О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№19
София, 17.01.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 4852 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 9927 от 19.11.2018 г., подадена от Е. И. С., чрез адвокат Б. А. Б., против определение № 239 от 07.11.2018 г., постановено по гр.д. № 355 по описа за 2017 на ВКС, I г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му по чл.248, ал.1, пр.2 ГПК за изменение на решение № 184 от 29.12.2017 г. по същото дело в частта разноските.
Жалбоподателят излага оплаквания, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че липсата на представен списък не е основание съдът да не се произнесе в частта за разноските, поради което определението е постановено и в противоречие с възприетото в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6 от 2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В срока за отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответните страни по жалбата Х. К. Р. и С. М. Р. не са изразили становище.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подадена е от надлежна страна с правен интерес да атакува постановеното определение и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното:
С решение № 184 от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 355 по описа за 2017 г. на Върховен касационен съд, I г.о. е потвърдено решение № 404 от 05.08.2016 г. по гр.д. № 928 по описа за 2014 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 14 от 10.07.2014 г. по гр.д. № 48 по описа за 2008 г. на Районен съд-Етрополе, Е. И. С. е осъден да заплати на С. М. Р. и Х. К. Р. сумата 5234.14 лв., дължима на основание чл.74, ал.1 ЗС за извършени от ищците в периода 1988 г. – 1991 г. подобрения – построени двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка в недвижим имот, находящ се в [населено място], м.„З.“, съставляващ реална част от * кв.м. от имот №**, заключена между точките АДЕГА по скицата, представляваща неразделна част от решение № 522 от 15.01.2008 г. по гр. д. № 952 по описа за 2007 г. на Софийския окръжен съд; отменено е решение № 404 от 05.08.2016 г. по гр.д. № 928 по описа за 2014 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 14 от 10. 07. 2014 г. по гр.д. № 48 по описа за 2008 г. на Районен съд-Етрополе, предявеният от С. М. Р. и Х. К. Р. против Е. И. С. иск е уважен над сумата 5 234.14 лв. до сумата 17 680.13 лв. и предявеният от С. М. Р. и Х. К. Р. против Е. И. С. иск за присъждане на обезщетение за извършени в периода 1988 г. – 1991 г. подобрения и необходими разноски в същия недвижим имот е отхвърлен за сумата от 12445.99 лв., представляваща разлика между сумите 17680.13 лв. и 5234.14 лв.
С цитираното решение на предходния състав на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, С. М. Р. и Х. К. Р. са осъдени да заплатят на Е. И. С. сумата от 291.13 лв. разноски за касационната инстанция. Решението в частта за разноските е постановено съобразно заявената в открито съдебно заседание, провело се на 21.11.2017 г., претенция от процесуалния представител на касатора С. – адв. Божков.
На 17.01.2018 г. по гр.д. № 355 по описа за 2017 г. на ВКС, I г.о. е подадена молба по чл.248, ал.1 ГПК, с която е поискано допълване на постановеното решение и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
С атакуваното в настоящото производство определение № 239 от 07.11.2018 г. по гр.д. № 355 по описа за 2017 г. на Върховен касационен съд, I г.о. молбата е оставена без разглеждане. Разрешението на предходния състав е обосновано с мотивите, че по делото не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, представляващ процесуална предпоставка за разглеждане на искането за изменение в частта за разноските, а от друга страна присъдените разноски са изцяло съобразени със заявената в открито съдебно заседание воля на представителя на касатора.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Противно на оплакванията на жалбоподателя, съдът изцяло се е съобразил с дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6 от 2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Не е спорно, че по делото не е представен списък на сторените разноски, както и че с решението си касационната инстанция е присъдила разноски в размер от 291.13 лв. Според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. С молба от 17.01.2018 г Е. И. С. по същество е заявил, че не е доволен от размера на присъдените разноски и е поискал присъждане на такива и за предходните инстанции. Липсата на представен списък по смисъла на чл. 80 ГПК обаче води до липса на процесуална възможност за произнасяне по чл.248 ГПК и изменение на постановеното решение в частта за разноските, поради което молбата правилно и законосъобразно е оставена без разглеждане.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 239 от 07.11.2018 по гр.д. № 355 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