О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№26
София, 28.01.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 170 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. Г. и С. Й. Г., чрез адв. П., срещу определение № 2764 от 26.10.2018г. постановено по ч.гр.д. № 2244/2018г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 8529 от 26.07.2018г. по гр.д. № 10288/2017г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Жалбоподателите считат, че определението е неправилно и постановено в противоречие със закона. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване изтъкват, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос и го е решил в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът е: допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост, ако ищците са придобили чрез сделка правото на собственост върху 66/108 ид.ч. от имота, част от които от ответниците Е. Г. и Д. П., така че последните не притежават дял от имота понастоящем, а ответниците Я. А. и Д. И. /наследници на първоначалната ответница И. Т./ притежават нотариален акт за 1/2 ид.ч. от имота, а са собственици на 1/6 ид.ч. Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 8 /2012г. на ОСГТК.
Ответниците по частната жалба не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Варненски районен съд е по искова молба на Г. В. Г. и С. Й. Г. против Е. Г., Д. П. и И. Т. /починала и заместена от наследниците си Я. А. и Д. И./ за отричане правото на собственост върху 2/6 ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор ****, застроена на 33 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор **** в [населено място] на [улица]. В исковата молба се твърди, че ищецът Г. Г. е собственик на 4/108 ид.ч., а двамата с ищцата С. Г. са придобили чрез договори за продажба през 2017г. 62/108 ид.ч. от имота в условията на съпружеска имуществена общност. С единия от двата договора първите две ответници Е. и Д. са им продали 18/108 или 1/6 ид.ч. Същевременно, тези две ответници разполагат с констативен нотариален акт от 2007г. за собственост на 1/2 ид.ч., а ответницата И. Т., която е собственик на 1/6 ид.ч., се е снабдила с констативен нотариален акт за останалата 1/2 ид.ч. Поради това несъответствие между действителните права и съставените нотариални актове, се иска отричане на правата им върху 2/6 ид.ч.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото като е установил, че спорът за притежаваните от страните дялове от сградата е разрешен със сила на пресъдено нещо. С решение № 283 от 18.12.2013г. по гр.д. № 3665/2013г. на І г.о. на Върховния касационен съд е оставено в сила решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №1926/2012г., с което е признато за установено по отношение на настоящите ищци Г. В. Г. и С. Й. Г., че ответниците Е. И. Г., Д. И. П. и И. Г. Т. са собственици на 2/6 ид.ч. от жилищната сграда и отхвърлен иска им за собственост за останалите 4/6 ид.ч. В това производство са разгледани претенциите на ищците, основани на двата констативни нотариални акта от 2007г. за по 1/2 ид.ч. и е прието, че Е. и Д. притежават 1/6 ид.ч., а И. Т. също 1/6 ид.ч.
Видно, че след приключване на производството по този спор Е. Г. и Д. П. са продали на настоящите ищци Г. и С. Г. своята 1/6 ид.ч. – нотариален акт №* от ***г. Други съсобственици, неучаствали в съдебния спор, също са прехвърлили на ищците свои права. От страна на ответниците Е. Г. и Д. П. отговор на исковата молба не е депозиран.
При тези данни съдът е заключил, че страните са обвързани от влязло в сила решение, че ответниците са собственици на 2/6 ид.ч. и не са собственици на останалите 4/6 ид.ч. Атакуваните констативни нотариални актове са издадени преди влязлото в сила решение и не са нови факти, които да обуславят правен интерес от иска. Затова новопредявеният иск за отричане правата на ответниците върху 2/6 ид.ч. е недопустим.
Въззивният съд е потвърдил преграждащия акт. Споделил е съображенията за разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо и за липса на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Обсъдил е визираните в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК хипотези, при които е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и е отрекъл наличието им в случая.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящия състав намира, че такива не са налице.
Формулираният правен въпрос е всъщност въпросът за правилността на извършеното прекратяване на иска поради недопустимост. Обжалваното определение не е в противоречие с разясненията в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК. Правният интерес на ищците е преценен като са съобразени обективните предели на силата на пресъдено нещо по предходния спор за собственост, в който настоящите ищци са били ответници и обратно. Допустим би бил отрицателен иск за собственост между страни, участвали в предходен спор за собственост на същия имот, само ако след формиране на силата на пресъдено нещо са възникнали нови факти, от които ответниците черпят различни от разгледаните в предходния спор права върху имота. В случая такива не са налице. С влязлото в сила решение е отречено претендираното от настоящите ответници право на собственост върху цялата сграда /1/2 за И. Т. и 1/2 за Е. Г. и Д. П./, за което са били съставени констативните нотариални актове от *г. и е прието, че те притежават само 2/6 ид.ч. /1/6 за И. и 1/6 общо за Е. и Д./, а искът им за 4/6 ид.ч. е отхвърлен. Новонастъпил факт след влизане на решението в сила е извършеното разпореждане от Е. и Д. в полза на ищците с притежаваната от тях 1/6 ид.ч., но по него не съществува спор – няма данни прехвърлителите с извънпроцесуалното си поведение да са причина за завеждане на делото, а и оспорване на иска от тях не е заявено. Спрямо ответницата И. Т. също не се сочат обстоятелства, настъпили след влизане на решението в сила, които да обуславят преразглеждане на въпроса за собствеността върху признатата й 1/6 ид.ч., а напротив тези нейни права се признават от ищците.
На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2764 от 26.10.2018г. постановено по ч.гр.д. № 2244/2018г. на Варненски окръжен съд по частната касационна жалба на Г. В. Г. и С. Й. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.