О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№352
София, 27.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1467 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕТИ-109“ ЕООД, гр. Балчик чрез пълномощника му адвокат И. Т. против решение № 223 от 1.11.2018 г., постановено по гр.д. № 329 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е обезсилено решение № 16 от 23.02.2018 г. по гр.д. № 5/2016 г. на Районен съд-Балчик и е прекратено производството по предявения от „ЕТИ-109“ ЕООД, гр. Балчик иск за признаване за установено, че ответниците „Агрпрогрес-В.Търново“ ЕООД-в несъстоятелност и „Българо-американска кредитна банка“ АД не притежават право на строеж за изграждане в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] на жилищна сграда № * със застроена площ от * кв.м. и разгърната застроена площ от * кв.м; правото на строеж за изграждане в ПИ с идентификатор № *** на жилищна сграда № *, със застроена площ от * кв.м. и разгърната застроена площ от * кв. м. и право на строеж за изграждане в ПИ с идентификатор № *** на жилищна сграда със застроена площ от * кв.м. и разгърната застроена площ от * кв.м, учредени с нот. акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, вписан в имот. регистър от СлВп към РС Балчик под № *, т. *, вх. № */*** г. по н. д. № */* г.
„Агрпрогрес-В.Търново“ ЕООД-в несъстоятелност, гр. Велико Търново и „Българо-американска кредитна банка“ АД, гр. София са подали чрез пълномощника си адвокат М. Д. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като „Българо американска кредитна банка“ АД, гр. София претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Въззивният съд е констатирал, че искът се основава на следните твърдения в исковата молба: дружеството-ишец през 2004 г. е придобило право на собственост върху поземлен имот в урбанизирана територия; през 2007 г. учредило право на строеж в полза на „Агрпрогрес-В.Търново“ ЕООД за изграждането на жилищни сгради №№ *, * и *, след което от поземления имот били образувани три поземлени имота; поради неизпълнение задълженията на суперфициара, договора за учредяване на суперфицията бил развален с решение № 24/25.02.2011 г. по гр. д. № 891/2011 г. на РС-гр.Балчик; през 2007 г. ответникът „Агрпрогрес-В.Търново“ ЕООД сключил с втория ответник „Българо-американска кредитна банка“ АД договорна ипотека; „Българо-американска кредитна банка“ АД от своя страна е предприела принудително изпълнение срещу мнимия суперфициар „Агрпрогрес-В.Търново“ ЕООД /в несъстоятелност/ през 2016 г. Констатирал е и, че дружеството-ищец прави възражение за погасяване на правото на строеж, учредено в полза на първия ответник по давност, тъй като не е било реализирано в петгодишен срок от учредяването му, като иска да да бъде съдебно отречено по отношение на длъжника и взискателя по изп. д. № 20157370400862 по описа на ЧСИ Л.Т., че правото на строеж, по отношение на което било предприето принудително изпълнение, не принадлежи на длъжника „Агрпрогрес-В.Търново“ ЕООД /в несъстоятелност/, тъй като принадлежи на ищеца. Въззивният съд е счел, че събраните доказателства установяват твърдените от ищеца в исковата молба факти, както и че сградите, предмет на договора за суперфиция, са изградени в груб строеж, а строителните работи по счетоводни данни са извършени през 2008 г.
Приел е, че искът е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му. Изложил е съображения, че липсва правен спор между ищеца и ответниците относно принадлежността на правото на строеж, тъй като в отговора на исковата молба всеки от ответниците твърди, че с влизането в сила на решение № 24/25.02.2011 г. по гр. д. № 891/2011 г. на РС-гр.Балчик, с което договорът за учредяване на право на строеж от ищеца в полза на първия ответник е развален, са заличени с обратна сила последиците от сключването му, включително предметът на този договор се е върнал обратно в патримониума на прехвърлителя-ищец. Последиците по установяване принадлежността на правото на строеж, предмет на н. а. № *, т. *, рег. № *, дело № */*** г. на нотариус № *, са установени по отношение на „Агрпрогрес-В.Търново“ ЕООД /в несъстоятелност/ са установени с влизане в сила на решението по гр. д. № 891/2010 г. В резултат на това решение обаче ищецът не притежава самостоятелно право на строеж, тъй като такова самостоятелно ограничено вещно право може да принадлежи единствено на трето лице – суперфициар, но когато е включено в патримониума на лицето, което притежава правото на собственост върху земята, престава да съществува като самостоятелно ограничено вещно право, а е имплицитно включено в правото на собственост.
Същевременно независимо, че решението по гр.д. № 891/2010 г. по описа на БРС е непротивопоставимо на взискателя „Българо американска кредитна банка“ АД, ищецът не притежава правен интерес от предявяване на иска по чл.440, ал.1 ГПК против длъжника и взискателя в изпълнителното производство, тъй като предмет на този иск следва да е съдебното установяване, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. Целта на тази искова защита е в това да се отрече, че правото, към което е насочено изпълнението за удовлетворяване на вземане за пари принадлежи на длъжника, като целеният правен резултат е да се отрече възможността да се насочи изпълнение върху имущество, което не принадлежи на длъжника. При уважаване на този иск, започналото изпълнение върху това имущество ще следва да се прекрати. С оглед така очертаните характеристики на защитата, установена с иска, правен интерес от предявяването му ще е налице, само когато изпълнението върху правото, предмет на иска, е започнало и е налице идентичност между правото, предмет на исковата защита и изпълняемото право.
В настоящото производство такава идентичност не е налице. Предмет на исковото производство, съобразно изричното уточнение на ищеца, е правото на строеж за изграждането на три сгради, описани подробно в исковата молба. Видно от доказателствата по изпълнителното производство, негов предмет е не правото на строеж, а правото на собственост върху съществуващите и изградени на етап на завършеност „груб строеж“ сгради с №№ *, * и *. Заключението на вещото лице също категорично установява, че сградите са изградени до този етап в резултат на проведеното през 2008 г. строителство. Влязлото в сила решение по гр.д. № 891/2010 г. на БРС не формира сила на пресъдено нещо относно етапа на завършеност на трите процесни постройки, особено към момента на предявяване на иска, предмет на настоящото производство. Смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж“, употребено в чл. 67 ЗС, е изграждането на грубия строеж на сградата. От този момент правото на строеж се трансформира в право на собственост върху изградената постройка в полза на суперфициара и правото му да я държи върху чужд терен. Между двамата ответници е сключен договор за ипотека върху правото на строеж. В този случай ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради – Решение № 143 от 10.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 646/2014 г., II г. о. Поради тези съображения изпълняемото право е не правото на строеж, а правото на собственост върху изградените в резултат на упражненото право на строеж сгради. За да е налице правен интерес от провеждане на исковата защита по чл.440 ал.1 ГПК, ищецът следва да цели отричане на изпълняемото право и като последица – прекратяване на принудителното изпълнение. Този ефект не би могъл да бъде постигнат в настоящото производство, тъй като предмет на делото и изпълняемото право са различни права и отричането на принадлежността на правото на строеж на първия ответник не представлява отричането на изпълняемото право на собственост.
Съдът допълнително е изложил съображения, че правен интерес не може да обоснове и възражението за погасяване на правото на строеж по давност на основание чл.67, ал.1 ЗС, тъй като същото не подлежи на разглеждане при данни, че процесните сгради са изградени в степен на завършеност груб строеж към момента на предявяване на иска, тъй като това би довело до злоупотреба с право. С изграждането на постройките в груб строеж правото на строеж се трансформира в право на собственост и не може да се установява погасяване на право, което вече не съществува в този вид.
В касационната жалба са изложени доводи за нищожност на въззивното решение, поради липса на мотиви, което води до невъзможност за проверка на правилността на изводите на решаващия състав.
В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, предл.първо ГПК за проверка дали въззивното решение не е нищожно. В правната теория и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебно решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. От това тълкуване е изходил и ВКС при постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по т.д. № 1/2011 г. на ОСГТК. В случая в мотивите на въззивното решение ясно е изразена разсъжденията на съда, мотивирали извода за процесуална недопустимост на иска.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставят въпросите:
1) може ли сграда да се счита законно изградена на етап груб строеж по смисъла на чл.181 ЗУТ, ако строителството е незаконно, няма изрядна заповедна книга, бетонови дневници, акт обр.3, 4, 5 и т.н., акт обр.14, разрешението за строеж е загубило сила и за която не е налице нарочен административен акт, представляващ констативния протокол по чл.181 ЗУТ;
2) може ли със свидетелски показания или други доказателства, установяващи възражения на ответната страна, да се узакони строителството и сградата да бъде счетена за построена в груб строеж;
3) когато изпълнителното производство е насочено срещу определени вещни права, налице ли е правен интерес от отрицателен установителен иск, когато ищецът заявява самостоятелни права върху предмета и обекта на изпълнението, както и при конкуренция на заявени от страните самостоятелни права върху едни и същи вещни права;
4) длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по съществото на спора, когато ищецът и ответниците по предявен отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК заявяват едни и същи права към правата, които са предмет и обект на изпълнителното производство.
Първите два въпроса са обосновани с тезата на касатора, че грубият строеж е завършен, съответно ограниченото вещно право на строеж се трансформира в право на собственост върху постройката, едва след законното изграждане на сградата в груб строеж. Тълкуване, че въз основа на притежавано ограничено вещно право на строеж може да се придобие собственост само на законно изградена сграда /съответно не може да се придобие собственост на незаконно изградена сграда/ липсва в практиката на ВКС, на която се позовава касаторът. Подобно виждане липсва в диспозитива или мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 5.4.05.2012 г. по т.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, както и в решение № 455 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 3635/2013 г., IV г.о. /постановено по спор по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж и изработка, като даденото разрешение е във връзка със спорния между страните въпрос за изпълнение задълженията по договора/, решение № 9 от 29.02.2016 г. по гр.д. № 4247/2015 г., II г.о. /по което липсата на груб строеж е възприета въз основа заключението на съдебно-техническа експертиза и то независимо от наличието на удостоверение, в което се сочи, че сградата е изградена в груб строеж/ и решение № 7 от 31.01.2013 г. по гр.д. № 1382/2010 г., I г.о. /по което е дадено тълкуване за това от кой момент правото на строеж за конкретен обект в сграда се трансформира в право на собственост – дали от завършване на конкретния обект в сграда, състояща се от множество обекти, до степен на груб строеж или от завършване на цялата сграда в груб строеж, т. е. с изпълнение на външните стени и покрива й/. В посочената практика на ВКС липсват изводи, свързани със законността или незаконността на строителството.
Същевременно в практиката на ВКС /например решение № 280 от 6.12.2016 г. по гр.д. № 2394/2013 г., IV г.о./ е дадено тълкуване, че и незаконният строеж е годен обект на вещни права, не е извън оборота и продажбата му не е забранена от закона, поради което може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, дори и да е изградена след периода, за който е възможно издаване на удостоверение за търпимост, т.е. отречена е поддържаната от касатора теза, че въз основа на притежавано ограничено вещно право на строеж може да се придобие собственост само на законно изградена сграда.
Разрешението на втория въпрос може ли с други доказателства /освен предвиденото в чл.181, ал.2 ЗУТ/ да се установява факта „груб строеж“ е дадено в цитираните от касатора решение № 455 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 3635/2013 г., IV г.о., решение № 9 от 29.02.2016 г. по гр.д. № 4247/2015 г., II г.о. и решение № 7 от 31.01.2013 г. по гр.д. № 1382/2010 г., I г.о., изводите по които са направени въз основа на доказателства, различни от протокола по чл.181, ал.2 ЗУТ.
Третият и четвъртият въпрос са свързани с изводите на съда, че с оглед твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска.
По тези въпроси въззивното решение не противоречи на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът счита, че в случая е налице посоченият в мотивите на тълкувателното решение пример, че интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. В случая обаче правото на собственост на ищеца върху имотите, предмет на принудителното изпълнение, не се оспорва от ответниците, а същевременно между страните по делото липсва конкуренция на права върху един и същ обект – правото на собственост на ищеца е изнесено на публична продан за обезпечено с ипотека задължение на първия ответник към втория ответник, а правото на ипотекарния кредитор е противопоставимо на ищеца на основание чл.89, ал.2 ЗЗД, поради вписване на ипотеката преди вписването на исковата молба за разваляне на договора за суперфиция.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК, тъй като касационният съд въз основа мотивите на въззивното решение не констатира необходимост от проверка дали някой от изводите на съда не противоречи на закона, включително и на императивна правна норма, както и дали фактически извод е несъответен на посочено от съда доказателство и правилата на формалната логика /както поддържа касаторът/.
С оглед изхода на настоящото производство „ЕТИ-109“ ЕООД, гр. Балчик следва да възстанови на „Българо-американска кредитна банка“ АД, гр. София направените по повод касационната жалба разноски в размер на 3450.00 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 223 от 1.11.2018 г., постановено по гр.д. № 329 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Добрич.
ОСЪЖДА „ЕТИ-109“ ЕООД, ЕИК103846323, гр. Балчик, [улица] да заплати на „Българо-американска кредитна банка“ АД, ЕИК121246419, [населено място], район „С.“, [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.2, адвокат М.Д. разноски по повод касационната жалба в размер на 3450.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: