О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№80
гр. София, 11.02.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 3664 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2778 от 07.06.2018г. по гр.д. № 269/2018г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 9 от 15.01.2018г. по гр.д.№ 919/2017г. на Петрички районен съд и вместо това е постановено признаване за установено по отношение на ответниците З. Г. М. и В. Ц. М., че ищците И. Х. М. и В. Х. И. са собственици по наследство от баща им Х. С. М. на по 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], с площ * кв.м. и от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ жилище – апартамент в сграда № 1, с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и от зимничните помещения и осъждане на ответниците да предадат владението върху признатите идеални части от сградата. С решението е отменен нотариален акт, издаден на основание обстоятелствена проверка, № *, т.*, рег.*, д.№ */*г. на нотариус № *, в частта му над 1/3 ид.ч. от собствеността върху поземления имот и жилището.
Касационната жалба е подадена от З. Г. М. и В. Ц. М. и е приподписана от адв. П.. Обжалва се решението в частта относно признатите на ищците права върху жилищната сграда /в жалбата непрецизно е заявено, че се обжалва отменянето на констативния нотариален акт относно жилището, но е видно от съдържанието на жалбата, че тя касае уважаването на иска за жилището, а не само постановената последица по чл.537, ал.2 ГПК/. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат правните въпроси: 1/ длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и представените от тях доказателства с обосноваване на кои дава вяра и по какви причини; 2/ прилага и се презумпцията на чл. 69 ЗС за придобиване по давност на сънаследствена идеална част и чия е тежестта на оборване на презумпцията. За първия въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, включително Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК, а втория – че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците И. Х. М. и В. Х. И. изразяват становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е установителен иск за собственост на идеални части от поземлен имот и жилищна сграда. Страните са наследници на Х. С. М., починал 2002г., като ищците са негови деца, а ответниците са съпруга и дъщеря на починалия през 2015г. негов син Ц.. Наследодателят е бил собственик на дворното място и първия етаж от двуетажната жилищна сграда, /вторият етаж е дарен на ищеца И./ където е живял известно време преди смъртта си заедно със семейството на сина си Ц.. След смъртта на Ц. наследниците му – съпруга и дъщеря са продължили да живеят в имота и през 2017г. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на 1/2 ид.ч. от поземления имот и на целия първи жилищен етаж.
Съдът е приел, че след смъртта на наследодателя Х. М. неговият син Ц. е живял в имота и е бил владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници – И. и В.. Нито един от свидетелите не установява Ц. и съпругата му да са извършили действия, с които са обективирали спрямо останалите наследници намерението си да владеят техните идеални части за себе си. А за да се придобие по давност притежаваната от другия съсобственик идеална част, е необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ – отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права, т.е. все действия, които са достигнали до неговото знание. Това е важимо в хипотеза като настоящата, при която ответниците са започнали упражняване на фактическа власт приживе на наследодателя, като са допуснати да живеят поради сключване на брак. Затова е следвало след смъртта му да демонстрират по недвусмислен начин промяната в намерението си, а именно че своят имота. В този смисъл е практиката на ВКС – след като фактическата власт е установена като държане, колкото и време да продължи, тя не може да доведе до придобиване по давност, освен ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение; едва тогава в негова полза започва да тече придобивна давност. По делото такава демонстрация на намерението не е доказана, поради което ищците са собственици на по 1/3 ид.ч. от имота по наследство от своя баща.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Липсва визираното противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивният съд в мотивите си да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и представените от тях доказателства с обосноваване на кои дава вяра и по какви причини. Съдът в случая е анализирал гласните доказателства и е приел, че нито един от свидетелите не установява обръщане на държането във владение и демонстрирането на промяната в намерението спрямо другите сънаследници. А липсата на такова доказване е решаващо за изхода на спора.
Съдът е съобразил напълно посоченото от касаторите Решение № 16 от 17.04.2015г. по гр.д. № 5652/2014г. на I г.о. В него, както и в обжалвания акт, е извършено позоваване на приетото в Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК, че ако съсобственикът се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Обсъдено е и решение №549 от 30.12.2010г. по гр.д.№217/10г. на ВКС, ІІ г.о., според което тези разрешения са неприложими когато владението на сънаследника е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т.нар. неформална делба. В настоящия случай обаче доказателства за неформална делба не са събрани. А и ответниците не се позовават на такава делба. В отговора на исковата молба те поддържат, че още приживе етажът е „завещан” от наследодателя на ответницата З. /негова снаха/; твърди се, че от женитбата си с Ц. тя се грижила за наследодателя и ищците са знаели за желанието му З. да получи имота. Тези твърдения не се подкрепят от събраните свидетелски показания. Свидетелят М., син на ищеца, не знае за уговорки на кого ще остане имота, нито е чувал ответниците да заявяват, че имота е само техен. Свидетелката Д., съседка, е помагала на наследодателя, който бил инвалид. В отговор на неин въпрос наследодателят казал, че не желае първия етаж да остане за Ц. и жена му З.. Свидетелят Т. заявява, че е чувал „моабети”, че първия етаж ще остане на Ц.; не знае за никакви спорове между страните относно собствеността. Предвид тези доказателства въззивният съд с основание е приел, че ответниците са били държатели на имота – допуснати са в него от наследодателя приживе; за да започне да тече придобивна давност е било необходимо след смъртта му да превърнат държането на чуждите идеални части във владение, което не е доказано.
Вторият формулиран въпрос, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е дали се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС при придобиване по давност на сънаследствена идеална част и чия е тежестта на оборване на презумпцията. По този въпрос е постановено горепосоченото Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК и обжалваният акт съответства на дадените в него разяснения.
Предвид горното касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Ответниците са направили разноски за адвокатско възнаграждение за отговора на касационната жалба в размер на 1000лв. и същите следва да им бъдат присъдени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №№ 2778 от 07.06.2018г. по гр.д. № 269/2018г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на З. Г. М. и В. Ц. М..
ОСЪЖДА З. Г. М. и В. Ц. М., двете от [населено място], ул. ”28-ми октомври” № 19 да заплатят на И. Х. М. и В. Х. И., двамата със същия адрес, сумата 1000/хиляда/ лева разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: