Определение №97 от 20.5.2019 по ч.пр. дело №614/614 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№97

гр. София, 20.05.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 614 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Образувано е по частна жалба, подадена от на З. В. Б., Г. И. К., В. С. К., И. Г. К., А. Г. К. и М. Г. К. чрез пълномощника адв. А., против определение № 6076 от 01.12.2017г. постановено по гр.д. № 381/2016г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Жалбоподателите считат определението за недопустимо, евентуално за неправилно. Твърдят, че резултатът от решението на Благоевградски окръжен съд е благоприятен и за двете страни, което не е отчетено от съда при определяне на разноските. Наред с това намират, че съдът неоснователно не е уважил възражението им за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Поставят и въпроса дали начисления данък добавена стойност върху адвокатското възнаграждение може да се поставя в тежест на другата страна, доколкото не представлява възнаграждение по смисъла на Закона за адвокатурата и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответниците по частната жалба А. и Й. Б., чрез пълномощника адв. А., я оспорват.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По основателността й Върховният Касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното:
Производството пред Петрички районен съд е по три обективно съединени иска: иск по чл. 108 ЗС и иск по чл. 33, ал.2 ЗС, предявени с исковата молба, и насрещен иск за подобрения, предявен от ответника З. Б.. Цената на тези три иска е съответно: 12 530лв., 6265 лв. и 14 000лв. С решението на въззивния съд от 07.04.2017г. по гр.д. № 381/2016г. е потвърдено уважаването на първия иск; отхвърлен е втория иск и е прекратено производството по третия. Отхвърлянето на иска по чл.33, ал.2 ЗС се дължи на развалянето на договора за продажба, предмет на претенцията за изкупуване, извършено чрез спогодба между ответниците, след подаване на въззивната жалба.
Касационна жалба е подадена от ответниците срещу уважаването на иска по чл.108 ЗС и срещу прекратяването на производството по насрещния иск. По иска по чл. 33, ал.2 ЗС въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. С определението на настоящия състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 615/2019г. не е допуснато касационно обжалване на решението по иска по чл. 108 ЗС, а е допуснато такова по насрещния иск за подобрения.
С оглед на това, предвид приключването на спора по два от исковете – по чл. 108 ЗС и по чл. 33, ал.2 ЗС, то дължимите за тях разноски няма пречка да бъдат определени. Относно иска за собственост, който е уважен, ответниците следва да понесат отговорността за разноски. Същото се отнася и за иска по чл.33, ал.2 ЗС, независимо от неговото отхвърляне. Разноските за него също са в тежест на ответниците. Те са дали повод за завеждането на делото, а с поведението си след завеждането му са предизвикали отхвърлянето на иска /поради постигнатата между тях спогодба за разваляне на договора за продажба, който се атакува с иска за изкупуване/.
За защитата си пред въззивния съд ищците са направили разноски за адвокатско възнаграждение 2725лв. с ДДС, без разграничение по трите иска. Сумата следва да се съотнесе към защитата по трите иска, съответно на цените им. Така, за иска за собственост с цена 12 530лв. се полагат 1041лв., за иска по чл. 33, ал.2 ЗС с цена 6265 лв. се полагат 521 лв. и за иска за подобрения с цена 14 000лв. се полагат 1163лв. от адвокатското възнаграждение.
Доводите на частните жалбоподатели, свързани с начисляването на ДДС върху адвокатското възнаграждение, са несъстоятелни. Разпоредбата на §2а ДР на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения постановява, че за регистрираните по ДДС адвокати дължимият данък се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение.
Следва да бъдат споделени изводите на Благоевградски окръжен съд, че възнаграждението не е прекомерно предвид размера му и с оглед фактическата и правна сложност на спора. Затова ищците имат право на разноските за първите два иска – общо 1562лв. Те са присъдени с въззивното решение и по отношение на тях правилно съдът е отказал да измени решението си. Ето защо в тази част обжалваното определение следва да се потвърди.
Досежно разноските, касаещи иска за подобрения, в размер на 1163 лв. определението следва да се отмени. Производството по този иск продължава /по него е допуснато касационно обжалване/, изходът на спора не е ясен и затова разноски за него не могат да бъдат присъждани към настоящия момент. Чия е отговорността за тези разноски ще бъде определено едва с приключването на спора. Затова по отношение на сумата 1163 лв. обжалваното определение следва да се отмени и да се постанови намаляване на присъдените с решението разноски с тази сума. За присъждането на тази сума следва да се произнесе съдът, разглеждащ спора за подобрения.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение 6076 от 01.12.2017г. по гр.д. № 381/2016г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по чл. 248, ал.1 ГПК, в частта, с която е оставена без уважение молбата на З. В. Б., Г. И. К., В. С. К., И. Г. К., А. Г. К. и М. Г. К. за изменение на решението от 07.04.2017г.в частта за разноските, чрез намаляване на поставените в тяхна тежест разноски с 1562 лв.
ОТМЕНЯ горепосоченото определение в останалата част, с която е оставена без уважение молбата на З. В. Б., Г. И. К., В. С. К., И. Г. К., А. Г. К. и М. Г. К. за изменение на решението от 07.04.2017г. в частта за разноските чрез намаляване на поставените в тяхна тежест разноски с 1163лв. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 1966 от 07.04.2017г. по гр.д. № 381/2016г. на Благоевградски окръжен съд в частта за разноските, като НАМАЛЯВА дължимите от З. В. Б., Г. И. К., В. С. К., И. Г. К., А. Г. К. и М. Г. К. в полза на А. В. Б. и Й. В. Б. разноски с 1163лв., т.е. от 2725лв. на 1562лв.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top