О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№152
София, 27.03.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4726 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. П. Д. и Л. Л. Т.-Д. чрез пълномощника им адвокат Б. М. против решение № 2072 от 2.08.2018 г., постановено по гр.д. № 1699 по описа за 2018 г. на Софийски апелативен съд, седми въззивен състав, с което е отменено решение № 351 от 15.01.2018 г. по гр.д. № 13372/2015 г. на Софийски градски съд е вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от Б. П. Д. и Л. Л. Т.-Д. против „Мраз“ АД, гр. София иск по чл.108 ЗС вр. чл.183 ЗЗД, евентуално чл.79 ЗС по отношение на реална част с площ от 1274 кв.м. от УПИ *-*, кв.*, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, обозначена като дял II на скица-приложение за доброволна делба от 12.03.2002 г., с построените в частта двуетажна фабрична сграда с обща ЗП 1123.20 кв.м. и двуетажна сграда в груб строеж със ЗП от 141 кв.м.
„Мраз“ АД, гр. София е подало чрез пълномощника си адвокат Е. В. писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:
Доводите в касационната жалба касаят само заявеното от ищците евентуално придобивно основание – придобиване на собствеността въз основа на придобивна давност чрез владение осъществявано в продължение на 12 години след сключването на договор за покупко-продажба на идеална част от 5.08.2002 г. и договор за доброволна делба от 25.06.2003 г.
Постановявайки решението си апелативният съд е отчел, че в исковата молба се твърди, че ищците владели имота през периода 05.08.2002 г. до 12.12.2014 г., когато срещу тях е извършен въвод във владение по издадения в полза на „Мраз“ АД изпълнителен лист, а исковата молба, с която предявяват собственическия иск, е заведена в съда на 21.10.2015 г. – повече от шест месеца след като ищците са изгубили владението върху имота. Изложил е съображения, че за да се породи вещното право на собственост в патримониума на владелеца, той трябва да се позове на изтеклата в негова полза давност – предвид правилото на чл.120 от ЗЗД вр. чл.84 от ЗС, че давността не се прилага служебно. Едва след позоваването на давността фактическото състояние на упражнявана фактическа власт се трансформира в право на собственост при осъществяване на елементите от състава на чл.79, ал.1 или ал.2 от ЗС. В случая ищците са извършили позоваване на изтеклата в тяхна полза придобивна давност с предявяване на настоящия иск на 21.10.2015 г. Към този момент обаче давността е била прекъсната с отстраняването им от имота за повече от шест месеца – чл.81 от ЗС. От прекъсването на давността започва да тече нова давност – чл.117, ал.1 от ЗЗД, което означава, че последиците от изтеклата преди прекъсването давност не се зачитат, т.е. последица от изгубване на владението за повече от шест месеца е юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок. В случая няма данни ищците да са се позовали на придобивната давност чрез иск, възражение или снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностното владение, в периода, през който са упражнявали фактическа власт или до шест месеца след изгубването ?. Позоваването е направено за пръв път след прекъсване на давността, затова ищците не могат да се ползват от нейните правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано с довода им, че съдът не е обсъдил протокола за въвод във владение и жалбата срещу действията на ЧСИ, в които изрично е посочено, че в полза на ищците е изтекла придобивна давност. Соченото противоречие с практиката на ВКС относно тежестта на доказване по чл.153 и чл.154 ГПК, както и относно доказване основанието, на което се твърди, че е придобито спорното право и относно приложението на чл.235, ал.2 ГПК не е налице. Тълкуването в практиката на ВКС, вкл. и посочената от касаторите е, че съдът дължи обсъждане на относимите към предмета на спора доказателства. Посочените от касаторите документи са неотносими към извода дали е налице позоваване на придобивна давност преди прекъсване на владението с изтичане на шестмесечен срок от изгубване на фактическата власт и съответно заличаване на правните последици на изтеклия до този момент давностен срок. Тезата на касаторите, че са се позовали на придобивната давност в хода на индивидуално принудително изпълнение, поради което са придобили и собствеността, е отречена с т.1 на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, с което е дадено тълкуване относно позоваването на давността, вкл., че същото се извършва пред орган, сезиран за защита на субективно право чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, т.е. позоваването може да се извърши само пред съд по иск за собственост или нотариус, които единствено са компетентни да удостоверят придобиване на вещно право.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на „Мраз“ АД, гр. София направените по повод жалбата разноски в размер на 3000.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Е. Г. В..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2072 от 2.08.2018 г., постановено по гр.д. № 1699 по описа за 2018 г. на Софийски апелативен съд, седми въззивен състав.
ОСЪЖДА Б. П. Д., ЕГН [ЕГН] и Л. Л. Т.-Д., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.8, адвокат Б. М. да заплатят на „Мраз“ АД, ЕИК 000620161, гр. София, [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Е. В. разноски по повод касационната жалба в размер на 3000.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: