О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№579
гр. София, 27.11.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 2328 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Обжалвано е решение № 26 от14.02.2018г. по гр.д. № 563/2016г. на Кюстендилски окръжен съд, в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение № 415 от 26.09.2017г. по гр.д. № 975/2015г. на Дупнишки районен съд, по реда на чл. 346 ГПК е осъдена Ц. А. А. да заплати на Н. А. А. на основание чл.30, ал.3 ЗС сумата 2884лв., представляваща стойността на извършени разноски за ремонт в сграда с идентификатор 68789.250.28.1, направени през 2014г.
Касационната жалба е подадена от Ц. А. А. чрез пълномощника адвокат Г.. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено при неправилно възприета фактическа обстановка. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 и 2 ГПК по въпросите: 1/задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да обоснове решението си на тях; 2/ следва ли съдът да дава вяра на показанията на свидетел, за който има доказателства, че е заинтересован от изхода на делото. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката – сочи се решение на ВС от 1969г., както и че са от значение за точното прилагане на закона. Накрая се изтъква явна необоснованост на съдебния акт поради грубо несъответствие на изводите на съда с установените фактически положения.
Ответницата по касационната жалба Н. А. А. е представила писмен отговор чрез пълномощника си адв. С., в който моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Доводите на ответницата, че решението не подлежи на касационно обжалване, са несъстоятелни, тъй като от значение е не обжалваемият интерес, а цената на иска, която в случая надхвърля 5 000лв.
Производството по делото е делбено и е във фазата по извършване на делбата. Предмет на обжалване е решението по предявената от съделителката Н. А. претенция по сметки, квалифицирана по чл. 30, ал.3 ЗС, за заплащане 7 446,37лв. – стойността на извършен от нея ремонт в таванските помещения на делбения имот, направен през 2014г., със знанието и без противопоставянето на ответницата и довел до повишаване стойността на имота. Въззивният съд е намерил претенцията за доказана в размер на 2884лв., съответстващи на дела на ответницата, като е приел, че писмените документи за направени разходи на л. 48-63 от делото не установяват кое лице е заплатило сумите, но е явно, че те са за материали, закупени през 2014г. и вложени в таванското помещение, според заключението на вещото лице, дадено след оглед на имота. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля А. К., независимо от неговата евентуална заинтересованост, като лице, живеещо на съпружески начала с ищцата Н. А. и имащо дело с ответницата. Посочил е, че свидетелят има преки наблюдения, показанията му са логични и последователни; кореспондират с изнесеното от свидетелката С., а и с показанията на свидетелите на ответницата. След анализ на всички гласни доказателства съдът е приел, че Н. А. е обитавала таванското помещение от 2005г. и е логично и естествено да му прави ремонт. Досежно размера съдът е взел предвид заключението на вещото лице Л., а не оспореното заключение на в.л. А.. Според него извършените ремонти са довели до увеличаване стойността на имота.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав намира, че такива не са налице.
И двата правни въпроса са процесуални и са базирани на оплакванията, че въззивният съд е дал вяра на свидетелите на ищцата, а не е споделил извода на първоинстанционния съд за предубеденост на свидетеля К. поради фактическото му съжителство с ищцата. Това по същината си са твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила, които имат отношение към неправилността на съдебния акт – основание за касационно обжалване по чл. 281,т.3 ГПК. Същите обаче не могат да бъдат разглеждани в производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Така че, тези въпроси не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая въззивният съд е съобразил установената съдебна практика относно съдържанието на мотивите на съдебния акт, като е извършил свой анализ на събраните гласни и писмени доказателства и е мотивирал налагащите се от тях правни изводи. Съдът изрично е отчел заинтересоваността на свидетеля К., но се е доверил на изнесеното от него, след съпоставянето му с показанията на другите свидетели. По този начин напълно се е съобразил със съдебната практика по приложението на чл.172 ГПК – Решение № 205 от 02.11.2016 г. по гр. д. № 1499/2016г. на І г.о., Решение № 34 от 22.02.2016г. по гр.д. №4657/2015 г. на І г.о., Решение № 176 от 28.05.2011г. по гр.д.№ 759/2010 г. на ІІ г.о.
Практиката по приложеното Решение № 2278 от 21.11.1969г. по гр.д. № 1739/1969г. на І г.о. на ВС е неотносима към настоящия случай, в който искът за подобрения е предявен като претенция по сметките/по реда на чл. 346 ГПК/ в рамките на производство по съдебна делба.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е обосновано от касатора по никакъв начин, а и по повдигнатите въпроси е създадена многобройна практика, на която обжалваният акт съответства.
Не може да приеме, че е налице и твърдяната „явна необоснованост” на въззивното решение. Изводите на съда са последователни и следват логически от извършената преценка на доказателствата.
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Ответницата не е направила разноски и не претендира такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от14.02.2018г. по гр.д. № 563/2016г. на Кюстендилски окръжен съд в частта по уважената претенция по сметки, обжалвана от Ц. А. А..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.