на всички доказателства по делото и да даде отговор в съдебното решение; 2/ трябва ли съдът да обоснове своите изводи и по-точно защо приема за установени определени факти, за които са необходими специални знания; 3/ не трябва ли съдът да обоснове защо не извършва анализ на доказателствата /договора за наем и анекса към него/ и да се мотивира защо счита, че са неотносими. Спрямо тези въпроси се сочат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответникът “Генимот” ЕООД, ЕИК 175304744, чрез пълномощника адв. Е. оспорва и двете жалби. Развива съображения за недопускане на касационно обжалване.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. Същата е допустима в частта, касаеща иска по чл. 108 ЗС. По иска по чл. 59 ЗЗД, тъй като цената му е под 5000лв., то решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. Тук следва да се уточни, че искът по чл. 59 ЗЗД не е обуславящ за иска за собственост, а обратно – искът за собственост обуславя иска по чл. 59 ЗЗД. Поради това в тази част касационната жалба ще се остави без разглеждане.
Предявен е иск за собственост, който е уважен в неговата установителна част и решението е влязло в сила. Предмет на въззивно и на касационно обжалване е отхвърлянето на осъдителната претенция за предаване на владението, включена в предмета на иска за собственост.
За да отхвърли искането ответникът да предаде владението върху имота въззивният съд е приел, че по делото не е проведено пълно доказване на твърдението на ищците, че ответното дружество осъществява фактическа власт върху заградената с ограда част от имота на ищците. Смущаване на правото на собственост на ищците е налице, но събраните доказателства – писмени, заключение на вещо лице и свидетелски показания, не обосновават еднозначен извод, че именно ответникът извършва това смущаване. Не е ясно кой е заградил частта от имота, обозначена с букви А-Б-В-Г на скицата на вещото лице. Според индициите по делото това може да е наемателя на съседен имот – “Аутотехника” ООД като наемател по договор от 30.10.2003г. на имот с площ 4082 кв.м., съставляващ парцел *.; може да е и физическото лице Л. Б., което е обективирало намерение да свои имота на ищците. Ответникът “Генимот” ЕООД е наемодател на недвижим имот с площ 4082 кв.м., представляващ парцел *., заедно със сервизи и складови помещения, но за този имот не се твърди и не се установява да е идентичен с процесния ПИ ***, собственост на ищците. С оглед на това съдът е заключил, че не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответника.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
В жалбата на Б. В. А. не са поставени конкретни правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а се твърди подценяване на доказателствата за упражняваното владение върху имота и нарушаване принципа на справедливост. Оплакванията могат да бъдат подведени под въпроса за задължението на съда да извърши преценка на всички събрани доказателства досежно правнорелевантния факт за фактическата власт върху имота и да посочи на кои дава вяра и защо. В случая съдът е извършил своя преценка на доказателствата за този спорен факт. Посочил е, че са събрани писмени доказателства – това е допълнително споразумение от 21.12.2011г. към договор за наем от 30.10.2003г., според което „Аутотехника” ООД е наемател, а „Донка ДЕ.Л” ООД и „Генимот” ЕООД са наемодатели на недвижим имот УПИ *-за склад, автосервиз, работилница, магазин и офиси в кв.1 по плана на София, местн. „Продължение на трамвай №4”, Н.”Искър-север” с площ 5184 кв.м.; от текста на споразумението става ясно, че 1/2 ид.ч. от този имот е придобита през 2011г. от „Авива” ЕООД от публична продан. Съдът е взел предвид и данните от приложените скици на имотите по кадастрална карта, съседни на процесния /л. 105 – 110/. Видно е, че имотите са записани като собственост на трети лица – ПИ *** е на „Авива” ООД; ПИ *** и ПИ *** са на Столична община, а ПИ ***, който не граничи със спорния, е на Л. Б., Д. Б., Столична община и Р. М. /за последния имот в скицата е отразено, че номерът му по предходен план е парцел */. Друго писмено доказателство е обяснението на Л. Б., дадено пред полицията, в което заявява, че е собственик на УПИ * и го ползва от 2000г., като никой не е предявявал претенции. Събрани са и показанията на свидетелката Р., която работи в кантората на адвоката на ищците. Според нея при посещението в имота един от работниците заявил, че са наематели на „Генимот”; друг наемател на сервиз в терена на заграждението също казал, че е наемател на „Генимот”; управителят на това дружество не бил намерен. Свидетелката сочи, че наемателите на гаражите са различни и няма означение на дружествата; мисли, че на пункт за технически прегледи на лист било написано името на ответника. Именно въз основа на тези доказателства и изхождайки от поддържаната изначало от ответника теза, че не оспорва правото на собственост на ищците върху ПИ *** и не упражнява фактическа власт върху този имот, съдът е изградил извода си, че не е доказано ответникът да владее или държи имота. Изтъкнал е като решаващо, че не се твърди и не е проведено доказване дали собственият на ищците ПИ *** по кадастралната карта на местн.”Крива”, с площ 1503 кв.м., е идентичен /изцяло или отчасти/ с имота, претендиран като собствен на ответното дружество, респ. на физическите лица Д. Б. и Л. Б., а именно УПИ *-за склад, автосервиз, работилница, магазин и офиси в кв.1 по плана на София, местн. „Продължение на трамвай №4”, Н.”Искър-север” с площ 5184 кв.м. /този имот е отразен на скицата на л.133 от първоинстанционното дело/.
Поставените в жалбата на Ю. В. Д. правни въпроси от процесуално естество също се свеждат до задълженията на съда по преценка и анализ на доказателствата. Както бе посочено, такава е направена от съда, а несъгласието на жалбоподателите с правилността на правните изводи на съда, произтичащи от анализа на доказателствата, не може да бъде проверявано в настоящето производство. Ето защо касационно обжалване по формулираните въпроси не следва да се допуска.
Според настоящия състав не е налице и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност, както счита касатора Б. А.. Изложените мотиви са логични и последователни; направените изводи не навеждат съмнения да са очевидно неправилни.
При този изход в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в настоящето производство, а именно по 943,50 лв. адвокатско възнаграждение за защита по всяка от двете жалби.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3645 от 20.05.2019г. по гр.д. № 11066/2018г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав, по касационните жалби на Б. В. А. и Ю. В. Д. в частта, касаеща осъдителната претенция на иска по чл. 108 ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на Б. В. А. и Ю. В. Д. срещу решение № 3645 от 20.05.2019г. по гр.д. № 11066/2018г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав в частта по иска по чл. 59 ЗЗД предявен за сумата 300лв.
ОСЪЖДА Б. В. А. ЕГН [ЕГН] и Ю. В. Д. ЕГН [ЕГН] всеки от тях да заплати на “Генимот” ЕООД, ЕИК 175304744, сумата 943,50/деветстотин четиридесет и три цяло и петдесет стотни/ лева разноски за настоящето производство.
В частта, с която касационните жалби се оставят без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: