О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1
гр. София, 03.01.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д.№ 4692 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. П. Д. като законен представител на малолетните Б., П. и Б. Н. срещу определение № 656 от 21.09.2018г. по ч.гр.д. № 383/2018г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1116 от 18.07.2018г. по гр.д.№ 1303/2018г. на Ловешки районен съд за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и необосновано. Въззивният съд не е разгледал оплакванията в частната жалба и не е изложил мотиви дали правилно е прекратено производството на основание чл. 118, ал.1 ГПК. Наред с това обжалваното определение е очевидно неправилно и представлява отказ от правосъдие.
За обосноваване допускането на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал.2 и чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос: може ли съдът да прекрати производството на основание чл. 118 ГПК по искове, които са различни от исковете, за които е разрешен спор за подсъдност и които са му препратени от съда, определен за родово и местно компетентен. Поставя се и въпросът: може ли да съществува спор между наследници във връзка с наследени поименни акции, ако те не спорят за качеството си на наследници и за размера на наследствените дялове. Изтъква се, че по двата въпроса липсва съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Пред Варненски окръжен съд е предявен първоначално иск по т.д № 833/2017г. от настоящите частни жалбоподатели против Ю. П. Н., Б. Б. Н., Г. Б. Н. и [фирма] за установяване, че всяка от ищците притежава 3557 броя акции от капитала на [фирма] по наследство от Б. Н., починал през 2014г. Твърди се, че между ищците и ответниците физически лица, като наследници на посочения наследодател, съществува спор относно упражняването на правата върху наследените акции в ответното дружество, а именно дали следва да се упражняват съвместно при условие на съсобственост или акциите се разделят между наследниците според квотите им и всеки от тях упражнява самостоятелно правата върху полагащия му се брой акции. Уточнено е, че между наследниците липсва спор относно квотите в наследството. Като ответник е посочено и дружеството, тъй като управителните му органи отричат придобитото от ищците самостоятелно акционерно участие.
Варненски окръжен съд е изпратил производството по подсъдност на Ловешки районен съд, приемайки, че е предявен иск за наследство, с който се иска определяне на наследствените дялове на всяка от страните от капитала на [фирма], който по правилата за местна и родова подсъдност е от компетентност на Ловешки районен съд, където е открито наследството.
Ловешки районен съд с определение от 12.03.2018г. по гр.д. № 2453/2017г. е прекратил производството и е повдигнал препирня за подсъдност пред Великотърновски апелативен съд. Последният, с определение № 111 от 17.04.2018г. по ч.гр.д. № 141/2018г. е приел, че претенцията на ищците е по чл. 71 ТЗ за защита на членствените им права като акционери и компетентен да разгледа спора е съдът по седалището на дружеството – Варненски окръжен съд, комуто е изпратил делото.
Варненски окръжен съд с определение от 29.05.2018г. по т.д. № 598/2018г. е разделил производството. Оставил е за разглеждане пред себе си искът на ищците Б., П. и Б. Н. против [фирма] за защита на членствените им права по чл. 71 ТЗ. Искът на ищците против ответниците Ю., Б. и Г. Н., предявен по реда на чл. 110, ал.1 ГПК, е изпратил по подсъдност на Ловешки районен съд.
С определение № 1116 от 18.07.2018г. Ловешки районен съд е прекратил производството по делото на основание чл.118, ал.1 ГПК. Изтъкнал е, че делото му се изпраща за втори път, след като веднъж вече е прекратено и при повдигнатия спор за подсъдност, за компетентен е определен изпращащия съд. Счел е, че по този начин се постига преодоляване на определената от апелативния съд подсъдност, което е недопустимо.
Ловешки окръжен съд, с обжалваното определение, е потвърдил прекратяването. Изложил е съображения, че искът по чл. 110, ал.1 ГПК има за предмет установяване качеството на едно лице като наследник и не може да намери приложение когато се защитават отделни права от общата наследствена съвкупност. След като страните не спорят относно за това, че са наследници и за размера на дяловете си, то спорът за начина на упражняване на правата върху наследените акции е извън предмета на производството по чл.110, ал.1 ГПК. Допълнил е, че акциите не могат да са предмет на делба между наследниците и че разпределянето им се извършва чрез откриване на индивидуални партиди на всеки от наследниците въз основа на удостоверението за наследници. С оглед на това ищците имат правен интерес да установят реалното притежаване на акции спрямо дружеството. При уважаване на тази претенция, оспорването на правата им от другите наследници би било безпредметно, защото дружеството ще бъде задължено да впише притежавания от тях брой акции в акционерната книга.
Определението е подписано с особено мнение от председателя на състава. В него са изложени съображения, че ищците са обосновали своя интерес от установяване на наследствените си права по реда на чл.110 ГПК спрямо ответниците физически лица, тъй като те, макар и да не оспорват качеството наследници на ищците, с действията си реално пречат и оспорват възможността им самостоятелно да оперират с притежаваните по наследство акции. При липса на съгласие за начина на упражняване на правата върху наследствените акции, то настоящето производство е единствената възможност ищците да установят обема на наследствените си права спрямо другите сънаследници. В този смисъл е определение № 94 от 09.03.2011г. по ч.гр.д. № 24/2011г. на I г.о. на ВКС.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав намира, че такива са налице.
Първият поставен правен въпрос касае възможността да бъде прекратено производството на основание чл. 118 ГПК по иск, различен от този, за който е разрешен спор за подсъдност и който е препратен от съда, определен за родово и местно компетентен. Този въпрос не е намерил отговор в обжалваното определение. Първоинстанционният съд е прекратил производството именно по тези съображения, но въззивният съд не се е произнесъл по тях, а е разгледал допустимостта на предявения иск от гледна точка правния интерес на ищците. С оглед на това определящ за изхода на спора е вторият правен въпрос: налице ли е правен интерес от иск между сънаследници относно наследени поименни акции, ако спорът не касае качеството им на наследници и размера на дяловете, а упражняването на правата върху акциите. По този въпрос липсва практика и обжалването следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
В цитираното в особеното мнение определение № 94 от 09.03.2011г. по ч.гр.д. № 24/2011г. на I г.о. на ВКС се приема, че ценните книги, в т.ч. акциите, се поделят между сънаследниците съобразно размера на дяловете им. А ако е налице спор между сънаследниците за размера на дяловете им, той може да бъде разрешен чрез иск за наследство /чл. 110, ал.1 ГПК/. Въз основа на решението ще бъде определен броят акции, които всеки от наследниците е придобил по наследство и за тях ще бъдат разкрити персонални партиди от акционерното дружество; ако има неразделен остатък, той остава под режима на чл.177 от ТЗ. Логична последица от това разрешение е изводът, че е налице правен интерес от разрешаване на спор между сънаследници относно начина на упражняване на правата върху наследените акции – дали те се упражняват съвместно от всички наследници или всеки от тях може да оперира самостоятелно с полагащия му се според наследствената квота брой акции. Този спор е вид спор за наследство по смисъла на чл.110, ал.1 ГПК. Предявяването на иск по чл. 71 ТЗ от част от наследниците против дружеството, не лишава от интерес иска за упражняване правата върху акциите между сънаследниците. Двата иска би следвало да се разглеждат съвместно, както са били предявени в случая, тъй като по този начин би била осигурена цялостна защита на правата на ищците. Предприетото от Варненски окръжен съд разделяне на производството на два иска е неудачно, но то е извън предмета на настоящата частна жалба.
Предвид изложеното следва да бъдат споделени съображенията в особеното мнение на председателя на състава на въззивния съд, че правен интерес за ищците от предявяване на иск спрямо останалите сънаследници за установяване начина на упражняване на правата върху наследените акции, съществува. Поради това извършеното прекратяване на производството е неправилно.
Искът, който е отново е изпратен за разглеждане на Ловешки районен съд, след разрешения спор за подсъдност, не е идентичен с иска, за който е определено, че е подсъден на Варненски окръжен съд. Касае се за част от производството /само срещу ответниците физически лица/, отделена след разделяне на исковете.
Горните изводи налагат отмяна на обжалваното въззивно определение и на потвърденото с него определение на Ловешки районен съд и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първата инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 656 от 21.09.2018г. по ч.гр.д. № 383/2018г. на Ловешки окръжен съд по частната жалба на А. П. Д. като законен представител на малолетните Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н..
ОТМЕНЯ горепосоченото определение и потвърденото с него определение № 1116 от 18.07.2018г. по гр.д.№ 1303/2018г. на Ловешки районен съд за прекратяване на производството по делото.
ВРЪЩА делото на Ловешки районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: