О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№365
гр. София, 02.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 1297 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №364 от 26.10.2018г. по гр.д. № 453/2018г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 106 от 24.04.2018г. по гр.д.№ 323/2016г. на Велинградски районен съд за отхвърляне на предявения от Д. К. К., К. Д. К., В. Б. М., И. Д. М., Ц. Д. М., Ц. К. П. и Г. Л. П. против „Селект туризъм” ЕООД, ЕИК 13123544, иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на поземлени имоти с пл. №№ * и *, попадащи в УПИ *-*-„почивен дом” в кв.* по плана на [населено място].
Касационната жалба е подадена от ищците чрез пълномощника адв.Ц.. В нея се поддържа, че съдът в нарушение на процесуалните правила се е занимавал най-напред с правата на ищците върху имота и приемайки, че не са били налице условия за реституция, е отхвърлил иска. Счита, че при предявения отрицателен установителен иск предмет на спора са правата на ответника. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси: 1/ какъв е предмета, върху който се формира сила на пресъдено нещо при отрицателен установителен иск – правата на ищеца или на ответника; 2/ какъв фактически състав подлежи на доказване за установяване право на собственост на търговско дружество, създадено чрез преобразуване на държавно предприятие; 3/ включването на един имот в друг урегулиран имот с друго предназначение, различно от мероприятието, за което отчужден, съставлява ли пречка за възстановяването му, ако не са осъществени благоустройствени мероприятия върху него.
Ответникът по жалбата и по иска Селект туризъм” ЕООД не взема становище.
Подпомагащите ответника страни „Евроконсулт инвестмънт” ООД и „Орфей клуб уелнес” АД представят писмен отговор, в който поддържат липса на основания за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост. Ищците считат, че са собственици по реституция по реда на ЗВСНОИ по З. и др. на поземлен имот, съставлявал имот пл. № * в кв. * по обезсилен план на [населено място]. Собствеността е възстановена с решение на административен съд през 1995г. след отмяна на отказ на Кмета на общината да отмени отчуждаването на имота. Имотът е бил отчужден от Ц. Б. М. със заповед от 30.12.1977г. При възстановяването на собствеността наследниците на бившия собственик са превели в полза на общината сумата 1050 лв.
Ответното дружество „Селект туризъм” ЕОООД е придобило правото на собственост върху дворно място от * кв.м., съставляващо УПИ *-* в кв. * чрез договор за покупко-продажба, сключен през 2007г. с „Юндола 21” АД. През 2008г. дружеството е закупило от „Орфей клуб уелнес” АД УПИ *-* с площ * кв.м. и УПИ *-* с площ * кв.м.
Приетата техническа експертиза и допълнителните заключения проследяват подробно и разясняват регулационния статут на процесните имоти. Установява се, че имоти пл.№* и №* попадат в УПИ-*-* в кв.* по действащия план на В. от 2012г., а по обезсиления план на града от */*г. са представлявали имот пл.№* в кв.*, с площ от *кв.м., който е бил предвиден за залесяване и е отчужден през 1977г. с това предназначение. Парцел за „почивна станция на ДСО “Т.-С.“ е бил предвиден в съседство. Следващият план на града е от 1983г. и в него процесният имот не е бил заснет и нанесен; попълнен е в плана едва през 1995г. след реституционното решение по гр.д.№40/1994г. на Окръжен съд Пазарджик. Тогава имотът е получил пл.№ * в кв.* и е заснет с площ от * кв.м. върху терена на парцел ІІ-„за почивен дом”. Този парцел по плана от 1983г. е по-голям от бившия парцел „за почивна станция на ДСО „Т.-С.“ по стария план от 1955/1957г. и включва в себе си част от терена, предвиден за „залесяване“ в кв.*, в това число и процесния имот пл.№*. С последваща заповед на кмета на [община] от *г. парцел *-За почивен дом в кв.* се заснема в кадастъра като имот пл.№* с площ от *кв.м., като заснетия през *г. имот пл.№* стар имот пл.№* остава в границите на имот пл.№*. Следват още промени в регулацията – разделяне на имота на две УПИ, които са обект на доброволна делба между възстановените собственици. Последното изменение на кадастъра е през *г. когато са попълнени процесните имоти пл.№№* и *. за сметка на имот пл.№* и отредения за него парцел *-*. Вещото лице установява идентичност на бившия имот пл.№* с имоти пл.№№ * и *, като отговарят на парцели *-* и *-*, предмет на договора за доброволна делба от 23.10.2000г. В допълнително заключение експертът сочи, че теренът на имот пл.№ * по плана от */*г. е включен в парцел *-за почивен дом в кв.*, който терен по плана от */*г. е бил отреден „за почивна станция на „Т.“. Във второ допълнително заключение вещото лице установява, че отреждането на имот пл.№ * за залесяване/озеленяване/ не е изпълнено, а е изпълнено мероприятие „спортна площадка”, което е видно от скицата към заповедта за частично изменение на кадастъра и регулацията от *г.
Разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна сочат, че към момента на реституирането имотът е представлявал паркинг за коли. Свидетелите на ответника установяват, че процесната площадка винаги е била в територията на парцела за почивен дом и е била паркинг за служебните автомобили; на част от този паркинг има колони и е построено футболно игрище. Свидетелят Т. живее в непосредствена близост до хотела. Според него към 1971г. имотът е бил нива; по-късно е купен от „К.“, за да се прави почивна станция; мястото било платено и заградено; почивната станция е изградена около 1980г.; след реституцията имотът е бил върнат.
Видно, че за парцел *-* с площ * кв.м., е съставен акт за държавна собственост през *г.; описани са дворно място, почивна станция и гараж с две клетки; отразено е, че почивната станция е предоставена за оперативно управление на „Трансстрой-Пловдив” ЕАД. През 2002г. „Трансстрой-Пловдив” АД е апортирало правото на собственост върху терена от * дка, почивния дом и гаражите при учредяването на „Орфей-22” АД.
Между „Трансстрой-Пловдив” АД и настоящите ищци Д. И. М., М. И. К., И. Д. М., Ц. Д. М., Ц. К. П., Д. К. К. и В. Б. М. е било постановено влязло в сила решение на Върховния касационен съд – Решение № 127 от 11.02.2008г. по гр.д. № 1238/2007г. на ІІ г.о., с което е признато за установено, че физическите лица не са собственици на парцел * и *, отредени за имот пл.№*, с площ от *кв.м. в кв.* по плана на В.. Това влязло в сила решение отменено в производство по чл.303 и сл. ГПК и след връщането за ново разглеждане производството по делото е прекратено.
С влязло в сила решение по чл.53 ал.2 от ЗКИР/стара редакция/ е отхвърлен иска на настоящите ищци /без М. К./ против ответника „Селект туризъм” ЕООД за допусната грешка при одобряването на кадастралния план от 2004г., изразяваща се в незаснемането на ПИ №* в кв.*, за когото са отредени парцели с №№*-* и *-*, собственост на ищците.
При горните фактически обстоятелства Пазарджишки окръжен съд на първо място е приел, че реституционното производство, развило се по ЗВСНОИ по З., ЗПИМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС не е обвързващо за ответника, който не е бил страна по него. Затова са допустими възраженията за ответника срещу материалната законосъобразност на реституционния акт.
Първото възражение е за невъзстановяване изцяло на полученото от правоимащите парично обезщетение, което препятства влизането в сила на отмяната на отчуждаването. Това възражение съдът е намерил за основателно, тъй като ищците установяват възстановяване на сумата 1050лв., а полученото парично обезщетение при отчуждаването е 3300лв.
Второто възражение на ответника е за осъществяване на мероприятието, за което е бил отчужден имота, което също е пречка за реституцията. Съдът е приел, че мероприятието е реализирано, независимо, че първоначалното отреждане е било за „озеленяване“ на терена пред почивния дом. Впоследствие спорният имот пл.№* е включен в терена, предназначен за почивен дом и такъв е изграден, а конкретно върху имота са намират благоустройствени съоръжения – спортна площадка и паркинг. Преотреждането е извършено по силата на регулационния план от *г., с който теренът на бившия имот пл. № * е приобщен към парцела за застрояване на почивен дом. В този смисъл е изричното заключение на вещото лице. Поради това се налага извод, че върху имота е извършено строителство, което е пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.2 от ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС.Този извод е достатъчен за отхвърляне на иска.
Независимо от това, съдът се е произнесъл и по легитимацията на ответника. Счел е, че дружеството е собственик на имотите въз основа на договорите за покупко-продажба. Изложил е и евентуални съображения, че дори придобивните сделки да са сключени с несобственик, то дружеството е придобило собствеността с кратката петгодишна давност, считано от сключване на договора за покупко-продажба през 2007г. Ответникът осъществява фактическа власт както върху почивната станция, така и върху спортната площадка и паркинга. Давността не е прекъсвана, включително и чрез производството по чл.53 ЗКИР, тъй като искът на настоящите ищците е бил отхвърлен.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първият правен въпрос за предмета, върху който се формира сила на пресъдено нещо при отрицателен установителен иск, е разрешен в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС и решението на въззивния съд е в съответствие с него. При предявен отрицателен установителен иск предмет на спора е отричаното от ищеца право на ответника и неговото съществуване се признава или отрича със сила на пресъдено нещо. Ищецът, за да обоснове допустимостта на иска, следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес да води иска против ответника. Когато този интерес е обоснован с твърдение, че ищецът е носител на същото право, което отрича да е на ответника, то той/ищецът/ носи доказателствената тежест да го установи и недоказването му обуславя отхвърляне на иска. Именно по този начин е подходил и въззивния съд. Тъй като ищците се позовават на реституция, съдът е обсъдил дали са налице законовите предпоставки за осъществяването й и след като ги е отрекъл, е отхвърлил иска. За пълнота в мотивите съдът е обсъдил и правата на ответника върху имота, като е признал, че те съществуват. Ето защо липсва визираното от касаторите противоречие с тълкувателния акт.
Вторият правен въпрос е за фактическия състав за придобиване право на собственост от търговско дружество, създадено чрез преобразуване на държавно предприятие; това е фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./. По този въпрос е създадена трайна практика на Върховния касационен съд, част от която е посочена от касатора. В случая въззивният съд е отхвърлил иска по решаващото съображение, че ищецът не е доказал правния си интерес. В тази хипотеза той няма задължение да обсъжда правата на ответника. Изложените мотиви досежно правата на ответника са за пълнота, но не са определящи за изхода на спора. Именно поради това съдът не се е концентрирал върху преценка на фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП/отм./, а е обсъдил легитимацията на ответника, произтичаща от сключените договори за покупко-продажба. В., по делото са събрани доказателства, че имуществото – терен и сгради на почивната станция са били предоставени за стопанисване и управление на държавното предприятие ДСО „Трансстрой-Пловдив” и са преминали в преобразуваното еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Трансстрой-Пловдив”ЕАД; впоследствие преобразувано в „Трансстрой-Пловдив” АД; последното е извършило апортиране на имота в новоучредено дружество и са последвали няколко разпоредителни сделки с последен приобретател – ответника.
Третият повдигнат въпрос е за реализирането на мероприятието, за което е отчужден имота, като отрицателна предпоставка за реституцията па ЗВСНОИ по З. и др. С оглед фактите по делото се поставя питането дали включването на имот към урегулиран имот с друго предназначение, различно от мероприятието, за което отчужден първия имот, съставлява пречка за възстановяването му, ако върху него не са осъществени благоустройствени мероприятия. Първо, въпросът не съответства на данните по делото и на мотивите на съда, според които върху имота, претендиран за реституция от ищците, са осъществени благоустройствени мероприятия – паркинг и спортна площадка и именно те пречат на отмяната на отчуждаването. Съдът е приел въз основа на заключението на вещото лице, че по силата на регулационния план от 1983г. имотът на наследодателя на ищците е присъединен към терена за изграждане на почивна станция и върху него е извършено фактическо строителство към момента на влизане в сила на реституционния закон. За да направи този извод съдът се е основал не на извършеното през 2009г. изграждане на паркинг, за което са приложени строителни книжа, а е изходил от състоянието на имота към момента на реституцията – фактът, че имотът съставлява вътрешен паркинг, настлан с перфорирани бетонови плочи с тревна фуга, е установен в решението на Пазарджишки окръжен съд по гр.д. № 40/1994г. за отмяна на отчуждаването.
Второ, липсва противоречие със соченото Решение № 11 от 16.02.2015г. по гр.д. № 4680/2014г. на ІІ г.о. Това решение разглежда хипотеза на реституция по ЗВСОНИ, но обжалваният акт е напълно съобразен с даденото разрешение, че промяната на предназначението на имота и обединяването му с други имоти, т.е. когато той не съществува като самостоятелна кадастрална единица, не е пречка за възстановяването му, стига да е останал незастроен и върху него да не са проведени благоустройствени мероприятия; съответно, че такава пречка е налице когато след промяната на предназначението му, отчужден незастроен имот е бил застроен или върху него са осъществени благоустройствени мероприятия /изграждане на улици, тротоари, градинки, алеи и др.подобни/. В настоящия случай предпоставките за отмяна на отчуждаването са посочени в чл. 2 ЗВСНОИ по З. и др. и те изискват върху отчуждения незастроен имот да не е започнало фактическо строителство. След като е установил, че такова е налице съдът е отрекъл настъпването на реституцията.
Предвид горното допускане на касационно обжалване следва да бъде отказано.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №364 от 26.10.2018г. по гр.д. № 453/2018г. на Пазарджишки окръжен съд по касационната жалба на Д. К. К., К. Д. К., В. Б. М., И. Д. М., Ц. Д. М., Ц. К. П. и Г. Л. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: