О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№297
София, 13.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1325 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. Е., П. Т. Е., М. Р. Е., Р. И. Е.-Н., П. И. Е., С. Б. Е., Н. К. К., М. К. К., Е. И. И., М. И. Б., П. И. И., М. Е. М. и Г. Е. П. чрез пълномощника им адвокат М. М. против решение № 182 от 11.12.2018 г. по гр.д. № 231 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено решение № 215 от 16.07.2018 г. по гр.д. № 2274/2017 г. на Районен съд-Габрово за отхвърляне на предявения от касаторите против ЕТ „ВИА-НЕОН-Мария Пенева“, гр. Габрово ревандикационен иск по отношение на поземлен имот в урбанизирана територия с идентификатор *** с площ от * кв.м.
Ответникът по касационната жалба ЕТ „ВИА-НЕОН-Мария Пенева“, гр. Габрово е подала чрез пълномощника си адвокат С. Т. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Въззивният съд е изложил съображения, че ищците претендират собственост на имота въз основа на нотариален акт №* от * г., издаден по обстоятелствена проверка в полза на наследодателя им И. Е. И., като процесният имот е образуван от останали съсобствени 200 кв.м. от имота по т.15 /овощна градина в м.“До училището“ с площ от 0.7 дка/, т.33 /зеленчукова градина в м.“До училището“ от 0.5 дка/. Счел е, че липсват доказателства в подкрепа на това твърдение, тъй като вещото лице при липса на картов материал и графични източници е дало заключение на база на предположения. Същевременно праводателите на ответника М. и Н. Х. са закупили имота от единия от ищците /Б. Е./ през 1986 г., станал негов собственик въз основа на договор за доброволна делба от 1975 г. и дарение през 1983 г., владели са същия, видно от показанията на всички разпитани свидетели до момента, до който са го продали на ответника през 2016 г. Тъй като от 2007 г. вече са налице КК и кадастралните регистри /приети със заповед №РД-18-5/22.02.2007 г. на ИД на АГКК/, е явно, че имота, който е владян от Х. до 2016 г., е именно процесният. Те са се легитимирали като собственици по силата на два акта – на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № *, том *, рег. № *, дело № * от ***г. по описа на нотариус с рег. № * и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, дело № * от * г., с който закупили имота от Б. И. Е..
Следователно ответника по настоящото дело владее имота на правно основание – той се легитимира като собственик на процесния имот с инд. № *** по КК и кадастралните регистри:
– с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от ***г. по описа на нотариус с рег.№ * на НК, с който ответникът придобил имота по силата на покупко-продажба от М. И. Х. и Н. К. Х.;
– чрез придобиване правото на собственост върху процесния имот и по давностно владение, като присъединява владението и на праводателите си Х. – налице е упражнявана явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт върху имота в продължение на 5 години, на годно да направи владелеца собственик основание /чл. 79 ал. 2 от ЗС/.
За неоснователни са приети възраженията във въззивната жалба за неправилно преценена за изтекла в полза на ответника придобивна давност. От показанията, както на свидетелите на ищеца, така и на свидетелите на ответника се установява, че от закупуването на имота през 1986 г. от /праводатели на ответника/, те двамата, явно, необезпокоявано и непрекъснато са упражнявали фактическата власт върху имота до продажбата му през 2016 г. на едноличният търговец. Нещо повече, видно от показанията на съпругата на ищеца, те са били възприемани и като собственици на имота: „Съпругът ми беше ходил при Н. и М. два пъти преди 10-15 год., виждал ги е в имота…….Той веднъж ги видял в имота от 700 кв. и им казал, че иска да купи имота, за да си уреди отношенията с наследниците.”. Не е налице изгубване на владението от страна на Х. върху имота – тази насока няма абсолютно никакви доказателства. Обстоятелството, че през някой периоди от време Х. са ходили в имота по-рядко, не означава, че са изгубили владението му.
За неоснователно е счетено и възражението, че имота, за който ищците претендират да са собственици съгласно нот. акт от 1927 г., е различен от „процесния имот“, закупен от Х. и продаден от тях на едноличният търговец-ответник по делото, тъй като те закупили от Б. Е. имот отнет от държавата, върху който е построен магазин. Видно от нотариалните актове по делото, имота, придобит от наследниците по давност, който е бил предмет на договора за доброволна делба и в последствие продаден от Б. Е. на Х., е за празно дворно място от 500 км.м., а не за имот с магазин. По делото няма данни същия да е отнеман от държавата. Общината не е „настанявала“ ответният ЕТ в процесния имот. Същият го е закупил от лицата, които са негови собственици и са го владяли, видно от доказателствата по делото, от момента на закупуването му, до момента на продажбата през декември 2016г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Макар да не формулират конкретни правни въпроси, същите могат да бъдат уточнени от наведените доводи до въпросите:
1) относно приложението на чл.69 ЗС и
2) кога владението е постоянно и непрекъснато.
Първият въпрос е свързан с твърденията, че праводателите на ответника са се легитимирали с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1.12.2016 г., а практиката на ВКС последователно приема, че снабдяването на съсобственика с констативен нотариален акт не съставлява обективиране на намерението за своене и не води до придобиване по давност на правото на собственост
Вторият въпрос е свързан с твърдението, че ответникът се позовава на придобивна давност като прибавя и владението на праводателите си М. и Н. Х., но самата Н., разпитана като свидетел твърди, че нито тя, нито съпругът й са ходили в имота през последните седем години, свидетелят В. заявява „М. не се грижи за имота от около две години не съм го виждал“, а свидетелят Д. П., че не е засичал М. и Н. Х..
Въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Трайна е практиката на ВКС, че демонстриране промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, е необходимо само когато същата е установена като държане /т.е. на правно основание/ и държателят е едностранни действия променя държането във владение. В хипотеза като настоящата, в която фактическата власт е придобита въз основа на договор за покупко-продажба /дори да се приеме тезата на касаторите, че праводателят е притежавал само идеална част от имота/, то фактическата власт се установява като владение, поради което липсва необходимост от демонстриране промяна в намерението, с което се упражнява /решение № 31 от 8.02.2016 г. по гр.д. № 4539/2015 г., I г.о./. Именно в този смисъл са и изводите на въззивния съд.
Въззивното решение съответства на практиката на ВКС и по втория въпрос. Владението, както и давността, се прекъсват с изгубване на фактическата власт в продължение на повече от шест месеца /чл.81 ЗС/. За да се приеме, че фактическата власт е изгубена, следва владелецът да е отстранен от имота, а такива твърдения по делото липсват. Доводите на касаторите са свързани с необходимостта владението, за да породи правните последици на придобивната давност, да е постоянно. Постоянното владение не изисква непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие в имота, а фактическата власт може да се упражнява и през различни периоди от време, щом не е прекъсвана от действия на трети лица /решение по гр.д. № 503/2.05.2012 г. по гр.д. № 873/2011 г., I г.о./
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на ЕТ „ВИА-НЕОН-Мария Пенева“, гр. Габрово направените по повод касационната жалба разноски в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат С. Т..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 182 от 11.12.2018 г. по гр.д. № 231 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Габрово.
ОСЪЖДА Х. И. Е., ЕГН [ЕГН], П. Т. Е., ЕГН [ЕГН], М. Р. Е., ЕГН [ЕГН], Р. И. Е.-Н., ЕГН [ЕГН], П. И. Е., [ЕГН], С. Б. Е., ЕГН [ЕГН], Н. К. К., ЕГН [ЕГН], М. К. К., ЕГН [ЕГН], Е. И. И., ЕГН [ЕГН], М. И. Б., [ЕГН], П. И. И., ЕГН [ЕГН], М. Е. М., ЕГН [ЕГН] и Г. Е. П., ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.13, адвокат М. М. да заплатят на ЕТ „ВИА-НЕОН-Мария Пенева“, ЕИК817051651, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх.А, ет.2, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат С. Т. разноски по повод касационната жалба в размер на 600.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: