О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№220
гр. София, 20.12.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 523 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 26 от 19.02.2018г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2015г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС. Тълкувателното решение е обявено на 29.11.2018г. С оглед на това е отпаднала пречката за движение на делото и същото следва да бъде възобновено.
Частната касационна жалба на Б. П. В. е подадена против определение № 3992 от 06.12.2017г. по ч.гр.д. № 6110/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 11.09.2017г. по гр.д. № 8262/2016г. на Софийски градски съд за връщане на исковата молба по предявения от него иск по чл.23, ал.1 СК като недопустима и за прекратяване производството по делото.
Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно. За допускане на касационно обжалване поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката по решение № 205/19.07.2012г. по гр.д. № 215/2012г. на ВКС, II г.о.
Ответницата по частната касационна жалба И. И. В. не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл. 23, ал.1 СК, с който ищецът Б. П. В. иска да бъде установено по отношение на И. И. В., че е едноличен собственик на придобитите по време на брака с ответницата 509.77/17474 ид.части от урегулиран поземлен имот и изцяло на построената в него жилищна сграда № 12, тип „близнак”, състояща се от сутерен, първи етаж, втори етаж и тавански етаж, със застроена разгърната площ 339,14 кв.м. Твърди, че цялата цена, заплатена при придобиване на имота, му е дарена от сестра му. Сочи също, че довършителните работи в жилището са заплатени със средства от продажба на негов личен апартамент. Видно от приложеното решение за прекратяване на брака, че е одобрено от съда споразумение по чл. 51 СК, в което е посочено, че недвижимите имоти остават в обикновена съсобственост между съпрузите.
Първоинстанционният съд е върнал исковата молба и прекратил производството по делото като е приел, че решението, с което е одобрено споразумение по чл.51 от СК, формира сила на пресъдено нещо по въпроса за наличието на съсобственост. Поради това не може в следващо производство, включително такова по чл. 23, ал.1 СК, да се пререшава въпроса и да се установява, че определена вещ е индивидуална собственост на единия съпруг.
Въззивният съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на иска по чл.23, ал.1 СК за установяване, че придобит по време на брака недвижим имот е индивидуална собственост, при наличие на споразумение, ползващо се със сила на присъдено нещо, с което е установена съсобственост.
С определението от 19.02.2018г. е прието, че въпросът: „Допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобит по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество в придобиването” има значение за преценка допустимостта на предявения иск. В действителност определящият за настоящето производство въпрос е дали е допустимо установяване на пълна трансформация, тъй като такъв е предявеният от Б. В. иск.
С приетото Тълкувателно решение №3/2015г. от 29.11.2018г. е даден отговор, че е допустимо да се установява частична трансформация при наличие на одобрено споразумение, в което е уговорено, че придобитите през време на брака имоти остават съсобствени между съпрузите, без посочване на правата в съсобствеността. Даденото разрешение касае частичната трансформация и не е директно приложимо за настоящия спор. В мотивите на тълкувателния акт, обаче се съдържат разяснения относно характера на споразумението между съпрузите, които са определящи и за въпроса относно пълната трансформация. Приема се, че споразумението между съпрузите, в частта досежно имуществените отношения, цели доброволно уреждане на имуществените последици от развода, за да се избегнат бъдещите спорове по повод собствеността върху придобитото през време на брака имущество, така че споразумението има договорен характер. При сключването му страните могат да си правят взаимни отстъпки и тогава то представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително действие. Съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях, т.е. те са длъжни да ги спазват, както спазват закона.
Изводът е, че докато споразумението не бъде изменено, прекратено, развалено или признато за недействително, страните по него не могат искат пререшаване на въпросите, които са разрешени в него. Затова, когато в споразумението съпрузите са изразили воля, че придобитото имущество остава в съсобственост, е изключена възможността да се установява пълна трансформация на лично имущество. В този смисъл е трайната практика на Върховния касационен съд – Решение № 296 от 15.06.2010г. по гр.д. № 422/2009г. на ІІг.о. и Решение № 124 от 22.06.2010г. по гр.д. № 792/2009г. на ІІг.о.
Соченото от касатора Решение № 205 от 107.2012г. по гр.д. № 215/2012г. на ІІ г.о. не е в обратен смисъл, а напротив. В него също се приема, че съобразявайки изразената в споразумението воля, решаващият съд прави извод за допустимостта да бъдат разгледани след прекратяване на брака исковете за трансформация на лично имущество по повод на придобит по време на брака недвижим имот. И след като волята е за наличие на съсобственост, то това изключва допустимостта на иск за пререшаване на въпроса и за установяване на лична собственост на единия от съпрузите.
Тъй като обжалваният акт съответства на горните разрешения, то не е налице противоречие с практиката на ВКС и касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК не може да се допусне.
Липсва и визираната от касатора очевидна неправилност – основание по чл. 280, ал.2 ГПК. Застъпената в мотивите на Софийски апелативен съд теза, че споразумението се ползва със сила на пресъдено нещо, не е възприета в Тълкувателно решение № 3/2015г. на ОСГК, но крайният изводът за непререшаемост на въпросите, уредени в споразумението, е подкрепен както в тълкувателния акт, така и в практиката на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3992 от 06.12.2017г. по ч.гр.д. № 6110/2017г. на Софийския апелативен съд по частната касационна жалба на Б. П. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: