О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№88
гр. София, 30.04.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1341 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Н. З., Е. В. З. и Т. Д. З., чрез пълномощника им адв. Л. В., срещу определение № 252 от 05.02.2019г. постановено по ч.гр.д. № 23/2019г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 12113 от 21.11.2018г. по гр.д. № 16524/2015г. на Пловдивски районен съд за прекратяване на производството по делото като недопустимо.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, абсолютно незаконосъобразно и необосновано; преценката за основателност на отвода за сила на пресъдено нещо е неправилна, тъй като нито субективните предели на силата на пресъдено нещо съвпадат, нито пространствения обхват на претендираното право на собственост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК са формулирани два правни въпроса: 1/ допустим ли е иск за собственост при действието на новата редакция чл.54, ал. 2 ЗКИР, ако преди това, при действието на З. /отм./ и ЗУТ, е постановено решение по иск за собственост към минал момент /влизане в сила на действащия кадастрално-регулационен план; 2/ решението по правен спор, в който не е участвал задължителен необходим другар, пречи ли на неучаствалия да защити правата си по исков ред; неучастието на част от съсобствениците в спора за собственост към минал момент формира ли сила на присъдено нещо спрямо неучаствате лица. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с посочена практика на ВКС.
С писмени отговори ответниците по частната жалба М. А. Б., Ж. П. Б. и М. А. Я., чрез пълномощниците им адвокат М. С. и адвокат Ж. Г., оспорват същата като твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно. Претендират присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Пловдивския районен съд е образувано по иск на И. Н. З., Е. В. З. и Т. Д. З. срещу М. А. Я., М. А. Б. и Ж. П. Б. с правно основание чл.54, ал. 2 ЗКИР за установяване, че ищците са собственици на част от поземлен с идентификатор № ***, с площ около 300кв.м., заключена между точки 1,2,3,4 на комбинирана скица № *-*/***г. на С.-П., неправилно включена в границите му, вместо в границите на собствения на ищците поземлен имот с идентификатор № ***. Правният интерес от предявяване на иска е обоснован с твърденията, че ищцата И. Н. З. е собственик въз основа на договор за дарение на поземлен имот № *-стар, който е бил включен в УПИ *-* с площ *кв.м. от кв. 24 по КРП на [населено място], понастоящем съставляващ част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с обща площ от 1030кв.м. Останалата част на поземления имот до 1030кв.м. е собственост на наследниците на Т. Л. З. – останалите ищци по делото. Наследодателката е притежавала имот пл. №*, кв.64 по кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1931г. с площ от 3440кв.м., като при отреждането на парцели за този имот, около 900кв.м. от него се придават към парцел *-*. Според ищците, тази дворищна регулация не била приложена към момента на приемане на следващия план от 1968г., поради което придаваемото място останало в границите на имот пл. № *. Имотът с пл. № * е идентичен с отредените парцели *, * и *, * по следващия план, а имот с идентификатор *** представлява западната част от имот пл. № * – стар, тоест е образуван от имот № * собственост на Т. З.. Поради това към момента на одобряване на последния КРП от 1995г. и кадастралната карта от 2008г. единствено ищцата И. З. /по силата на дарение/ и наследниците на Т. З. /останалите ищци/ са собственици на въпросния имот.
Ответниците по исковата молба са оспорили твърдението за наличие на грешка в последния действащ КРП от 1995г. и кадастралната карта от 2008г. и са поискали отхвърляне на иска по чл. 54 ЗКИР, с твърдение, че относно имота са водени предходни съдебни производства, като въпросът относно собствеността е разрешен със сила на пресъдено нещо.
Първоинстанционният съд е намерил за основателен така наведеният отвод за сила на пресъдено нещо. Установил е, че с решение, постановено по гр.д. № 4384/95г. на Пловдивски районен съд, е отхвърлен предявеният от Д. И. З. против А. Д. Б. и М. А. Я. установителен иск, че към момента на одобряване на кадастралния и регулационен план на [населено място] от 1968г., ищецът е бил собственик на част от около 600 кв.м. от имот пл.№ *, придаваема към парцел *-*, при граници: улица, имот пл. № *, имот пл.№* в кв.24, неправилно заснета като част от имот пл.№ * по действащия план. Наследници на ищеца по това дело Д. И. З. са Е. В. З. И. Д. З. и Т. Д. З.. С решение, постановено по гр.д. № 8018/2010г. по описа на Пловдивски районен съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. Д. З. /наследник на Д. И. З./ иск по чл.53, ал.2 ЗКИР против М. А. Я. за установяване собствеността към момента на одобряване на кадастрална карта върху площ от около 600 кв.м., погрешно заснета в границите на ПИ № ***, вместо в границите на собствения на ищеца ПИ ***.
При тези данни първоинстанционният съд е приел, че между предмета на настоящото производство и предходните две дела е налице обективен идентитет – претенцията по настоящото дело е относно пространствена част от имота – 300 кв.м., която е била включена в претенцията в приключилите по-рано две дела относно площ от 600 кв.м. Приел е също така, че е налице и субективен идентитет, тъй като страните по настоящото дело или са участвали в предходните дела, или са техни наследници и правоприемници. Поради това е прекратил производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил преграждащия акт на първата инстанция, Пловдивски окръжен съд също е констатирал наличие на обективен идентитет между предмета на производствата по гр.д. № 4384/95г. и гр.д. № 8018/2010г. по описа на Пловдивския районен съд, от една страна, и настоящото производство, тъй като се касае за едни и същи недвижими имоти, по отношение на които се спори, че е налице грешно отразяване в кадастралната карта. Предметът на иска в настоящия случай се индивидуализира чрез своите граници, а не по площ, тъй като определящи за пространствените предели на правото на собственост са границите на недвижимия имот. Процесната част, предмет на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР, е пространствено разположена в границите на претендираните по предходните две дела предели на правото на собственост – касае се за една и съща регулационна граница между двата съседни имота. Съдът е изтъкнал, че спорът се решава към настоящия момент /момента на предявяване на исковата молба, респ. към момента на приключване на съдебното дирене в инстанция по същество/, предвид на което подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобрази дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. В производството по гр.д. № 8018/2010г. по описа на Пловдивски районен съд, съдът се е произнесъл към момента на приемане на кадастралната карта за [населено място] – 2008г., което обхваща във времеви аспект всички „минали моменти“, към които са влезли в сила регулационни планове, касаещи процесните имоти и предхождащи одобряването на кадастралната карта. С исковата молба не се твърдят новонастъпили обстоятелства, след одобряването на кадастралната карта, нито такива, настъпили след произнасянето на съда, които да са относими към правото на собственост, а се навеждат същите обстоятелства, изложени в предходната искова молба.
За неоснователни са счетени и доводите за различна процесуална легитимация на страните в настоящото производство спрямо предходните, доколкото настоящите страни или са участвали в предходните, или се явяват наследници или правоприемници на участвали страни. Така, ищцата И. З. е придобила през 2006г. права в съсобствеността по силата сделка с праводател Д. И. З. – наследодател на останалите трима ищци, който от своя страна е наследник на Т. З.. А правата на ищците както в настоящето, така и в предходните производства, са обосновани с наследствено правоприемство от Т. З..
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива са налице по втория поставен въпрос за субективните предели на силата на пресъдено нещо и по-конкретно за разпростирането й спрямо правоприемник, който е придобил права от страна в процеса, но преди завеждане на делото, по което е формирана силата на пресъдено нещо. Въпросът е разрешен от съда в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.298, ал.2 ГПК постановява, че влязлото в сила решение е задължително за правоприемниците на страните, но визира правоприемство, настъпило след възникване на силата на пресъдено нещо. Само в този случай обвързаността на праводателя обуславя обвързаност и на правоприемника. Ако спорното право вече е било прехвърлено, но в процеса е участвал праводателя, а не правоприемника /който е действителния носител на правото/, то няма основание последният да е обвързан от решението. В този смисъл е практиката по решение № 120 от 17.11.2017г. по гр.д. № 376/2017г. на ІІг.о.
При горното разрешение обжалваното определение се явява незаконосъобразно като постановено в нарушение на чл.298, ал.2 и чл. 299, ал.2 ГПК.
Вярно е, че страните по делото са участници в предходните спорове, приключили с влезли в сила решения, или са техни правоприемници. От значение за обвързаността на правоприемниците обаче е моментът, към който е възникнало правоприемството. Именно това обстоятелство е убягнало от вниманието на решаващия съд. Ищцата И. З. е придобила правата си върху имота в резултат на договор за дарение с Д. И. З., сключен на 09.05.2006г. В производството по гр.д. № 8018/2010г. на Пловдивски районен съд е участвал като ищец И. З. – син на Д. З., но не и приобретателката И. З.. Един от мотивите на съда за отхвърляне на иска по това дело е именно този, че ищецът не притежава права, тъй като те са прехвърлени на другиму – на неучастващото лице И. З.. Отделно, в приключилото производство не са участвали и ответниците М. и Ж. Б., които се легитимират като съсобственици с М. Я. /ответник по гр.д. № 8018/2010г./ от 1993г., когато са придобили 250/990 ид.ч. от парцел *, който понастоящем съответства на спорния ПИ с идентификатор ***.
Що се отнася до влязлото в сила решение по гр.д. № 4384/1995г. на същия съд, то искът на Д. З. по чл. 32, ал.1,т.2 З./отм./ е отхвърлен без обсъждане на доказателствата, а само по съображения, че към момента на изработване на кадастралния план от 1968г. собственик на имота е била неговата майка, починала 1975г., поради което ищецът – неин наследник, не може да иска установяване, че е собственик на спорната част към 1968г.
Предвид изложеното, поради липса на субективен идентитет, не е налице основанието на чл.299, ал.2 ГПК за прекратяване на производството по предявения иск. Обжалваното въззивно определение следва да се отмени, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството и делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 252 от 05.02.2019г. постановено по ч.гр.д. № 23/2019г. на Пловдивски окръжен съд по частната касационна жалба на И. Н. З., Е. В. З. и Т. Д. З..
ОТМЕНЯ горепосоченото определение и потвърденото с него определение № 12113 от 21.11.2018г. по гр.д. № 16524/2015г. на Пловдивски районен съд.
Връща делото на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: