О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№92
гр. София, 20.02.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 3686 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 184 от 25.04.2018г. по гр.д. № 131/2018г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 149 от 05.10.2017г. по гр.д.№ 352/2016г. на Районен съд-Кнежа за допускане на делба и е постановено ново за допускане на делба на следните имоти: 1/ нива с площ 106,889 дка в местността „М.”, съставляваща имот №** по картата на землището; 2/ нива с площ 1,139 дка, в местността „Ш. дол”, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне; 3/ нива с площ 36,070дка в местността „М. път”, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне; 4/ зеленчукова култура с площ 0,730 дка в местността „Г.”, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне, всички в землището на [населено място], между съделители и при квоти: В. Н. Ц. – 9/16, С. Н. И. – 9/16, С. Д. Х. – 18/216, К. Т. М. – 18/216, А. Г. Х. – 9/216, Р. Г. Г. – 9/216, Ж. И. Г. – 24/216, М. Р. Г. – 8/216, Т. В. Г. – 8/216, Д. В. Г. – 8/216, И. Г. Г. – 24/216, Е. С. П. – 18/216, Д. С. П. – 18/216 и Н. Н. З. – 36/216 части.
Касационната жалба е подадена от К. Т. М. чрез пълномощника адв. Ж.. Поддържа се, че решението е неправилно в частта относно характера и последиците от извършена съдебна делба през 1952г. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат правните въпроси: 1/ нищожна ли е делбата на земеделски земи, съответно постигнатата съдебна спогодба през 1952г., ако земите са включени в дялове не само по площи и качество, но и са разделени реално съгласно заключение на вещо лице, в отделни парцели с отделни номера и граници, без да са налице данни дали към този момент земите са били внесени в ТКЗС; 2/ има ли сила на пресъдено нещо спогодителен протокол от делба през 1952г., след като е одобрен от съда и отговаря на законовите изисквания за съставяне на дялове от земеделски земи; следва ли да бъде зачетена тази делба относно размера на дяловете в настоящия спор между всички наследници на общия наследодател. По тези въпроси според касатора е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, без да е посочена конкретна съдебна практика; позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност.
Ответниците не изразяват становище по жалбата и по основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането. Предмет на делбата са земеделски имоти в землището на [населено място], възстановени на наследниците на Н. А. М., починал 1950г. Спорът е висящ относно делбата на четири от имотите. Първоинстанционният съд е допуснал делбата на тези имоти като е приел, че следва да бъде зачетена извършената доброволна делба, обективирана в протокол от 29.09.1952 г. на К. околийски съдия между наследниците на наследодателя Н. А. М. – починал на 31.12.1950г. Приел е, че наследниците – син П. и дъщери А. и Ц., доброволно са разделили имотите, оставени от баща им; че тази спогодба не противоречи на закона и добрите нрави, и е извършил е делба на процесните четири имота така, както е постигната през 1952г., но при квоти, съобразени с настоящите съделители и наследници по колена. Позовал се е на разпоредбата на чл.297 ГПК, според която влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, а съдебната спогодба от 1952 г. има силата и значението на влязло в сила решение.
Въззивният съд е намерил тези изводи на Районен съд Кнежа за незаконосъобразни. Приел е, че постигнатата съдебна спогодба по ч.гр.д. № 249/1952 г. за делба на останалите в наследство недвижими имоти от Н. А. М. не поражда правно действие и не ликвидира съсобствеността върху процесните земеделски земи, не води до разделянето им в реални граници, нито прехвърля право на собственост. Включването на тези земи в делбата от 1952 г. е породено от действащата към онзи момент разпоредба на чл.71 ЗН /отм. 1992 г./, която задължава наследниците при делба на друго наследствено имущество да разпределят в дялове и внесените в ТКЗС имоти по площ и качество, но без да се разграничават в парцели, което е сторено в случая. Имотите, които са внесени от общия наследодател в ТКЗС, не могат да бъдат предмет на иск за делба между наследниците в реални граници, а постигнатата съдебна спогодба, при която в делбата са включени и разделени реално недвижими имоти, внесени в ТКЗС, е нищожна. В този смисъл е налице съдебна практика на Върховния съд на Република България.
