О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№599
София, 06.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2235 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Т. и А. Н. Т. чрез пълномощника им адвокат С. И. против решение № 257 от 16.02.2018 г., постановено по гр.д. № 2271 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 3157 от 31.07.2017 г. по гр.д. № 7360/2015 г. на Районен съд-Варна и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Е. П. Т. и И. А. Т. против М. П. Т. и А. Н. Т. ревандикационен иск по отношение на реална част с площ от 6 кв.м. /обозначена в зелен цвят на комбинираната скица на вещо лице на лист 302 от първоинстанционното дело/ от имот с идентификатор 10135.2723.597, находящ се в [населено място], м.“Т.“ с площ по скица от 777 кв.м., а по документ за собственост 800 кв.м.
Е. П. Т. и И. А. Т. чрез пълномощника си адвокат Б. Х. са подали отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
За да постанови решението си Окръжен съд-Варна е приел, че по делото е установено, че към 30.03.2007 г., датата на която ищците са придобили правото на собственост върху ПИ № 3246 по плана на „Т.“, е влязъл в сила ПНИ на с.о. „В.“, по който план имотът на ищците е с идентификатор 10135.5230.783 и площ от 561 кв.м. Безспорно е установено, че праводателите на ищците, както и тези на ответниците, не са ползватели на земеделски земи, чието право да е трансформирано в право на собственост или реститути на земеделски земи. Същите са собственици, легитимиращи се като такива на самостоятелно основание, поради което ПНИ представлява кадастрален план, който няма конститутивно или отчуждително действие, поради което не може да промени границите или площта на имотите им. Следователно, имотите на страните следва да имат индивидуализиращите ги белези по предходния кадастрален план, действащ към момента на придобиването им. Съгласно заключението на вещото лице по проведената СТЕ това е плана от 1987 г. на в.з. „Т.“. Видно от изготвената от вещото лице комбинирана скица процесната реална част попада извън северната граница на ПИ № 3341 по КП от 1987г. на в.з. „Т.“ и е част от ПИ 3246, и едва с ПНИ е включена в границите на имот с идентификатор 10135.5230.597, собственост на ответниците. По делото липсват данни ответниците да са придобили процесната реална част по силата на транслативна сделка. Ирелевантни са и събраните доказателства досежно постигнато споразумение през 1982 г. между праводателя на ответниците – И. Д. и съседите му Т. Ж. и В. С., доколкото евентуалните промени в имотите им следва да е намерило отражение в КП от 1987 г. Не се установяват и твърденията им за изтекла в тяхна полза придобивна давност. В хода на съдебното производство ответниците последователно поддържат северната граница на имота им да не е променяна откакто се легитимират като собственици. Тоест, същата следва да бъде ситуирана като по плана от 1987 г. Събраните гласни доказателства също не могат да обосноват различен извод, доколкото са източник на промяна на границата, отбелязана от свидетелите със син химикал на приложената на л.74-І скица, която промяна няма отношение към процесната реална част, защрихована с червен цвят на същата скица.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите:
1) редовни ли са по смисъла на чл.129, ал.1 ГПК исковата и уточняващи молби, в които е обективирано искане, изразяващо се във формулировнката: „съда да установи къде минава границата между двата имота, да се установи североизточния й ъгъл и за реална част от 32 кв.м. от имота на ответника“ и наведени оплаквания, че границата им е неправилно заснета в дейсващата КККР за [населено място] и поради становище на ответниците, че границата се определя от ПНИ за процесните имоти;
2) ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, какви са процесуалните действия, които въззивния съд следва да извърши като инстанция по същество при констатирана нередовност на исковата молба;
3) допустим ли е иск за установяване на граници след влизане в сила на заповедта за одобряване на К., действаща за процесната територия;
4) допустимо ли е съдът, пред който е предявен иска, след подаването на исковата и още шест уточняващи молби с формулировки, посочени в първия въпрос, за отстраняване на нередовностите по исковата молба, констатирани от съда и възразени от ответника и след изрично заявление в първото по делото заседание, че искането е само за установяване северната граница на ищците, съда да квалифицира и разгледа иска като такъв с правно основание чл.108 ЗС;
5) каква е правилната правна квалификация на предявения иск по исковата и уточняващите молби, формулирана по начина, описан във въпрос първи и какви са процесуалните действия, които въззивният съд следва да извърши като инстанция по същество при констатирана неправилна правна квалификация на спорното право, изведена от наведените факти и обстоятелства, на които се основава иска;
6) налице ли са и ако да, какви са предпоставките и обема на тълкуване на сключения между страните договор съобразно критериите на чл.20 ЗЗД и при условие, че е налице ясно и недвусмислено формирана воля на страните как се индивидуализара продавания имот по площ и граници, обективирана в договора за покупко-продажба и са налице писмени доказателства за осъществено условието, при което влиза в действие уговорката на т.2 от нотариалния акт, налице ли са условията и допустимо ли е провеждане на изследване по чл.20 ЗЗД на волята на страните от съда. В случай, че отговора на въпроса е отрицателен, при извършване на тълкуването на договора в този случай, подменен ли е договора и волята на страните и ако да, следвало ли е съда да обсъди и съпостави при тълкуването на договорената индивидуализация на имота, направените от ответниците възражение и представени в тази връзка писмени доказателства;
7) следва ли съдът да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема експертното заключение и ако да, при обективно доказана липса на писмени доказателства, утвърждаващи, че представено предположение на експерта се обосновава със законно изискуемите документи за това, може ли съда да възприеме за обективен и правилен извода на експерта;
8) длъжен ли е въззивния съд да преценява гласните доказателства в съвкупност с останалите доказателства по делото, като съпостави данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията и да изложи съображения си кои факти приема за недоказани.
Така поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Първите пет въпроса са свързани с тезата на ответниците, че е предявен установителен иск и то за установяване границите между двата имота, но тази теза се опровергава от данните по делото – уточняващата молба вх. № 39085/15 от 16.11.2015 г. и определение на съда от съдебно заседание на 5.10.2016 г., че е предявен осъдителен иск по чл.108 ЗС.
Неотносим към мотивите на съда е седмият въпрос, тъй като изводите му са свързани не са тълкуване волята лицата, сключили договор за покупко-продажба /по който продавачите прехвърлят правото на собственост в границите, в които го притежават, независимо от ползваната индивидуализация, а с преценка правното действие на плана за новообразуваните имоти в хипотезата, когато вещните права са придобити не по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ или реституция по същия закон, а на друго правно основание.
Осмият въпрос е обоснован с тезата на касаторите, че съдът не е отчел, че част от имота на ищците е била доброволно отстъпена за път до ПИ 1745, за което е издадена заповед по чл.36, ал.3 З. и на праводателя им е платено обещетение, както и че оградата не е местена и границата не е променяна. Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС. Съдът е обсъдил относимите към спора доказателства и доводи на страните и е изложил съображения кои факти приема за установени и защо част от свидетелските показания са неотносими. Същевременно тезата на касаторите, че спорната площ съставлява път се опровергава от данните по делото и твърденията им, че е била издадена заповед по чл.36, ал.3 З., тъй като на това основание се учредява възмездно право на преминаване през чужда земя, без собственика й да губи собствеността и това право на преминаване се прекратява, когато отпадне нуждата от преминаване /както е в случая, доколкото вече е осигурен друг достъп до имот 601 с № по предходен план 1745/.
Е. П. Т. и И. А. Т. не са представили доказателства за направени по повод касационната жалба разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 257 от 16.02.2018 г., постановено по гр.д. № 2271 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: