О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 15.07.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 18 от 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
По делото е постъпила молба вх. № 3334/09.04.2019 г. от адв. Н. Н., като пълномощник на Г. Т. П. от [населено място], с която се иска изменение на постановеното в производство по чл. 288 ГПК по настоящото дело определение № 162 от 29.03.2019 г. по гр. д. № 18/2019 г. Изложени са доводи, че не са били налице предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна в касационното производство, тъй като липсват доказателства за действително им извършване, а и с отговора на касационната жалба не бил представен списък по чл. 80 ГПК. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и се иска намаляването му от 1 200 лв. на 500 лв.
Ответната страна Н. С. К., с писмено становище, оспорва молбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира постъпилата молба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следните съображения:
С определение № 162 от 29.03.2019 г., постановено по гр. д. № 18/2019 г. по описа на ВКС, II-ро г. о., не е допуснато до касационно обжалване решение от 11.05.2016 г. на решение № 296 от 11.10.2018 г. по в. гр. д. № 1285/2018 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 300 от 26.03.2018 г. по гр. д. № 5807/2016 г. на Старозагорския районен съд за допускане извършването на съдебна делба на недвижим имот с идентификатор *****, находящ се на адрес: [населено място], [улица], вх. „А“, ет. 2, ап. № 40, заедно с прилежащото на апартамента избено помещение № 6, с 0.742% ид. ч. от общите части на сградата и с прилежащото на апартамента и избеното помещение право на строеж върху дворното място, при квоти: 1/2 ид. ч. за ищцата Н. С. К. и 1/2 ид. ч. за ответницата Г. Т. П..
Неоснователен е доводът за липса на доказателства за извършването на разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна в касационното производство. Видно от приложения към отговора на касационната жалба договор за правна помощ, договореното възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие пред ВКС е в размер на 1 200 лв., като е посочено, че тази сума е била платена изцяло в брой. Предвид разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, така оформеният договор има характер на разписка, удостоверяваща получаването на уговорената сума.
Неоснователни са и доводите за недължимост на присъдените разноски, поради това че ответната страна по касационната жалба не е представила списък на разноските по чл.80 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 2 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, непредставянето на списък по чл.80 ГПК съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не препятства възможността да бъдат присъдени разноски, когато искането за това е направено своевременно, какъвто е и настоящият случай.
Неоснователно е и възражението за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК на заплатения адвокатски хонорар за защита пред касационната инстанция. Съгласно чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна, по реда на ал.2, но не по-малко от 600 лв. В случая материалният интерес на ответницата по касационната жалба Н. С., определен на база данъчна оценка на допуснатия до делба недвижими имот към 2016 г. /92 391.30 лв./ и съобразно дела ? в съсобствеността /1/2 ид. ч./, е 46 195.65 лв., тоест минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7,ал. 4, вр. чл. 2 от Наредба № 1/2004 г. е 1915.87 лв. Този размер следва да бъде намален с 3/4, доколкото е налице хипотезата на чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. – бил е изготвен само отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, без осъществяване на процесуално представителство, тоест минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящия случай е 1436.90 лв.
Предвид изложеното, адвокатското възнаграждение от 1 200 лв. не е прекомерно, тъй като същото е в размер, по-малък от минималния съгласно чл.9, ал.3, вр. чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3334/09.04.2019 г. от адв. Н. Н. – пълномощник на Г. Т. П., с която се иска изменение на постановеното в производство по чл.288 ГПК определение № 162 от 29.03.2019 г. по гр. д. № 18/2019 г. на ВКС, II-ро г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: