О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№139
София, 02.10.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 400 от 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. Иван Демерджиев, като пълномощник на Р. Й. П., с която се иска изменение на постановеното в производство по чл. 288 ГПК по настоящото дело определение № 226 от 08.05.2019 г. по гр. д. № 400/2019 г. Изложени са доводи, че не са били налице предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна в касационното производство, тъй като в делбеното производство те следва да останат в тежест на страната, която ги е направила, както и че правилата на чл.78 ГПК намират приложение само във връзка с предявените претенции по сметки /в настоящата хипотеза в тази част решението не е било предмет на касационно обжалване/. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и се иска намаляването му от 1 900 лв. на 300 лв.
Ответната страна Г. Й. П., с писмено становище, оспорва молбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира постъпилата молба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна поради следните съображения:
С определение № 226 от 08.05.2019 г., постановено по гр. д. № 400/2019 г. по описа на ВКС, II-ро г. о., не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 1239, постановено на 17.10.2018 г. по в. гр. д. № 1436/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския районен съд относно начина на извършване на делбата – чрез изнасяне на делбения недвижим имот на публична продан и отхвърляне на възлагателната претенция с правно основание чл.349, ал.2 ГПК на съделителката Р. Й. П..
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение № 4/06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на второ г. о. и определение № 252 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 2024/2014 г. на първо г. о., разпоредбата на чл.355 ГПК намира приложение по отношение на разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост – за назначаване на експертизи, за извършване на оглед и други. Когато не се оспорват правата на съделителите или способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато е повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, т.9. В него е посочено, че разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси – съобразно с общите правила на чл.64 и чл.65 ГПК /отм./, съответно чл.78 от действащия ГПК. В случая по делото са били повдигнати спорни въпроси, по които е било образувано въззивното производство, поради което следва да бъдат приложени именно общите правила на чл.78 ГПК. В цитирания смисъл е определение № 152/08.06.2015 г. по ч. гр. д. № 6646/2014 г. на ВКС, второ г. о., както и в определение № 47/29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на първо г. о., като в последния цитиран съдебен акт е прието, че обсъдените по-горе разрешения, които са възпроизведени и в молбата по чл.248 ГПК, касаят първоинстанционното производство. Когато се развие производство по въззивно или касационно обжалване, страните вече имат определено процесуално качество според позицията си в производството, поради което се присъждат разноски по правилата на чл.78 ГПК /определение № 692 от 29.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4283/2014 г. на ВКС, трето г. о./.
Горните съображения водят до извода, че на ответника по жалба се дължат направените разноски съобразно общото правило на чл.78, ал.3 ГПК, както са присъдени с определението от 08.05.2019 г.
Основателно е възражението за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК на заплатения адвокатски хонорар за защита пред касационната инстанция. Съгласно чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна, по реда на ал.2, но не по-малко от 600 лв. В случая материалният интерес на ответника по касационната жалба, определен на база пазарната цена на делбения имот е 78 070 лв. и съобразно дела му в съсобствеността /1/2 ид. ч./, е 39 035 лв., тоест минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.4, вр. чл.2 от Наредба № 1/2004 г. е 1 701,05 лв. Този размер следва да бъде намален с 3/4, доколкото е налице хипотезата на чл.9, ал.3 от цитирания акт – бил е изготвен само отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, без осъществяване на процесуално представителство, тоест минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящия случай е 1 275,80 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 1900 лв. се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което същото следва да бъде намалено до размер на сумата 1 300 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определение № 226 от 08.05.2019 г. по гр. д. № 400/2019 г. по описа на ВКС, Второ г. о., в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.5 ГПК НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на Г. Й. П. разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция от 1 900 лв. на 1 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: