О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№175
гр. София, 08.04.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 4624 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 254 от 15.06.2018г. по гр. д. № 188/2018г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 122/26.01.2018г. по гр.д. № 4563/2017г. на Плевенски районен съд за признаване за установено по отношение на Г. С. В., Б. Б. Л. и Л. Б. Л., че „Напоителни системи“ ЕАД е собственик на: Сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП * кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП * кв.м., двете разположени в имот №**, с площ 19,335 дка, с начин на трайно ползване „Предпазна дига“, в землището на [населено място], общ. Долни Д.; Сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП * кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП * кв.м., двете разположени в ПИ № **, с площ от 9,001 дка, с начин на трайно ползване „Водостопанско съоръжение“, находящ се в землището на [населено място], общ. Долни Д. и „Жилищна сграда с друго предназначение“ със ЗП 38 кв.м., разположена в ПИ №**, с площ 2,619 дка, с начин на трайно ползване „трайни насаждения“, находящ се в землището на [населено място]. С решението е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот.д. № */*г. на нотариус рег.№*, с който Г. С. В., Б. Б. Л. и Л. Б. Л., са признати за собственици по наследство и давностно владение на същите сгради.
Касационната жалба е подадена от ответниците Г. С. В., Б. Б. Л. и Л. Б. Л., чрез адв. М.. Поддържат, че решението е незаконосъобразно и необосновано. В приложеното към касационната жалба изложение касаторите релевират допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 и ал. 2 ГПК по следните въпроси: 1/ при претенция за собственост върху вещ на основание приращение по чл.92 ЗС следва ли ищеца да приложи всички необходими доказателства /нотариален акт/, сочещи го за собственик на процесния имот; 2/ може ли еднолично дружество с над 50 процента държавно участие да придобива имот – частна държавна собственост въз основа на констативен нотариален акт; 3/ съществува ли задължение за въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и да изложи мотиви за това, включително и в случаите на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, както и да назначи експертиза, ако установи противоречие със заключението на вещото лице с останалите събрани в производството писмени и гласни доказателства. Твърди се и очевидна неправилност на съдебния акт.
Ответникът „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК831160078, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. И., излага доводи и съображения за неоснователност на касационната жалба.Не взема становище по предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по предявен положителен установителен иск за собственост за установяване по отношение на ответниците Г. С. В., Б. Б. Л. и Л. Б. Л., че ищецът „Напоителни системи“ ЕАД е собственик на описаните сгради в три поземлени имота – ПИ № **, № ** и № **, находящи се в землището на [населено място], общ. Долни Д. и за отмяна на издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност.
С констативен нотариален акт от *г. ищецът се легитимира като собственик на поземлен имот № ** по плана за земеразделяне на землището на [населено място], съставляващ язовир с площ от 257,608 дка; на ПИ № **, представляващ предпазна дига с площ 19,335 дка, ведно с построените в него сгради: сграда * – склад с друго предназначение и с площ * кв.м. и сграда * – друга жилищна сграда с площ * кв.м.; на ПИ № ** и ПИ № **, всички в землището на [населено място].
Въззивният съд е установил, че ищцовото дружество е образувано като юридическо лице чрез преобразуване по реда на чл.17, ал.2 ЗППДОбП /отм./ на Държавна фирма „Хидромелиоративни системи“- С., която от своя страна е правоприемник на различни държавни предприятия, на които е възлагано да осъществяват дейността на държавата по експлоатация и поддръжка на напоителни и отводнителни системи, както и строителство и експлоатация на хидромелиоративни обекти – Д. „Напоителни системи“, СО„Селскостопанско строителство и хидромелиорации“ и ДФ „Хидромелиоративни системи“. Ищцовото дружество е поело активите и пасивите на горепосочената държавна фирма, без да е извършено изключване на някакви имущества. Посочените поземлени имоти, върху които са изградени сградите, предмет на правния спор, са били държавна собственост – част от хидромелиоративната инфраструктура в района на язовир К., която е била представена за стопанисване и управление на „Държавна напоителна система“, а в последствие на нейните правоприемници. След анализ на извършените преобразувания и настъпилите правоприемства, съдът е намерил, че е налице фактическият състав на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, по силата на който ищеца е придобил правото на собственост върху поземлените имоти, в които са построени сградите, а по силата на разпоредбата на чл.92 от ЗС, дружеството е собственик и на изградените върху тях сгради. По делото липсват доказателства за учредено право на строеж по отношение на някоя от спорните сгради, било то от държавата или впоследствие от „Напоителни системи“ ЕАД. Представените удостоверения за търпимост и заключението на вещото лице сочат, че същите са построени без строителна документация, като някои от тях са съществували преди преобразуването на ДФ „Хидромелиоративни системи“ в „Напоителни системи“ЕАД, така че правото на собственост върху тях е било придобито също по силата на чл.17а ЗППДОП /отм./. Така, за сградата в ПИ №** – кантон е съставен А. №4843/27.09.1971г. и е предоставена за управление на „Държавна напоителна система“-П., като сграда, необходима за експлоатацията на намиращия се в близост воден обект язовир „К.“. Сградите в ПИ №** „друга жилищна сграда“ с площ * кв.м. и сградата в ПИ №** „жилищна сграда с друго предназначение“ с площ 38 кв.м., са заведени в инвентарната книга с активите на дружеството още през 1963г., което представлява доказателство, че към този момент същите са били предоставени за стопанисване и управление на праводателите на „Напоителни системи“ЕАД.
Установено е, че на 01.06.2001г. между ищеца „Напоителни системи“ЕАД и „Б.“Е., чиито едноличен собственик на капитала е наследодателят на ответниците – Б. Л. В., е сключен договор за наем с предмет предоставяне на язовир К. за временно и възмездно ползване за риборазвъдна дейност за срок от 5 години. Нов договор за наем между същите страни и със същия предмет е сключен на 14.03.2007г. със срок на действие 5 години. Двата договора съдържат идентична клауза, установяваща забрана за наемателя да изгражда временни сгради и съоръжения, необходими за дейността му в сервитутната ивица и извън нея без писмено съгласие на наемодателя. Договорът за наем е прекратен с писмено предизвестие от наемодателя, считано от 30.09.2009г.
Съдът е намерил за неоснователни доводите, че процесните сгради са изградени от „Б.“ Е. и че наследодателят на ответниците е придобил правото на строеж по отношение на същите по давност. Разпитаните свидетели сочат, че сградите са съществували при сключване на договора за наем между „Б.“ Е. и „Напоителни системи“ ЕАД, от който момент се твърди да е започнало давностното владение. Свидетелите П. и Ц. сочат като новопостроена единствено находящата се в ПИ №** сграда „Склад с друго предназначение“, което противоречи на данните от икономическата експертиза за годината на включване на тези сгради в инвентарната книга на ищцовото дружество, както на издадените удостоверения за търпимост, сочещи, че сградата е построена преди 2001г.
Отделно от това, наследодателят на ответниците е упражнявал фактическа власт върху сградите – стопанисвал и поддържал е част от тях, правил е ремонти и подобрения по отношение на друга част от сградите, но в качеството си на наемател на язовир „К.“. Фактическата власт е изначално установена като държане, а за да се трансформира във владение, упражняващото я лице е следвало да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на собственика. Такива действия по делото не са доказани.
По тези съображения въззивният съд е уважил предявения установителен иск.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива липсват.
Формулираните правни въпроси са поставени в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК като се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият правен въпрос е: дали ищецът следва да приложи всички необходими доказателства /нотариален акт/, сочещи го за собственик на процесния имот, при претенция за собственост върху вещ на основание приращение по чл. 92 ЗС. По този въпрос не се съзира необходимост от допускане на касационно обжалване на посоченото основание. В мотивите на съда липсва разсъждение, че ищецът не следва да представя доказателства за собствеността си. Не съществува съмнение, че ищецът по положителния установителен иск следва да докаже претендираното право, което може да се извърши не само с представяне на нотариален акт, какъвто е налице за един от поземлените имоти, но и посредством други допустими доказателства, за установяване на съответния придобивен способ. В случая съдът от писмените доказателства е заключил, че са осъществени предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП/отм./.
Вторият въпрос: дали може еднолично дружество с над 50 процента държавно участие да придобива имот – частна държавна собственост, не кореспондира с мотивите на съда. Първо, дружеството ищец е със 100% държавна собственост. Второ, както бе посочено съдът е приел за осъществен придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП/отм./. Що се отнася до представения нотариален акт за ПИ № ** приложените към него писмени доказателства в крайна сметка удостоверяват същия придобивен способ.
Въпросът за задължението на въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и да изложи мотиви за това, включително и в случаите на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, както и да назначи експертиза, ако установи противоречие със заключението на вещото лице с останалите събрани в производството писмени и гласни доказателства, също не може да обоснове допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът в случая е изпълнил задълженията си да обсъди доказателствата, включително като ги съпостави едни с други. Втората част на въпроса, свързана с възможността съдът да допусне експертиза, не е обоснована с конкретни оплаквания, а и касаторите не са поддържали пред въззивния съд искане за експертиза, което да не е било уважено.
Не могат да бъдат споделени доводите на касаторите за очевидна неправилност на съдебния акт – такава не се констатира пряко от мотивите на съдебния акт.
Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 254 от 15.06.2018г. по гр. д. № 188/2018г. на Плевенски окръжен съд по касационната жалба на Г. С. В., Б. Б. Л. и Л. Б. Л..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: