О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№185
гр. София, 25.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 3898 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Й. Н., чрез процесуалния му представител адв. Г. С., против определение № 216 от 26.06.2019г. по ч.гр.д. № 246/2019г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 410 от 02.04.2019г. по ч.гр.д. № 121/2019г. на Плевенски окръжен съд за връщане на подадената от него жалба срещу отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Червен бряг поради невнасяне на дължимата държавна такса в размер на 15лева.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил подаденото в срока за внасяне на държавна такса „заявление“, с което се иска на основание чл. 6 ЗДТ таксата да бъде заплатена от виновното длъжностното лице, в какъвто смисъл има практика на Плевенски окръжен съд. Развити са съображения, че по вина на съдията по вписванията делото е изпратено на Плевенски окръжен съд, без жалбоподателят да е информиран за необходимостта от внасяне на държавна такса, затова съответното длъжностно лице носи отговорност за заплащане на таксата, както и глоба в троен размер. А в отговор на подаденото заявление Плевенски окръжен съд е бил длъжен да уведоми жалбоподателя дали ще изиска заплащане на таксата от длъжностното лице.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е формулиран следният правен въпрос: „какви са пределите на служебна проверка по отношение на станали известни на въззивния съд факти във връзка с други водени от страните дела и как следва да процедира съдът в хипотеза на преценка за относимост на тези факти спрямо разглеждания от него правен спор“. Сочи се основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с решение № 72 от 10.07.2019г. по т.д.№ 549/2016г. на ВКС, I т.о.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Подадената от Н. Й. Н. частна жалба срещу отказ № 1 от 30.01.2019г. на съдията по вписванията към Районен съд-Червен бряг /отказано е вписване на решение на Тетевенски районен съд, постановено в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което е прогласена нищожност на решение на Поземлена комисия-Червен бряг/, е оставена без движение с разпореждане № 252 от 22.02.2019г. на Плевенски окръжен съд, като е дадено указание за внасяне на държавна такса в размер на 15лв. по сметка на съда в едноседмичен срок от съобщаването и представяне на доказателства за това. Жалбоподателят е уведомен лично на 18.03.2019г. На същата дата той е подал „заявление“, с което отказва да заплати таксата и счита, че тя се дължи от съдията по вписванията, който не го е информирал за необходимостта да внесе държавна такса. С определение № 410 от 02.04.2019г. Плевенски окръжен съд е върнал жалбата поради неотстраняване на нередовностите й. Великотърновския апелативен съд е потвърдил това определение. Посочил е, че е подадено горепосоченото заявление, но това не представлява изпълнение на указанията на съда; жалбата е останала нередовна, поради което с основание е върната. Наред с това е допълнил, че съдът не е задължен многократно да указва или да моли страната да изпълни указанията, които вече веднъж са й дадени.
При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че такива не са налице.
Поставеният правен въпрос, цитиран по-горе, не е свързан с мотивите на въззивния съд и не е обуславящ за изхода на спора по редовността на подадената частна жалба. Не е ясно кои са тези „станали известни на въззивния съд факти във връзка с други водени от страните дела” , които е следвало да бъдат взети предвид и по какъв начин те се отразяват на изискването за внасяне на държавна такса по жалбата, което несъмнено не е изпълнено. Вероятно жалбоподателят има предвид „факти” от посоченото в жалбата му до апелативния съд в.гр.д. № 733/2018г. на Плевенски окръжен съд. По това дело също са му били дадени указания за внасяне на държавна такса; той е изложил поддържаното и в настоящето дело становище, че таксата я дължи длъжностното лице, след което съдът повторно му е дал указания за внасяне на таксата. Следва да се посочи, че начинът, по който е процедирал съда по друго дело във връзка с изискването за внасяне на такса, няма отношение към настоящето и не представлява факт, станал служебно известен на съда във връзка с други дела на страните. Отделно, по това друго дело исковата молба на Н. Н. е била оставена без движение поради констатирани много нередовности, които с уточнителната молба са отстранени и е останало неизпълнено само задължението за държавна такса; това е наложило даването на допълнителна възможност за внасянето й.
В посоченото от жалбоподателя решение № 72 от 10.07.2019г. по т.д.№ 549/2016г. на ВКС, I т.о., касационното обжалване е допуснато по буквално същия правен въпрос, като формулирания в жалбата. Даден е отговор, че съдът може да приеме за ненуждаещ се от доказване /по смисъла на чл. 155 ГПК/ конкретно въведен от страните факт, след като извърши служебна справка, която справка да е надлежно обективирана, приложена към делото и обявена на страните. Това разрешение е неотносимо към спора по делото, който е процесуален и не касае доказване на факт, релевантен за изхода на спора по същество, а изпълнение на указания за внасяне на държавна такса. Поради това не е налице противоречие с практиката. Напротив, решаващият извод за неотстраняване на нередовностите на жалбата, след като не е представен документ за внасяне на държавната такса, е в пълно съответствие с практиката по прилагането чл.262, ал. 2, т.2 ГПК във вр. с чл. 261, т.4 ГПК.
Поради изложеното касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 216 от 26.06.2019г. по ч.гр.д. № 246/2019г. на Великотърновски апелативен съд по частната касационна жалба на Н. Й. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: