О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№558
гр. София, 15.11.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1920 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК
Обжалвано е решение № 62 от 16.02.2018г. по гр.д. № 854/2017г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 59 от 13.06.2017г. и решение № 133 от 17.11.2017г. по гр.д. №621/2016г. на Панагюрски районен съд, с които е допусната съдебна делба при равни квоти между съделителите Г. Ц. Т. и И. К. З. на гараж, съставляващ имот с идентификатор 55302.501.4223.1.75, със застроена площ 23,55 кв.м., с 1,046% ид.ч. от общите части на сградата, в която е построен и от правото на строеж върху терена, както и лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло” с ДК [рег.номер на МПС] , в държане на ответника И. З..
Касационната жалба е подадена от И. К. З. чрез пълномощника адв. Ж.. В нея са изложени доводи за нарушения на материалния закон, неправилно тълкуване нормите на закона и несъобразяване с практиката на ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване отново се изтъква, че решението е постановено в противоречие с практиката по Тълкувателно решение №5/2013г. на ОСГТК, както и с три решения по чл. 290 ГПК, без да са формулирани правни въпроси. Навежда се и основанието по чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, без да е обосновано.
Ответницата Г. Т. е представила писмен отговор чрез пълномощника си адв. Ч., в който счита, че решението не е постановено в противоречие с посочената практика, нито са налице данни за очевидната му неправилност.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба на гараж и лек автомобил във фазата по допускането. Страните са бивши съпрузи, бракът им е сключен на 10.10.2010г. и е прекратен през 2016г. Вещите са придобити скоро след сключването на брака – недвижимият имот с договор за продажба от 21.12.2010г. за сумата 6000 лв., а лекият автомобил с договор от 09.11.2010г. за сумата 3 900лв. От страна на ответника Искрен З. е заявена претенция за частична трансформация при придобиване на вещите, а именно: за сумата 3500 лв., вложена при покупка на автомобила и сумата 5 500лв., вложена при придобиването на гаража, за които се твърди, че са дарение лично на него от баща му.
Преценявайки събраните доказателства и най-вече гласните такива, съдът е приел, че ответникът не е доказал възражението си за частично преобразуване на лични средства при покупката на вещите. Според показанията на бащата на ищцата той е дарил на семейството 5 000лв., от които 4000лв. са послужили при покупката на лекия автомобил, на която той е присъствал, а останалите 1000лв., заедно със събраните от сватбата 5 000лв., са вложени при покупката на гаража. Бащата на ответника, от своя страна твърди, че е дал на сина си 3 500лв., за да си купи личен автомобил. За покупката на гаража дал 5500 лв., като самия той, чрез свои приятели, намерил този имот. Сестрата на ответника /сега касатор/ установява, че баща й помагал финансово както на нея, така и на брат й, за каквото има нужда; от баща си знае, че дал средства за закупуване на колата. Тези доказателства според съда, не са достатъчни да установят влагането на лични средства на ответника /получени по дарение/ при придобиването на автомобила и гаража. Поради това възражението му за частична трансформация е намерено за неоснователно и делбата е допусната при равни квоти.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
На първо място, касаторът не е изпълнил задължението си да формулира конкретни правни въпроси, разгледани от съда и поставени в основата на решаващите мотиви на съдебния акт. Посочването на такъв правен въпрос съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК и липсата му е достатъчна, за да се откаже допускане на касационен контрол. За пълнота следва да се посочи, че не е налице и визираното в жалбата и в изложението противоречие с Тълкувателно решение № 5/2013г. на ОСГТК, както и със сочените три решения на Върховния касационен съд. В тълкувателния акт, в т.4, се признава възможността да бъде установявана пълна или частична трансформация на лично имущество по чл.23, ал.1 и 2 СК когато недвижимият имот е придобит през време на брака с договор за покупко- продажба на името на двамата съпрузи. В обжалвания акт съдът не е отрекъл тази възможност, а обсъждайки доказателствата, е приел, че не е установена трансформацията. Отделно, в случая недвижимият имот е придобит на името на касатора, а не на двамата съпрузи. Ето защо, липсва противоречие с тази задължителна практика.
В Решение № 279 от 15.07.2010г. по гр.д. № 529/2009г. на І г.о. се приема, че до доказване на противното даденото от родителите на единия съпруг е дарение за този съпруг; също така се сочи, че за установяване на трансформацията са допустими всички доказателствени средства, включително свидетелски показания. Тези принципни разрешения са споделени в обжалваното въззивно решение, но преобразуването на лични средства е намерено за недоказано поради противоречието в свидетелските показания на роднините на единия съпруг с тези на роднините на другия съпруг.
Решение № 727 от 23.11.2010г. по гр.д. № 978/2010г. на ІV г.о. и Решение № 125 от 303.2011г. по гр.д. № 945/2010г. на ІV г.о. са в същия смисъл като горепосоченото по въпроса за дарението, извършено от родителите на единия съпруг.
Предвид изложеното липсват предпоставки за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Касаторът не е обосновал в какво се изразява тя. Според настоящия състав, от мотивите на обжалвания акт не произтича съмнение за неправилност, установима само от съдържанието му, без преценка на доказателствата и на процесуалните действия на съда и страните.
Ответницата Г. Ц. Т. не е направила разноски и не претендира такива.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62 от 16.02.2018г. по гр.д. № 854/2017г. на Пазарджишки окръжен съд по касационната жалба на И. К. З..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.