На следващо място съдът е изтъкнал, че решенията на Общинските поземлени комисии по чл.18ж, ал.1 и чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи имат конститутивно действие, като влязлото в сила решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, придружено със скица, има силата на констативен нотариален акт за собственост. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК. Земеделските земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, се считат за новооткрито наследство, поради което същите подлежат на делба между всички наследници на общия наследодател Н. А. М.. Освен това, постановените решения на ПК-К. от 07.12.1999 г. не са били обжалвани, влезли са в сила и не е провеждано производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че част от земите на общия наследодател подлежат на възстановяване само на наследниците на П. Н. Ц.. Заявлението за възстановяване на собствеността на наследниците на Н. М. е подадено от Н. П. Ц. – един от синовете на П. Ц., като заявителят не се е позовал на съдебната спогодба и не е поискал процесните земеделски земи да бъдат възстановени само на наследниците на неговия баща. Протоколът за съдебна спогодба от 1952г. е ползван само като писмено доказателство, установяващо какви земеделски земи е притежавал общия наследодател преди образуването на ТКЗС. На последно място съдът е изтъкнал, че три от имотите са възстановени с план за земеразделяне, поради което не е налице идентичност между внесените в ТКЗС имоти и възстановените такива с решението на ПК-К..
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Вярно е, че въпросът за правното действие на съдебната спогодба от 1952г. е разрешен в обжалвания акт, без да са събрани категорични доказателства дали към момента на извършването й през 1952г. е било образувано ТКЗС в населеното място и дали земите са били обобществени. Независимо от това, решаващите изводи на съда, че настоящата делба не е преклудирана от предходната и трябва да се допусне при квотите, произтичащи от наследственото правоприемство, следва да бъдат споделени. Възстановяването на собствеността върху земеделските земи по ЗСПЗЗ се извършва след провеждане на административно производство и актът, с който това производство приключва, определя и индивидуализира възстановените имоти – когато е възможно това са имотите, притежавани преди обобществяването в реални граници, а когато такива не са запазени и не могат да бъдат определени, възстановяването се извършва в нови граници върху имоти, съответстващи по вид, площ и качество на притежаваните. Ето защо, при действието на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху земеделските земи, възниква от момента на решението на административния орган, в чиято компетентност е поставено възстановяването на обобществените земи. И това решение има конститутивно действие – Тълкувателно решение № 1/1997г. на ОСГК, т.1. В случая всички имоти са възстановени от Поземлената комисия на наследниците на Н. М.; не е провеждано производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че някои от земите са били притежание на друго лице, вкл. на някой от наследниците му. Поради това, съдът в последващото производство по съдебна делба на възстановения имот /имоти/ следва да зачете настъпилата реституция и да допусне делба на имотите, така както са възстановени и индивидуализирани – в стари реални граници или с план за земеразделяне. Описанието на имотите, извършено в протокол за спогодба от 1952г., не може да бъде определящо за делбата на възстановените по реда на ЗСПЗЗ земи. А и в производството по допускане на съдебна делба между наследниците на бившия собственик, извън специалния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, съдът не би могъл да установява, че преди колективизацията земите не са били притежание на наследодателя, а на негов наследник.
Соченото основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не е удостоверено по никакъв начин от касатора; не е посочена съдебна практика, на която актът противоречи. Същевременно, въззивното решение е обосновано с позоваване на съдебна практика.
Не е налице и съмнение за очевидна неправилност на съдебния акт. Липсва порок, установим пряко от съдържанието на решението, без анализ на събраните доказателства и на действията на страните и съда. Доводите на касатора сочат на несъгласие с правните изводи на съда, но това несъгласие не съставлява да основание за достъп до касационен контрол.
Предвид горното касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Ответниците не са направили разноски и не претендират такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184 от 25.04.2018г. по гр.д. № 131/2018г. на Плевенски окръжен съд по касационната жалба на К. Т. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: