О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№89
гр. София, 18.02.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 3701 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 113 от 22.05.2018г. по гр.д. № 133/2018г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено решение № 53 от 15.01.2018г. по гр.д.№ 1132/2017г. на Добрички районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от П. Б. А. срещу А. Н. А. и К. К. Б. иск за установяване право на собственост, придобито по давност, считано от 25.10.2002г., върху апартамент с идентификатор ***** по кадастралната карта и регистри на [населено място], находящ се в [населено място] на [улица], вх.Д, ет.4, ап.10, с площ 52,13 кв.м., заедно с избено помещение № * и припадащите се 1,295% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
Касационната жалба е подадена от ищеца П. А. чрез пълномощника адв. Ж.. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила – необсъждане на наведените възражения, както и поради необоснованост и неправилно приложение на закона. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, както и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че съдът е постановил решението в противоречие с практиката на ВКС относно начина на обсъждане на възраженията и доказателствата на страните. Също така, е разрешил материалноправен въпрос, по който няма съдебна практика, а именно: при покупко-продажба на недвижим имот, налице ли е демонстрирано противопоставяне на права от несобственика спрямо собственика, ако не е предадено владението върху имота и купувача не е допуснат до имота. На трето място се поддържа, че решението е очевидно неправилно поради неправилна преценка на доказателствата и липса на логика на изводите, че жилището е обитавано от касатора със съгласието на ответницата, без тя да е имала достъп до него.
Ответниците А. Н. А. и К. К. Б. чрез пълномощника си адв. Г. изразяват становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е установителен иск за собственост по давност. Установено е, че ищецът П. А. е придобил жилището през месец април 2002г. и на 25.10.2002г. го е продал на ответницата А. А.. Според отразеното в нотариалния акт предаването на владението ще се осъществи същия ден, след подписване на акта. През 2016г. А. А. е дарила жилището на дъщеря си К. Б., втората ответница. Ищецът П. твърди, че сделката с А. е симулативна; той е продължил да живее в апартамента, само той имал ключ, ответницата никога не е разполагала с такъв, от 2003г. жилището се ползва от дъщеря му и семейството й. С ответницата уговорили обратно прехвърляне на собствеността, но въпреки уговорките тя го дарила на дъщеря си.
Ответницата не оспорва, че в апартамента живее дъщерята на ищеца с нейно знание, отрича да са уговаряли с ищеца да му прехвърли собствеността обратно; счита, че нейното владение и това на дъщеря й не е било отблъснато.
Според свидетелските показания ответницата А. е била приятелка на ищеца; той се нанесъл в жилището 2002г.; след това заминал за чужбина, но в имота останала да живее дъщеря му; А. никога не е живяла в апартамента. Двамата свидетели, живеещи в същия блок, считат ищеца за собственик и не знаят за прехвърлянето на имота на А. и уговорките с нея. Установено е, че през 2006г. синът и дъщерята на ищеца са регистрирали адреса като свой настоящ адрес.; в книгата на Етажната собственост като собственик е записан ищеца и това е станало 2010г.; консумативите за жилището са плащани също от него.
Съдът е приел, че осъществяваната от ищеца фактическа власт върху имота след продажбата, е държане; презумпцията на чл. 69 ЗС не е в негова полза и не се налага ответниците да я опровергават. Бездействието на собственика не води до изгубване на правото на собственост, а е необходимо да се докажат активни действия на владелеца, а именно упражняване на фактическа власт без противопоставяне и без прекъсване, демонстриране спрямо собственика на поведение на пълноправен собственик, т.е. упражняване на собственическите права единствено за себе си.
Съдът е изтъкнал, че при прехвърляне на правото на собственост, без да се предава владението, между страните се предполага съгласие за предаване на владението чрез превръщане на досегашния владелец в държател. Със сключване на договора за продажба купувачът придобива собствеността, а в тежест на продавача възниква задължение да предаде владението; ако не го изпълни и остане в имота, той вече упражнява чуждо правомощие и след като не е собственик има качеството на държател. Промяната на намерението, с което държи имота, следва да се манифестира пред новия собственик; не е достатъчно да се манифестира пред трети лица собственическо отношение към вещта; не е достатъчно и простото служене с имота; заплащането на консумативи не е действие по отричане правата на собственика – купувач, тъй като те са в тежест на ползвателя. Недекларирането на имота и неплащането на данъци от страна на ответниците съдът е намерил за ирелевантно за придобивната давност, доколкото съставлява неизпълнение на административно задължение.
Въз основа на тези обстоятелства съдът е достигнал до извод, че ищецът не е доказал придобиването на собствеността по давност. Владението не може да е съмнително, а то е такова когато не може да се определи със сигурност дали се осъществява фактическа власт и дали имотът се държи като свой.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Липсва визираното от касатора противоречие с практиката по въпроса за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните. Като необсъдени се сочат доводите, че с непредаването на владението при сключване на договора ищецът се е противопоставил на придобитите от ответницата права по договора. Съдът е отговорил на тези съображения с мотивите си, че предаването на владението е облигационно задължение на продавача и неизпълнението му няма за последица отричане на правата на купувача по договора. На второ място касаторът счита за необсъдени доводите си, че ответницата не е доказала, че ползването на имота от ищеца и децата му е било с нейно позволение. Съдът, въз основа на разпределената доказателствена тежест е приел, че ищецът носи тежестта да докаже предприемането на конкретни действия, насочени към ответницата, с които показва установяването на самостоятелна фактическа власт за себе си. Ответницата твърди, че от самото начало е дала съгласие дъщерята на ищеца да ползва жилището, но тя не е длъжна да доказва това. Следователно, съдът е извършил дължимия анализ на доказателствата и е разгледал повдигнатите възражения. Поставеният въпрос е израз на несъгласието на касатора с изводите на съда по съществото на спора, но то не може да е основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният въпрос: при покупко-продажба на недвижим имот, налице ли е демонстрирано противопоставяне на права от продавача спрямо купувача, ако не бъде предадено владението върху имота, е разрешен в съответствие с цитираната в решението съдебна практика. В решение № 136 от 16.06.2014г. по гр.д. № 436/2014г. на І г.о., решение № 291 от 09.08.2010г. по гр.д.№ 859/2009г. на ІІ г.о., решение № 12 от 19.02.2014г. по гр.д.№ 1840/2013г. на І г.о., решение № 41 от 26.02.2016г. по гр.д. № 4951/2015г. на І г.о. се приема, че когато ползващият имота е допуснат в него като държател, презумпцията на чл.69 ЗС се счита за оборена и страната, която се позовава на придобивна давност трябва да докаже, че е променила намерението си, но не скрито, а чрез предприемане на явни действия, които са станали известни на собственика. Няколко от посочените актове са постановени при фактическа обстановка, напълно сходна с настоящата. При наличието на тази практика липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, както счита касатора. Отделно, доколкото във въпроса на касатора се съдържа и формулировка, че купувачът не е допуснат до имота, следва да се допълни, че по делото няма данни ответниците да са поискали предаване на владението или изобщо достъп и да са били отблъснати; те твърдят, че са предоставили ползването на жилището безвъзмездно, при което е явно, че по своя воля не претендират достъп до него.
Доводите за очевидна неправилност на решението поради неправилна преценка на доказателствата и липса на логика на изводите /по-конкретно на извода, че жилището е обитавано от касатора със съгласието на ответницата, без тя е имала достъп до него/, не могат да бъдат споделени. Не се съзира в съдържанието на съдебния акт такова нарушение на логическите правила, което да запълва основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.
Предвид горното касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Ответниците не са направили разноски и не претендират такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113 от 22.05.2018г. по гр.д. № 133/2018г. на Добрички окръжен съд по касационната жалба на П. Б. А..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: