Р Е Ш Е Н И Е
№70
гр. София, 11.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2036 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение №92 от 26.01.2018г. по гр.д. № 2810/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2713 от 11.08.2016г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 17439/2014г. за допускане на съдебна делба на ПИ с идентификатор *** в [населено място], на [улица], с площ 1215 кв.м. с начин на трайно ползване-бензиностанция, между Н. С. П., [община] и „Петрол” АД, ЕИК831496285 при квоти: 665/32805 ид.ч. за Н. П., 17290/32805 ид.ч. за [община] и 14850/32805 ид.ч. за „Петрол „ АД.
Касационната жалба е подадена от „Петрол” АД чрез пълномощника адв.В.. В нея се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Необосновани са изводите на съда, че неотразяването на имота на „Петрол” АД в кадастралния план преобразува правото на собственост върху този имот, индивидуализиран с площ и четири граници, в право на собственост върху идеална част от друг имот. Не са обсъдени доводите на касатора, че при конкуренция между права от реституция и права от приватизация, предимство имат последните – §6 ПЗР ЗППДОбП/отм./
Ответникът [община] представя мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Ответникът Н. С. П. в писмения си отговор също намира жалбата за неоснователна.
С определение № 19 от 09.01.2019г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 по два въпроса: 1/за начина и обема на възстановяване на имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, когато в отчуждения имот е построена сграда – дали се възстановява имотът изцяло или частично, дали в реална или в идеална част; 2/ представлява ли предпоставка за придобиване на имот по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ нанасянето на имота в кадастралния план /карта/; ако имотът не е нанесен в кадастрален план трансформира ли се правото на собственост върху него в право на собственост в идеална част от по-голям имот, в който първия попада.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск за съдебна делба и е висящо само относно делбата на процесния поземлен имот № *. По отношение допуснатите до делба други имоти, съсобствени само между Н. П. и [община], решението на първата инстанция е влязло в сила.
Ищецът Н. П. е един от наследниците по закон на Р. Д. С., дъщеря на общия наследодател Д. С., който е бил собственик на делбените имоти и от когото те са отчуждени по ЗОЕГПНС. Собствеността върху имотите е възстановена на наследниците по ЗВСОНИ. Със заповед № 446/28.09.1998г. на Областния управител на Пловдивска област на основание чл. 78 ЗДС вр. чл. 6 ЗОСОИ е извършено деактуване на недвижими имоти – държавна собственост, актувани с актове от 1950г. и от 1951г. и е наредено на наследниците на П. Н. К. и Р. Д. С. да се предаде недвижим имот, представляващ: незастроена част от кв. 476-стар, парцел *-нов /*, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *. и *. – стари от 1932г./ по плана на [населено място] с обща площ от 4240 кв. м., при посочени съседи. Със заповед от 30.10.1998г. на основание чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ е одобрено попълване на кадастралната основа на кв.476 по плана на Трета градска част на [населено място] с нови имоти: пл. № *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, * и *. Със заповед № 392/25.01.1999г. на Областния управител на основание чл.78 ЗДС вр. с чл.2, ал.5 ЗОСОИ е наредено да се отпишат от актовите книги и да се предадат на горепосочените наследници недвижимите имоти: парцел * /стар/-322,5 кв. м., парцел * /стар/ – 328,8 кв.м., парцел *. /стар/-326,4 кв.м., парцел *. /стар/-324 кв.м., попадащи в парцел *-училище, от кв. 476 по плана на [населено място]. Твърди от ищеца и се установява от писмените доказателства, че останалите наследници на бившите собственици са извършили разпоредителни сделки с наследствените си права върху възстановените имоти в полза на ЕТ „Виел-Васил Будев“ и „ВАС 44“ ЕООД, които от своя страна, чрез договори за замяна, са ги прехвърлили на [община].
Процесният имот № * е с площ * кв.м. Част от него, с площ от 550 кв.м., с граници по акт за частна държавна собственост: изток – градина, запад – [улица], север – градина, юг – градина е предоставена от Държавата за стопанисване и управление на ДФ „Петрол” и е застроена е с бензиностанция с площ 28 кв.м. /22 кв.м. по заключението на вещото лице/. Този имот е включен в капитала на „Петрол” ЕАД и при извършената през 1996г. приватизация е преминал в патримониума на „Петрол” АД на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./ Приетата техническа експертиза пред въззивния съд сочи, че съгласно предвижданията на действащия ПУП ПРЗ „Трета градска част“ П. имот *** е включен в УПИ *-училище, кв. * и подлежи на отчуждаване при действието на тази регулация. В ОУП на [населено място] процесната територия попада в зона за озеленяване „Зоз“, така че е налице противоречие между действащите РП и ОУП, които определят различно предназначение. Фактическото ползване като квартална градина съответства на предвиждането по ОУП. Според вещото лице могат да се обособят самостоятелни урегулирани поземлени имоти в границите на УПИ *-училище, които да са предназначени за озеленяване. Спрямо имота на „Петрол” АД с площ 550 кв.м. не е извършвано попълване на кадастралната основа; имотът няма точно определени граници, а като ориентир може да се ползва сградата от 22 кв. м., около която са разположени и съоръженията, които обслужват бензиностанцията и заемат по-малка площ от 550 кв. м. Незастроена се явява частта от ПИ *, представляваща разлика между общата площ от * кв. м. и площта на сградата 22 кв. м.
При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че наследодателят на ищеца Д. С. е бил приживе собственик на поземлени имоти, съвпадащи със заявените за делба, включително ПИ *; те са били отчуждени през *г. от дъщерите му П. и Р. и са възстановени на наследниците им, между които и ищеца Н. П., през 1998г. по реда на ЗВСОНИ и ЗОСОИ, като квотата на ищеца е 1/27 ид.ч. По отношение на частта от ПИ с идентификатор ***, с площ * кв. м., която е била предоставена за стопанисване и ползване на ДП „Петрол“, впоследствие ДФ „Петрол” и към момента на преобразуването й в търговско дружество „Петрол“ АД е била включена в активите му, дружеството е придобило собствеността върху идеална част от поземления имот, съответстваща на съотношението между притежаваната площ от 550 кв. м. и площта на имота от 1215 кв. м., т.е. върху 550/1215 ид.ч. За наследниците на С. остават 665/1215 ид.ч. От тях 1/27 притежава ищеца Н. П., а за останалите 26/27 от 665/1215 като собственик се легитимира [община] по силата на извършените сделки с останалите наследници. Въз основа на това съсобственици на ПИ *** се явяват: Н. П. с квота 1/27 ид.ч. от 665/1215 ид.ч. или 665/32805 ид.ч., [община] с квота от 26/27 ид.ч. от 665/1215 ид.ч. или 17290/32805 ид.ч. и „Петрол“ АД с квота от 550/1215 ид.ч. или 14850/32805 ид.ч. от имота. Между тези страни и при тези квоти съдът е допуснал делбата.
Д. на жалбоподателя „Петрол“ АД, че е собственик на дворно място с площ 550 кв.м. и липсва акт, довел до трансформиране на правото на собственост върху този имот в право на собственост върху идеална част от поземлен имот с площ 1215 кв. м., съдът е намерил за неоснователен. Позовал се е на експертизата, според която кадастралната основа не е попълвана с имот на „Петрол“ АД и описаното в АЧДС дворно място от 550 кв. м. няма точно определени граници.
Доводите, че не е доказано възстановяването на собствеността, тъй като в хипотезата на чл.2, ал.5 ЗОСОИ съсобственост не възниква, а бившите собственици придобиват отделен имот или получават друго обезщетение, съдът също е отхвърлил. Изтъкнал е, че според посочената норма собствениците имат право да искат отделяне и реално връщане на земята или на част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел, съгласно нормативните изисквания. В случая това е възможно с оглед приетото заключение на вещото лице. Не е проведена процедура за отделяне на реституираната част от имота в самостоятелен парцел, но независимо от това собствеността на част от застроен имот, за който се твърди, че е възстановен по силата на чл.2, ал. 1 от ЗВСОНИ, може да бъде предмет на съдебен спор. Извършеното строителство в имота е пречка за възстановяване на собствеността, освен за незастроената част, която може да се обособи в самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията.
Въз основа на тези изводи съдът е допуснал делбата при горепосочените квоти. Счел е, че наличието на бензиностанция в имота и предвижданията на общия устройствен план за озеленяване следва да бъдат взети предвид във втората фаза на делбата при формиране на дяловете.
По основанията за допускане на касационно обжалване.
Първият правен въпрос е за начина и обема на възстановяване на имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, когато след отчуждаването имотът е застроен – дали поземленият имот се възстановява изцяло или частично; дали в реална или в идеална част. В Тълкувателно решение № 1/1995г. на ОСГК на ВС и в практиката по решение № 54 от 08.05.2015г. по гр.д. № 4484/2014г. на ІІ г.о. и Решение № 252 от 04.05.2012г. по гр.д. № 1082/2011г. на ІІ г.о. се приема, че при извършено в имота застрояване след одържавяването, възстановяване се извършва върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Тази практика следва да бъде възприета и в настоящия случай.
Вторият правен въпрос е дали нанасянето на имота в кадастралния план /карта/ се явява предпоставка за придобиване на собствеността му на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./; респ. ако имотът не е нанесен в кадастрален план трансформира ли се правото на собственост върху него в право на собственост в идеална част от по-голям имот, в който първия попада. В практиката по Решение № 33 от 29.07.2013г. по гр.д. № 401/2012г. на І г.о. се приема, че фактическият състав на чл.17а ЗППДОбП/отм./ включва: а/ собственост на държавата по отношение на конкретно имущество, б/предоставяне на това имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие, в/последващо преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е включено в капитала на дружеството. В отговор на въпроса дали изменението на кадастралната карта има вещно-правно действие, променящо собствеността върху определен имот, е прието, че отразяването на имота в кадастралния план или кадастралната карта няма пряко отражение върху действително притежаваните вещни права.
Относими към въпроса са и мотивите към т.2 на Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК, според които липсата на техническо отразяване на границите на един имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост.
Тези разрешения следва да се приложат и в настоящия казус.
По касационната жалба.
Предвид горните разрешения обжалваното решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон.
При установените данни, че одържавеният имот е бил застроен, то възстановяването на собствеността не може да обхване целия имот, а само съществуващата незастроена част, която отговаря на изискванията за самостоятелен имот. В този смисъл са и част от разсъжденията на въззивния съд.
По отношение на частта от отчуждения имот, която е застроена с бензиностанция, заедно с необходимата за обслужването й площ, е налице пречка за реституция. Тази част, с площ 550 кв.м., е придобита от „Петрол” АД на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./ – била е предоставена за стопанисване и управление на Държавното предприятие „Петрол”; от него е създадена ДФ „Петрол”; през септември 1992г. тя е преобразувана в Еднолично търговско дружество с държавно имущество „Петрол” АД, което от своя страна е приватизирано през 2001г., така че понастоящем предоставеното имущество е в активите на дружеството касатор „Петрол” АД.
В съставения през 1996г. акт за държавна собственост, въз основа на предходен акт от 1991г., са посочени съседи на предоставения на „Петрол” ЕАД имот: изток- градина, запад – [улица], север – градина, юг – също градина. Въз основа на тези данни имотът е достатъчно отграничен като част от земната повърхност /§5, т.2 ДР ЗУТ и чл. 24, ал. 2 ЗКИР/. Непопълването му в кадастралната карта не препятства придобиването на собствеността от дружеството в реални граници, след като тези граници могат да бъдат определени. Ето защо е несъстоятелна застъпената от въззивния съд теза, че поради ненанасянето на имота в плана, дружеството е собственик на съответна идеална част от по-големия имот, който съществува в кадастралната карта.
По изложените съображения не е налице съсобственост върху делбения имот – ПИ * с площ * кв.м. между Н. П., [община] и „Петрол” АД и следователно липсват предпоставки за допускане на делба помежду им. Касаторът „Петрол” АД е собственик на реална част от ПИ * с площ от * кв.м., застроена с бензиностанция /сграда и принадлежащите й съоръжения/, при граници: изток – градина, запад – [улица], север – градина, юг – също градина. Ищецът Н. П. и [община] са съсобственици на останалата незастроена част от терена на имот № *. Ето защо, въззивното решение, с което е допусната делба между тримата съделители на целия имот е неправилно и следва да бъде отменено. Доколкото притежаваният от „Петрол” АД имот не е обособен като самостоятелен, така че да бъде отграничен от останалата част на ПИ *, предмет на реституция, то е необходимо делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. При новото разглеждане следва да се предприемат действия по обособяване на реалната част, собственост на „Петрол” АД, от реституираната част, за което е необходимо да бъде възложена такава задача на вещо лице с правоспособност по кадастъра; въз основа на това имотът на „Петрол”АД следва да бъде изключен от делбата и да се допусне делба на останалата част между двамата съделители.
Разноските, направени в настоящето производство, следва да бъдат присъдени от въззивния съд в зависимост от изхода на спора.
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение №92 от 26.01.2018г. по гр.д. № 2810/2016г. на Пловдивски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съобразно горните указания.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: