О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№79
София, 15.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 1015 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 18680 от 31.12.2018 г. на Р. Х. С., подадена чрез адв. Ц. С., против определение № 2404 от 11.12.2018 г. по ч.гр.д. № 1759 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено определение № 508 от 04.10.2018 г. по гр.д. № 420 по описа за 2017 г. на Районен съд-Поморие.
Жалбоподателката счита, че атакуваното определение е незаконосъобразно и противоречи на съдебната практика. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване
В срока по чл.276, ал.1 вр. чл.62, ал.2 вр. чл.60, ал.6 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни по жалбата А. З. Ш. и В. З. Ш., подаден чрез адв. Д. Д., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество същата е неоснователна.
Настоящият състав намира, че частна касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 вр. чл.62, ал.2 вр. чл.60, ал.6 ГПК, от правнолегитимирана страна с интерес да обжалва въззивно определение, с което е потвърдено първостепенно определение, с което съдът се е произнесъл по отговорността за разноските в производството, налице е хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
С атакуваното въззивно определение № 2404/11.12.2018 г. по ч.гр.д. № 1759 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Бургас е потвърдено първостепенното определение, с което на основание чл.248 вр. чл.78, ал.4 ГПК Р. Х. С. е осъдена да заплати на А. З. Ш. и В. З. Ш. сумата от 400.00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Х. С. против П. Х. Ш., А. З. Ш., О. Р. Ф. П./ впоследствие искът срещу нея е оттеглен/ и В. З. Ш., с която е предявен иск за делба на земеделски земи в землището на [населено място]. На 06.11.2017 г. е постъпил е писмен отговор от ответниците А. З. Ш. и В. З. Ш., подаден чрез адв.Д. Д., действаща в качеството ? на процесуален представител. Обосновани са възражения за недопустимост и неоснователност на предявения иск за делба. Приложен е договор за правна услуга от 18.10.2017 г., от който е видно, че ответниците са заплатили адвокатско възнаграждение на адв.Д. в размер на 400.00 лв. С определение № 21/09.01.2018 г. по гр.д. № 420 по описа за 2017 г. Районен съд-Поморие е прекратил производството по делото на основание чл.299, ал.2 ГПК. Този съдебен акт е обжалван пред въззивна инстанция, потвърден е с определение № V-624 от 30.03.2018 г. по ч.гр.д. № 437 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Бургас, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 144 от 17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2554 по описа за 2018 г. на Върховния касационен съд, следователно е влязло в сила. Заявено е искане по чл.248 вр. чл.78, ал.4 ГПК от ответниците за допълване на постановеното определение за прекратяване на производството в частта за разноските и Районен съд-Поморие е постановил определение № 508 от 04.10.2018 г. по гр.д. № 420 по описа за 2017 г., с което Р. Х. С. е осъдена да заплати на А. З. Ш. и В. З. Ш. сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., съгласно сключения договор с упълномощената адвокатка.
За да постанови атакуваното определение, въззивният съд е разгледал наведените в частната жалба оплаквания. Посочил е, че отговорността за разноски по чл.78, ал.4 ГПК е обусловена единствено от обстоятелството, че такива действително са извършени, а при наведено възражение по чл.78, ал.5 се съобразява действителната правна и фактическа сложност на спора.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. В приложеното изложение не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на настоящото производство, обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Поддържат се оплакванията, наведени и в частната касационна жалба, както и в становищата, заявени пред долните инстанции. Липсата на поставен въпрос с предвидено в процесуалния закон съдържание е достатъчна да обуслови отказ от допускане на касационна проверка.
За изчерпателност и яснота следва да се посочи, че отговорността за разноски е обективна и почива на деликтно основание. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Без значение са извършените процесуални действия по движение на делото, както и дали спорът е разрешен по същество. След като ответникът е уведомен за подадената срещу него искова молба и е ангажирал адвокат, който да защитава правата му, включително заплатил е адвокатско възнаграждение, а производството по делото е приключило, съдът е длъжен да се произнесе по отговорността за разноски. Отговорността на ищеца ще е изключена, единствено когато той е оттеглил иска си или се е отказал от него, преди ответникът да е получил препис от исковата молба и да е сторил разноски за защита си. В този смисъл е трайната и последователна практика на касационната инстанция – определение № 670 от 19.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3982 по описа за 2015 г. на ВКС, IV г.о., определение № 745 от 19.11.2015 г. по ч.гр.д. № 5032 по описа за 2015 г. на ВКС, IV г.о. и др.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2404 от 11.12.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 1759 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: