О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№67
гр. София, 22.03.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 1041 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Л. Т. срещу определение № 28 от 11.02.2019г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, по гр.д. № 4501/2018г. в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 674 от 08.04.2016г. по гр.д.№ 2541/2015г. на Софийски апелативен съд на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
В жалбата не са изложени конкретни съображения за неправилност на обжалвания акт. Твърди се, че „главен порок” на определението е, че в молбата си от 28.03.2018г. молителят е посочил основание чл.303, ал.1,т.1 и 2 ГПК, а в допълнението й от 14.12.2018г. го е оттеглил. Посочено е, че вещното право за земята е по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, а за сградата е по чл. 108 ЗС; исковата молба е по чл. 72 ЗС, а Софийски апелативен съд чрез „недопустимо рестартиране” е стигнал до чл. 73 ЗС. Поради това молителят и сестра му П. решили да заявят пред съда, че се отказват от имота в полза на държавата.
Ответницата Г. В. А., чрез пълномощника си адв. Т., изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството по гр.д. № 4501/2018г. на І г.о. е образувано по молба на А. Л. Т. за отмяна на влязло в сила решение, с което срещу него и други двама ответници е уважен иск по чл.73, ал.1 ЗС. Поддържани са основанията по чл.303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Второто основание е обосновано с твърдението, че приетите по делото технически експертизи съдържат невярна информация. Съставът на Първо гражданско отделение е допуснал до разглеждане молбата с правно основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и е оставил без разглеждане тази по чл. 303, ал.1,т.2 ГПК. За да мотивира оставянето без разглеждане е изтъкнал, че молбата в тази част не съдържа конкретни твърдения за наличие на визираното основание за отмяна – установяване по надлежния законов ред на неистинност на заключенията на вещите лица, а съгласно указанията в т. 10 на Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК такава молба е недопустима.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение приема, че обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, е правилно. Следва да бъде потвърдена констатацията, че молбата не съдържа изложение на фактически обстоятелства, които да могат да бъдат подведени под някоя от хипотезите, визирани в т.2 на чл. 303, ал.1 ГПК. Разпоредбата изисква по съдебен ред да бъде установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на които е основано решението. Твърдението на молителя, че вещите лица са работили въз основа на невярна информация не покрива нито една от посочените хипотези. С оглед на това и предвид изричните разяснения относно изискванията за редовност на молбите за отмяна, дадени в Тълкувателно решение №7/2014г. на ОСГТК, т.10, то молбата за отмяна на посоченото основание правилно е върната като нередовна.
Въз основа на изложеното обжалваният акт следва да бъде потвърден.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 28 от 11.02.2019г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, по гр.д. № 4501/2018г. в частта за оставяне без разглеждане молбата за отмяна, подадена от А. Л. Т., на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: