Р Е Ш Е Н И Е
№147/2019г.
гр. София, 07.01.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1234 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 183 от 21.11.2018г. постановено по гр.д. № 471/2018г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1014 от 13.08.2018г. по гр.д. №276/2016г. на Сливенски районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите в допуснатия до делба земеделски имот – нива в м. „В.“ с площ ** дка, представляваща имот № ** по КВС на [населено място], общ. С.. В останалата част, с която е допусната делба на други четири земеделски имота между същите съделители, решенето е влязло в сила.
Касационната жалба е подадена от М. С. М. чрез пълномощника адв.Андреева. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно досежно определените дялове в съсобствеността. Съдът формално се е позовал на представеното Решение № 1056 от 19.10.2005г. на ОС „Земеделие”-Сливен, без да вникне в неговото съдържание и да установи, че липсва основание, по силата на което в решението за обезщетяване на наследници на собственик на земеделски земи, да фигурира като съсобственик лице, което не е наследник на наследодателя.
Ответниците не изразяват становище по жалбата.
С определение № 312 от 19.06.2019г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради съмнение за очевидна неправилност на извода на съда, че съделителката В. Г. К. притежава 1/8 ид.ч. от имота преди издаването на решение № 1056/19.10.2005г. на ОС „Земеделие“-Сливен, без да е ясно на какво основание е придобита тази идеална част и без тази съделителка да претендира, че е собственик на такава идеална част, различна от прехвърлената й по-късно с договора за дарение от 2015г.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск за делба във фазата по допускането. Предмет на делбата са пет земеделски имота, намиращи се в землището на [населено място], [община], възстановени на наследниците на М. С. С., починал на 05.05.1959г. Предмет на въззивното и касационно обжалване са квотите на съделителите по отношение на един от имотите – нива в м. „В.“ с площ ** дка, представляваща имот № ** по КВС на [населено място], общ. С., при граници: № **-нива; имот № **-нива; имот № **-нива; имот № **-полски път.
Делбата на този имот е допусната при квоти: за В. Г. К. 30/128 ид.ч., за К. И. З. и Д. Б. И. по 14/128 ид.ч., за С. М. Д. и Д. М. И. по 7/128 ид.ч., за М. С. М. и П. М. П. по 28/128 ид.ч.
Съдът е установил, че правото на собственост на наследниците на М. С. С., които са съделителите, с изключение на В. К., произтича от решение № 1056/19.10.2005г. на ОС „Земеделие“-Сливен, с което е постановено обезщетяване на наследниците чрез предоставяне в собственост на 5,958 дка земеделска земя съгласно плана за обезщетяване в землището на [населено място], „представляващи 7/8 ид.ч. от ПИ № ** по плана за обезщетяване, представляващ нива – цялата от 6,809 дка, трета категория в м.„В.“. В решението е отбелязано, че имотът е съсобственост с В. Г. К., притежаваща 0,851 дка, представляващи 1/8 ид.ч.
От доказателствата по делото се установява, че В. Г. К., посочена в решението като притежател на 1/8 ид.ч., е придобила правото на собственост върху същата идеална част по силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт № *, т. *, рег.№ *, д.№ * от ***г. на нотариус рег.№ *. Тази идеална част й е дарена от двама от наследниците на М. С. С. – С. С. И. и И. С. И.. Разпореждането обхваща не само дяловете от процесния имот №**, а от всичките пет земеделски имота, собствеността върху които е възстановена. С първоинстанционното решение, в частта му която е влязла в сила, е прието, че сделката не е относително недействителна по чл. 76 ЗН, тъй като представлява разпореждане по чл. 212 ЗЗД и в делбата следва да участва приобретателката В. К., а не праводателите й С. С. и И. С..
При тези данни въззивният съд, възприемайки решението на ОС”Земеделие” от 2005г., е приел, че към момента на постановяването му В. К. е притежавала 1/8 ид.ч. от процесната нива, без значение на какво основание, а с договора за дарение е придобила още 7/64 ид.ч., колкото са притежавали прехвърлителите й, така че нейната квота е общо 15/64 ид.ч. Доводите на въззивника, че отразените в решението 1/8 ид.ч. са израз на наслагване на информация и първоначалното съдържание на решението на ОС”Земеделие” не е такова, са намерени за неоснователни. Съдът е изтъкнал, че ищецът сам е представил решението от 19.10.2005г. и го е заверил „вярно с оригинала“. Затова твърдението му съставлява „нон сенс”. Ако страната счита, че намиращият се при нея „оригинален“ документ, от който е представил заверения препис пред съда, се различава по съдържание от „оригиналния“ документ, намиращ се в преписката на административния орган, то е следвало в предвидените от ГПК срокове да направи съответното изявление пред съда и да осъществи опровергаване на съдържанието на документа, независимо, че сама го е представила. Като не е сторила това, тя е загубила правото да се позовава на неистинност на документа в настоящата фаза на производството, а твърдяната нищожност не може да се обоснове с никакви смислени съображения. Според съда, настъпилият по-късно във времето юридически факт – прехвърляне на правото на собственост от страна на двама от наследниците, е отделен, независим и напълно различен от факта, довел до възникване на съсобственост между всички наследници на М. С. и третото лице В. К.. Посоченото лице е придобило двукратно част от правото на собственост върху ПИ **- първия път преди 19.10.2005г. – 1/8 ид. ч. от целия имот от * дка /напълно безразлично за този спор чрез какъв способ/, втория път – на 23.11.2015г. – 1/8 ид.ч. вече от останалите 7/8 ид.ч., /измерващи се в 5,958 дка/, принадлежащи на наследниците на М. С.. Позоваването на скицата на имота, издадена през 2016г., в която наследниците на М. С. са вписани със 7/8ид.ч., а В. К. с 1/8 ид.ч., съдът е намерил за ирелевантно, тъй като нито скицата, нито вписванията в разписните книги, създават право на собственост.
По основанието за касационно обжалване.
Следва да се приеме за очевидно неправилен като напълно необоснован изводът на съда, че съделителката В. Г. К. притежава 1/8 ид.ч. от имота отпреди издаването на решение № 1056/19.10.2005г. на ОС „Земеделие“-Сливен, с което процесния имот е предоставен на наследниците на М. С., без да е ясно на какво основание е придобита тази идеална част и без самата съделителка в отговора на исковата молба да твърди, че е собственик на такава идеална част, различна от прехвърлената й с договора за дарение от 2015г.
При допускане на съдебна делба съдът е длъжен да установи кои са съсобствениците на имота и при какви дялове /чл.344, ал.1 ГПК/, което включва изясняване на какво основание всеки от тях е придобил своята част от общото имущество. В рамките на това производство съдът следва да разреши със сила на пресъдено нещо съществуващите между съсобствениците спорове за обема на притежаваните от тях права. Ето защо, не може да се приеме, както е посочил решаващия съд, че за делбеното производство е „напълно безразлично” откъде произтича съсобствеността и чрез какъв способ са придобити дяловете на съделителите.
С решенията на органите по земеделска реституция се възстановява правото на собственост върху притежавани преди кооперирането земеделски земи или при определени условия, когато възстановяването е невъзможно, се предоставят в обезщетение сходни по количество и качество земи. Във всички случаи, не съществува хипотеза, при която Службата по земеделие да възстановява или предоставя в обезщетение имот, който вече е отчасти притежание на трето лице /още по-малко на някакво напълно неясно основание/. Затова представеното пред съда копие от решение на Служба по земеделие за възстановяване право на собственост, съдържащо отметка, че трето лице, извън наследниците, притежава идеална част от имота, не може да бъде възприето безкритично от съда, без да бъде изяснено откъде произтичат правата на това лице и на какво се дължи направеното в решението на реституционния орган отбелязване.
При тези констатации следва да се пристъпи към разглеждане на спора по същество.
Решението на Сливенски окръжен съд е повърхностно, постановено е в разрез с правилата на логиката и без да се държи сметка за законовия ред за признаване и възстановяване собствеността върху земеделските земи.
По делото не се спори, че предмет на делбата са земеделски земи, притежавани от наследодателя М. С. С., собствеността върху които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Наред с наследниците, като съделител е конституирано и трето лице – В. К., което е придобило право на собственост върху 1/8 ид.ч. от всички възстановени имоти в резултат на сделка с двама от наследниците, сключена през 2015г. По отношение на тази сделка е безспорно прието, че представлява разпореждане с цялото наследствено имущество по смисъла на чл. 212 ЗЗД и не е относително недействителна съгласно чл. 76 ЗН. При тези базови факти няма как да се приеме, че към момента на възстановяване на собствеността върху един от делбените имоти с решението от 2005г. това лице вече е притежавало 1/8 ид.ч. /без значение на какво основание/ и със сделката е придобило още веднъж същата част, респ. толкова колкото са притежавали прехвърлителите. П. по делото препис от решението на ОСЗ от 19.10.2005г. е изготвен на 10.02.2016г. и представлява компютърна разпечатка, съдържаща насложена информация /на първоначални и последващи факти/. Именно по този начин следва да се цени отразяването, че имотът е в съсобственост с В. Г. К., която притежава 1/8 ид.ч. От значение е, че тази съделителка претендира да е собственик само на 1/8 ид.ч. и то въз основа на договора за дарение от 2015г., а не по силата на някакво осъществено по-рано основание. Пред въззивният съд жалбоподателят е представил друго копие от същото решение на ОСЗ, в което липсва цитираната отметка, както и справка от регистъра на земеделските земи, където е отразено към настоящия момент, че собственици са наследниците с дял 7/8 и В. К. с дял 1/8 въз основа на нотариален акт за дарение от 2015г. В същия смисъл е и констатацията в приложената към исковата молба скица на имота. Тези доказателства не са обсъдени от решаващия съд. Вместо това са изложени обстойни разсъждения как въззивникът се домогва да опровергае съдържанието на доказателство, представено от самия него.
При съвкупната преценка на доказателствата и на заявените от страните претенции в съответствие с правилата на логиката, следва извод, че първоначално с решението на ОСЗ от 19.10.2005г. на наследниците е възстановен целия имот с площ 6,809 дка, а по-късно – през 2015г. съделителката В. К. е придобила от двама от наследниците притежаваната от тях 1/8 ид.ч. Поради това понастоящем имотът е съсобствен между нея и останалите наследници, неразпоредили се с дяловете си. Затова делбата на този имот следва да се допусне между тях при същите квоти, при които е допусната делбата и на останалите четири имота: за В. Г. К. 2/16 ид.ч., за К. И. З. 2/16 ид.ч., за Д. Б. И. 2/16 ид.ч., за С. М. Д. 1/16 ид.ч., за Д. М. И. 1/16 ид.ч., за М. С. М. 4/16 ид.ч. и за П. М. П. 4/16 ид.ч.
Поради изложеното решението на Бургаски окръжен съд като неправилно следва да бъде отменено в допуснатата до обжалване част и да бъде постановено ново, с което да се определят горепосочените дялове на съделителите, при които да се ликвидира съсобствеността помежду им.
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 183 от 21.11.2018г. постановено по гр.д. № 471/2018г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите в допуснатия до делба земеделски имот – нива в м. „В.“ с площ * дка, представляваща имот № ** по КВС на [населено място], общ. С. и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ квотите, при които да се извърши делбата на нива в м. „В.“, с площ * дка, представляваща имот № ** по КВС на [населено място], общ. С., при съседи: имот № ** – нива, имот № ** – нива, имот № ** – нива и имот № ** – полски път, както следва: за В. Г. К. – 2/16 ид.ч., за К. И. З. – 2/16 ид.ч., за Д. Б. И. – 2/16 ид.ч., за С. М. Д. – 1/16 ид.ч., за Д. М. И. – 1/16 ид.ч., за М. С. М. – 4/16 ид.ч. и за П. М. П. – 4/16 ид.ч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: