О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№44
гр. София, 20.02.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 277 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. П. П., действащ в качеството му на ЕТ „Пенев-Николай Пенев“, ЕИК 104001015, срещу определение № 1810 от 13.07.2018г. постановено по ч.гр.д. № 1377/2018г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено определение № 3982 от 05.04.2018г. по гр.д. № 6721/2014г. на Варненски районен съд за прекратяване производството по предявения ревандикационен иск на основание чл. 299 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Конкретни съображения не са изложени, а са отправени обидни и клеветнически квалификации спрямо съдиите, участвали в разглеждането на спора до момента. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, наред с обидите и клеветите към съдията от първоинстанционния съд, са формулирани четири въпроса, по които ВКС да се произнесе: 1/ налице ли са основанията за прекратяване производството по чл. 108 ЗС; 2/ намират ли приложение правилата на чл. 214 и чл. 147 ГПК; 3/ налице ли са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 108 ЗС в конкретния случай; 4/обусловена ли е преценката за недопустимостта на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС. Посочена е съдебна практика – Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГК на ВКС; твърди се и очевидна неправилност на извода на съда.
Ответникът по частната касационна жалба „Пасифлора“ ООД не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр.д. № 6721/2014г. на Варненски районен съд е образувано по отделените от гр.д. № 10913/2013г. на същия съд насрещни искове, а именно: 1/ ревандикационен иск на Н. П. П., в качеството му на ЕТ „Пенев-Николай Пенев“, против „Пасифлора” ООД за признаване собствеността и предаване владението върху дворно място с площ 600 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 606 кв.м., съставляващо ПИ № * в кв. * по плана на местността „М. рид”, [населено място]; а по кадастралната карта ПИ с идентификатор ***; 2/ иск за неоснователно обогатяване за заплащане на 11 480 лева, представляващи обезщетение за ползване на имота за периода от 25.03.2013г. до 11.01.2014г.
Първоинстанционният съд първоначално е спрял производството на основание чл.229, ал.4 ГПК до постановяване на влязло в сила решение по гр.д. №10913/2013г. на Варненски районен съд по предявения от „Пасифлора” ООД против жалбоподателя установителен иск за собственост на същия имот. С влязло в сила решение искът е уважен като е признато за установено по отношение на Н. П. П. като ЕТ „Пенчев-Николай Пенев”, че „Пасифлора“ООД е собственик на спорния недвижим имот, описан като дворно място с площ от 600 кв.м., в [населено място], местн. „М. рид”, съставляващо имот пл. № * в кв. * по плана на местността, при граници: път, имот № *, имот № * и имот № *, заедно с построената в него постройка с площ от 35 кв.м. След възобновяване на производството Варненски районен съд е дал указания на ищеца да заяви поддържа ли предявените искови претенции при наличието на влязло в сила решение, с което ответното дружество е признато за собственик на същия имот. С молби от 01.03.2018г. и 07.03.2018г. ищецът е посочил, че понастоящем имота вече е ПИ с идентификатор *** и е с площ * кв.м. по одобрената през 2008г. кадастрална карта и измененията й през 2011 и 2013г. Поради това иска да се установи, че е собственик на 6 кв.м. от посочения имот, които е придобил с договор за продажба на общинска земя след изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Първоинстанционният съд е прекратил производството по иска по чл.108 ЗС поради наличието на влязло в сила решение между страните досежно правото на собственост и поради забраната на чл.299 ГПК за пререшаване на спора. Посочил е, че спорният имот по първоначалния иск и по насрещния иск несъмнено е един и същ, като и в двете искови молби не е бил индивидуализиран според действащите кадастрална карта и кадастрални регистри. Твърденията на ищеца за придобиване на 6 кв.м. по договор за продажба от общината не са наведени в исковата молба и представляват искане за изменение както на основанието, така и на петитума на исковата молба, което е недопустимо.
Въззивният съд е потвърдил преграждащия акт на първата инстанция досежно ревандикационния иск. Този съд също е констатирал наличие на пречка по смисъла на чл.299 ГПК. Приел е, че разрешеният спор е за идентичен имот между същите страни. Посоченото от ищеца придобивно основание е сделка, правните последици от която са разгледани в приключилия спор и са отречени. Що се отнася до уточнението, че се претендират 6 кв.м., е приел, че такова изменение на иска е недопустимо. Правото на собственост върху имота се установява към момента на постановяване на съдебното решение. Затова всички основания, на които е могъл да се позове ответника, за да се легитимира като собственик, са преклудирани с влизане на решението в сила. Ответникът, срещу когото е уважен иск за собственост, може да предяви иск за собственост само въз основа на нововъзникнали основания. В случая още към момента на предявяване на положителния установителен иск от „Пасифлора“ ООД спрямо жалбоподателя, както и на насрещния иск на жалбоподателя срещу „Пасифлора” ООД, имотът е представлявал ПИ с идентификатор № ***, който в кадастралната карта е заснет с площ 606 кв.м. Към този момент заповедите за изменение на КККР са били издадени. Така че, позоваването на соченото придобивно основание за придобиване на 6 кв.м., понастоящем е преклудирано. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ гражданско отделение, намира, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
На първо място, формулираните въпроси не са общи правни въпроси, каквито визира чл.280, ал.1 ГПК, а са такива по конкретния спор, отговорът на които произтича от преценка на фактите и доказателствата по делото. Поради това касационно обжалване по такива въпроси не може да бъде допуснато – виж т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК.
Липсва противоречие със соченото Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, според което е допустимо е по реда на изменение на иска /чл.214, ал.1 ГПК/ ищецът по предявен иск за собственост да се позове при условията на евентуалност и на друго придобивно основание, различно от посоченото в обстоятелствената част на исковата молба. В случая не е налице позоваване на второ евентуално основание, а предявяване на ново такова, което замества първоначалното, отречено със сила на пресъдено нещо. А и както е изтъкнал съда, това ново основание се явява преклудирано от силата на пресъдено нещо на решението по приключилия спор между страните.
В допълнение може да се посочи, че според практиката на Върховния касационен съд площта на имота не е негов решаващ индивидуализиращ белег. Поземлените имоти се индивидуализират със землището, в което се намират, местността, сигнатурата по регулационен план или ПУП /ако се намират в урбанизирана територия/, идентификаторът /ако за съответната територия има изработена кадастрална карта/, границите и площта. Границите на имота са тези, които определят площта, заключена между тях. В случая е видно, че влязлото в сила решение и насрещният иск на жалбоподателя се отнасят за имот пл. № *, с площ * кв.м., който имот в кадастралната карта е отразен с площ 606 кв.м. Границите на имотите са непроменени и разликата от 6 кв.м. в площта не се отразява на извода за идентичност на предмета на спора по двете дела. А именно този извод е причина за прекратяване на производството по делото. Разликата в площта би могла да се дължи на грешка или на други причини, чието установяване е извън предмета на спора.
Не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя за очевидна неправилност на съдебния акт. Такава не произтича пряко от мотивите, напротив, същите са напълно логични и последователни.
Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване на определението на Варненски окръжен съд.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1810 от 13.07.2018г. постановено по ч.гр.д. № 1377/2018г. на Варненски окръжен съд в обжалваната част, с която е потвърдено определение № 3982 от 05.04.2018г. по гр.д. № 6721/2014г. на Варненски районен съд за прекратяване производството по предявения ревандикационен иск.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: