О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№149
гр. София, 25.03.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3707 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3611 от 05.06.2018г. постановено по гр.д. № 13151/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 146770 от 15.06.2017г., постановено по гр.д. № 33503/2014г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от Г. Т. Г. против „Спортна София 2000”ЕАД, ЕИК130328274, за признаване собствеността на основание давностно владение върху реална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [населено място], с площ 8700 кв.м., обозначена на скица-приложение № 1 към заключението на техническата експертиза на л.129-131 от делото, по сива прекъсната и черни линии, букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-К-Л-М-Н-О-А и площно оцветяване в жълто, която е неразделна част от решението.
Касационната жалба е подадена от ищеца Г. Т. Г. чрез пълномощника адв. Ц.. Иска се допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса: налице ли е процесуално нарушение на съда, ако не е зачел за годно доказателствено средство разпита на двама свидетели, които са дългогодишни познати на ищеца; дългогодишното познанство със страна следва ли да се цени като заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК и може ли да се приеме за доказана претенцията за придобиване по давност въз основа на тези гласни доказателства. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК спрямо въпроса: дали необсъждането на свидетелските показания, неточното им интерпретиране и неправилното им тълкуване са довели до неправилни изводи по приложението на материалния закон. Поставя се и процесуалния въпрос: когато във въззивното производство се правят възражения по факти и се иска събиране на нови доказателства, установени с приети от първата инстанция експертизи, следва ли въззивният съд да уважи това искане.
Ответникът „Спортна София 2000”ЕАД счита, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Подпомагащата страна Столична община също взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост на основание давностно владение. Ищецът Г. Г. се позовава на упражнявано явно, несмущавано и непрекъснато владение върху имота, считано от 2001г. като твърди, че е поставил в него преместваеми обекти „бунгала”, за които е изградил бетонни постаменти, направил е електроинсталация и канализация. През сочената година – 2001г. имотът е апортиран от Столична община в капитала на ответното дружество, поради което няма пречка за придобиването му по давност. До 10.09.2013г. представители на ответника не са изразявали възражения срещу държането на имота от ищеца, което им е било известно. Едва на посочената дата са предприети действия по смущаване фактическата власт на ищеца.
Съдът е установил, че спорният имот е актуван като частна общинска собственост през 1997г. и се явява съседен на терена, в който се намира ресторант „Щъркелово гнездо”, също представляващ частна общинска собственост. През 2001г. двата имота – процесния с площ от 8700 кв.м. и този със сградата на ресторанта, с площ 3000 кв.м., са внесени в капитала на „Спортна София” ЕАД.
Установено е също така, че в периода 1991 – 2015 г. са съществували наемни отношения между ПК „П.” като наемодател и ЕТ „Янев-90-Симеон Янев”, относно ресторант „Щъркелово гнездо” и прилежащия терен от 3 000 кв.м. През 2004г. е влязло в сила решение между ПК”П.” и „Спортна София 2000”ЕАД, с което дружеството е признато за собственик на ресторанта и прилежащия терен; владението е предадено през 2010г. През 2011г. ответникът е отдал под наем на ЕТ „Янев-90-Симеон Янев-Татяна Янева” ресторант „Щъркелово гнездо” и терена от 3 000 кв.м. Ищецът Г. Т. Г. е определен за управител и представляващ едноличния търговец. През април 2013г. договорът за наем е развален едностранно от наемодателя. Представителната власт на пълномощника Г. е оттеглена през 2014г. През 2013г. ответното дружество е сключило договор за наем на процесния имот с „Дива плюс” ЕООД, но наемателят не е бил допуснат от ищеца Г., който заявил, че упражнява давностно владение.
За установяване фактическата власт на ищеца са събрани показанията на общо трима свидетели – А. и Н., посочени от ищеца и Ц., посочена от ответника. Приета е и техническа експертиза. Последната установява, че достъпът до ресторанта с автомобил е през процесния имот.
Въззивният съд е счел, че свидетелите А. и Н. са вероятно заинтересовани в полза на ищеца поради дългогодишното им познанство, затова следва да цени изнесеното от тях, отчитайки тази възможна заинтересованост. Намерил е за недостоверно, че свидетелите изнасят с точност и пълно съответствие помежду си факти, които са се осъществили преди повече от 15 години. Освен това, установеното от свидетелите, че ищецът им е предложил да си разположат караваните в имота не означава, че той владее имота и предоставя услуги в него в лично качество, както и че се е манифестирал като собственик на терена пред всички трети лица. Съдът също така е изтъкнал, че изнесеното от тези свидетели не е подкрепено с други доказателства. Ищецът не е доказал твърденията си в исковата молба, че е направил постаменти за бунгалата, прокарал е канализация и е изградил електрическа инсталация. Що се отнася до твърденията му, че контролира достъпа до имота, то в случая е установено, че входът за имота е и вход за посетители до ресторант „Щъркелово гнездо”, поради което не е ясно дали по този начин ищецът контролира достъпа до спорния терен от 8700 кв.м. или до терена на ресторанта с площ 3000 кв.м., който е бил упълномощен да стопанисва от името на едноличния търговец. Въз основа на всички тези обстоятелства, съдът е намерил за недоказано, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене в периода 2001- 2011г. и е отхвърлил иска му.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съдът намира, че такива липсват.
Първият повдигнат правен въпрос е за процесуално нарушение при зачитане показанията на свидетелите и тяхната евентуална заинтересованост. Той не е решен в противоречие с практиката на ВКС и не е в състояние да обуслови достъп до касационен контрол. Съдът е подходил с внимание и критичност към показанията на свидетелите на ищеца, констатирайки, че те са негови познати, специално поканени да монтират караваните си, както и поради факта, че възпроизвеждат по еднакъв начин, с подробности, събития отпреди повече от 15 години. Този подход не означава, че съдът не ги е зачел като доказателствено средство, а ги е ценил наред с всички останали доказателства, така като изискват разпоредбите на процесуалния закон – чл. 235, ал.2 ГПК. В същия смисъл е и практиката по решение № 131 от 12.04.2013г. по гр.д. № 1/2013г. на ІV г.о.
По същите съображения не следва да се допуска касационно обжалване и по втория правен въпрос дали необсъждането на свидетелските показания, неточното им интерпретиране и неправилното им тълкуване са довели до неправилни изводи по приложението на материалния закон. Както бе посочено, съдът е обсъдил показанията на свидетелите, но е намерил, че изнесеното от тях не е достатъчно да установи както фактическата власт, така и собственическото отношение на ищеца спрямо имота. Несъгласието на касатора с тази преценка не може да бъде проверявано в производството по допускане на касационно обжалване.
Третият правен въпрос е процесуален и се отнася до задълженията на въззивния съд при направени пред него възражения по факти и заявени искания за събиране на нови доказателства. Въпросът е обоснован с оплакванията, че въззивният съд е отказал да допусне доказателства за извършени от ищеца подобрения в имота. Видно, че в съдебно заседание пред Софийски градски съд е направено искане за издаване на съдебно удостоверение за установяване дали има преписки за незаконно строителство в процесния имот. Съдът не е уважил молбата, приемайки, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 266 ГПК. Действително, не е имало пречка страната своевременно /в първата инстанция/ да направи доказателственото искане, а доколкото се касае до незаконно строителство, извършвано от ищеца, той е могъл да се снабди със съответните документи и без съдебно удостоверение. При тези данни не може да се приеме, че съдът е процедирал в отклонение от правилата на чл. 266 ГПК и създадената практика на ВКС по приложение на нормата. Соченото от касатора Решение № 95 от 15.06.2016г. по гр.д. № 5592/2015г. на І г.о. съдържа позоваване на мотивите на Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК, което задължава въззивния съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/ при направено оплакване в жалбата и неизясненост на делото от фактическа страна. Настоящият случай не е такъв, тъй като ищецът е могъл, но не е ангажирал пред първоинстанционния съд доказателства за направените подобрения, включително чрез данни от преписките за незаконно строителство, водени срещу него.
Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата не претендира разноски, а подпомагащата страна няма право на такива – чл. 78, ал.10 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3611 от 05.06.2018г. постановено по гр.д. № 13151/2017г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Г. Т. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: