О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№239
София, 10.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 463 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Рони М91“ ЕООД, гр. София против решение № 4787 от 16.07.2018 г., постановено по гр.д. № 12561 по описа за 2017 г. та Софийски градски съд, II-Г състав в частта, с която е отменено решение № 78 от 12.06.2017 г. по гр.д. № 26489/2013 г. на Софийски районен съд за уважаване на иска по чл.108 ЗС в осъдителната му част и вместо него е постановено друго за отхвърляне на искането на „Рони М 91“ ЕООД, гр. София за предаване от Ц. П. Ц. на владението на моторно превозно средство марка „*“, модел „*“ с рег. [рег.номер на МПС] и посочени номер на рама и двигател.
Ц. П. Ц. не е подал писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
За да постанови решението си Софийски градски съд е приел, че във въззивното производство е спорен само въпросът дали ответникът упражнява фактическа власт върху процесната веш. Счел е, че представения протокол за доброволно предаване на 16.03.2009 г. установява, че Ц. П. Ц. е предал на дознател при СДВР по дознание № 259/2008 г. по описа на СДВР връзка с три боря ключове два за автомобил, и един брой секретен, тъмно синя папка, в която се съдържали оригинали на документи за ремарке с рег. [рег.номер на МПС] , тъмно синя папка с оригинали на документи на МПС с рег. [рег.номер на МПС] , оригинали на документи за застраховка, зелена карта, като фактът на предаване на ключовете и документите по делото не е спорен между страните по делото. От показанията на свидетеля В. Ц. е установено, че камионът бил върнат, тъй като били предадени ключовете, документите и служители на полицията, като последните били заведени от ответника да видят къде се намира камиона. Процесното МПС не било преместено физически в полицейското управление единствено поради обстоятелството, че поради настъпилото ПТП 25.07.2005 г. не било в движение.
При така възприетите факти въззивният съд е формирал извод, че ответникът не упражнява фактическа власт върху процесната вещ. Доколкото ответника не претендира право на собственост или право да държи вещта поради наличието на облигационни отношение с ищеца, като такива не са и доказани по делото, не може да се приеме, че същият държи вещта чрез органите на МВР. Поради това връщането на вещта на собственика ще следва да се осъществи от органите на МВР, които са я приели на съхранение в резултат на доброволно предаване и които всъщност държат процесното МПС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът чрез пълномощника си адвокат Г. К. поставя следния материално правен въпрос: за преминаване/изгубване на фактическото състояние държане/владение на движима вещ със значителна стойност, без тя да бъде физически предадена от считания за загубил държането субект на новия държател и без това действие да бъде надлежно установено и удостоверено с писмен документ или от оправомощено длъжностно лице или поне с частен писмен документа /приемо-предавателен протокол/.
Въпросът е свързан с изводите на съда, че след като ответникът е предал ключовете и документите на процесния товарен автомобил на основание чл.109 НПК на дознател в хода на дознание, по което е образувано наказателно производство, приключило с присъда 28.03.2006 г. по нохд № 62/2006 г. по описа на РС-Берковица, по която трето за настоящия спор лице е признато за виновно за това, че на 25.07.2005 г. при управление на собствен товарен автомобил нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил имуществени вреди в размер на 6330.30 лв., то ответникът не упражнява фактическа власт и ревандикационният иск в осъдителната му част е неоснователен.
Този извод на въззивния съд съответства на тълкуването, дадено в практиката на ВКС по решение № 138 от 22.03.2018 г. по гр.д. № 4303/2016 г., II г.о., че когато фактическата власт върху движима вещ е предадена на държавен орган по повод образувано наказателно производство, независимо дали това е осъществено доброволно или посредством принудително изземване, е налице прекъсване на владението по смисъла на чл.81 ЗС. Доколкото обективния елемент на владението се характеризира с фактическо господство върху определена вещ, то даденото тълкуване е относимо и в случаите, когато по ревандикационен иск се преценява дали ответникът упражнява фактическа власт върху ревандикираната вещ, която като веществено доказателство е предадена на държавен орган по повод на наказателно производство.
След като въззивното решение съответства на практиката на ВКС по поставения въпрос, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4787 от 16.07.2018 г., постановено по гр.д. № 12561 по описа за 2017 г. та Софийски градски съд, II-Г състав в атакуваната му част, с която е отменено решение № 78 от 12.06.2017 г. по гр.д. № 26489/2013 г. на Софийски районен съд за уважаване на иска по чл.108 ЗС в осъдителната му част и вместо него е постановено друго за отхвърляне на искането на „Рони М 91“ ЕООД, гр. София за предаване от Ц. П. Ц. на владението на моторно превозно средство марка „*“, модел „*“ с рег. [рег.номер на МПС] и посочени номер на рама и двигател.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: