О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№89
гр. София, 02.05.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1399 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. чрез пълномощника адв. С. Х., срещу определение № 539 от 01.11.2018г. постановено по ч.гр.д. № 590/2018г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от съдебно заседание на 18.04.2018г. по гр.д. № 339/2016г. на Пещерски районен съд за прекратяване на производството по предявения от Е. М. насрещен иск срещу Т. П. Б. и С. Е. К..
В частната жалба се поддържа, че определението е недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила. Недопустимостта е обоснована с твърдението, че частната въззивна жалба е нередовна – жалбоподателката не е прилагала преписи от нея за връчване на ответните страни, а са изготвени служебно копия от районния съд. Неправилността е обоснована с неправилна преценка на фактическата обстановка по делото и твърденията за наличие на правен интерес. Поддържа се, че няма забрана в производството по установяване нищожност на съдебна делба на основание чл.75, ал.2 ЗН да участват и други лица, извън съсобствениците.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да отговори на всички изложени в частната жалба доводи, като изложи мотиви по тях. Сочи се и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали е допустимо неучаствалият в делбата съсобственик да насочи иска по чл. 75, ал.2 ЗН не само срещу останалите съсобственици на имота, но и срещу приобретател на имота, придобил права от съделител след приключване на делбата. На трето място твърди вероятна недопустимост на съдебния акт като основание за допускане на касационно обжалване. Недопустимостта произтича от нередовността на частната въззивна жалба поради неприлагане на преписи за насрещните страни.
Ответниците Т. П. Б. и С. Е. К. в писмения си отговор намират жалбата за недопустима и неоснователна. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Пещерски районен съд е образувано по иск на М. К. А. против множество ответници, сред които Е. Д. М., с правно основание чл.75, ал.2 ЗН за установяване нищожност на съдебна делба, извършена по гр.д. № 883/2011г. на Пещерски районен съд. Делбата е извършена чрез публична продан, при която имотът е възложен на съделителката Ф. Г. В.. В делбата не е участвала съсобственицата Е. Д. М. /сега жалбоподател/, която е наследник на Д. Ц. А., заедно с ищцата.
От страна на ответницата по иска Е. М. е предявен насрещен иск против всички страни – ищцата, останалите ответници и против двама нови ответници – Т. Б. и С. К., които са придобили имота от съделителката Ф. В. след публичната продан. Искът срещу тях също е квалифициран по чл. 75, ал.2 ЗН.
С определение в съдебно заседание на 18.04.2018г. районният съд е прекратил производството по насрещния иск спрямо ответниците Т. Б. и С. К.. Приел е, че искът против тях е недопустим, защото те нямат наследствени права върху имота.
Въззивният съд е потвърдил прекратяването. Изтъкнал е, че в производството по чл. 75, ал.2 ЗН се преценява кои са съсобствениците в имота към момента на извършване на делбата. А ответниците по насрещния иск Т. Б. и С. К. са придобили права след извършване на делбата. Те нямат качеството на съсобственици и не са легитимирани да участват в производството по установяване нищожност на извършената делба.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива липсват.
Поддържаните от жалбоподателката доводи за недопустимост на определението поради нередовност на подадената от нея частна жалба, са изцяло в разрез с нейния правен интерес, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Неоправдани са твърденията, че съдът не е взел предвид всички факти от значение за допустимостта на иска и не е отговорил на доводите на жалбоподателката за възможността в производството да участват и лица, които не са сънаследници или съсобственици, а последващи приобретатели. Съдът, макар и лаконично, е изразил становището си по въпроса.
Не е удостоверено противоречие с практиката по въпроса дали в производството по чл.75, ал.2 ЗН могат да участват лица, които не са съсобственици, а са приобретатели на имот от съсобственик, след извършване на делбата. Не може да се приеме и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Не съществува съмнение в практиката, че легитимираните страни по иска по чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на делба са лицата, които се легитимират като съсобственици към момента на извършване на делбата. В този смисъл е Решение № 91 от 17.06.2013г. по гр.д. №651/2012г. на І г.о. То сочи, че релевантният момент, към който се преценява нищожността е моментът на извършването на делбата; ако към този момент са участвали всички съсобственици, но след това настъпи правоприемство, то не е налице нищожност по чл. 75, ал.2 ЗН, защото решението има сила съгласно чл. 298, ал.2 ГПК и за приобретателя.
Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Ответниците са направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., които следва да им бъдат присъдени.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 539 от 01.11.2018г. постановено по ч.гр.д. № 590/2018г. на Пазарджишки окръжен съд по частната касационна жалба на Е. Д. М..
ОСЪЖДА Е. Д. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.4 да заплати на Т. П. Б. и С. Е. К., двамата от [населено място], [улица] сумата 300/триста/ лева разноски за настоящето производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: