О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№25
гр. София, 16.01.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 2286 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 24 от 11.03.2019г. по гр. д. № 47/2019г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 136 от 11.12.2018г. по гр.д. № 35/2016г. на Силистренски окръжен съд за отхвърляне на предявения от Г. И. Б. против П. И. С., Т. К. И., М. К. И. и Ц. И. Е. установителен иск за собственост на основание давностно владение върху имот № * по кадастралния план на [населено място], обл. С. от 1950г., с площ * кв.м., който към настоящия момент е включен в кв. *, *, * и * по регулационния план на селото.
Касационната жалба е подадена от Б. Г. Б., наследник на починалия след постановяване на въззивното решение ищец Г. Б.. Поддържа се, че решението неправилно. Не са анализирани всички свидетелски показания, а са кредитирани само част от тях, въпреки евентуалната заинтересованост на лицата. Необоснован е изводът, че не е доказан началния момент на осъществяваното владение от ищеца; изобщо изводите на съда по отношение на придобивната давност са в разрез със закона и практиката на ВКС. Във връзка с тези оплаквания са и правните въпроси, повдигнати в изложението, като общо основание за допускане на касационно обжалване: 1/ как следва да се осъждат и преценяват противоречиви свидетелски показания и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на някои от свидетелите; 2/при противоречие между гласните доказателства чии показания се кредитират и трябва ли да се изложат подробни аргументи за това; 3/ предаването на владение върху недвижим имот въз основа на изрична клауза в предварителен договор, не поставя ли начало на давностно владение; 4/ за да е налице владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС нужно ли е във всеки момент владелецът да извършва действия по обработване и ползване на имота или е достатъчно упражняването на фактическа власт да изразява воля трайно да се държи вещта като своя и владелецът да може да извършва действия когато пожелае, без никой да му пречи. Според касатора тези въпроси са разрешени в противоречие с посочена от него практика на ВКС.
Ответниците по жалбата П. И. С., Т. К. И., М. К. И. и Ц. И. Е. представят писмен отговор чрез пълномощника си адв.Кьосев, като оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявеният от Г. Б. положителен установителен иск за собственост се основава на твърдение за осъществявано давностно владение от 10.01.2005 г. върху недвижим имот, находящ се в [населено място], обл. С., с площ * дка. На посочената дата 10.01.2005г. е сключен предварителен договор от ищеца с Ц. К. Ж. за прехвърляне собствеността върху имота, описан като нива с кад. №* по кадастрален план на [населено място], която съгласно решение на поземлената комисия от 11.12.1996г. е с площ * дка. Уговорената цена за имота е изплатена при сключване на предварителния договор и в чл.8 е отразено предаването на владението от продавача на купувача. Прехвърлителката по договора е починала на 15.11.2005г. и окончателен договор за покупко-продажба не е сключен, като ищецът твърди, че не е знаел кои са наследниците й. В подкрепа на тезата му е издаденото на 25.11.2005г. удостоверение за наследници, в което е посочено, че Ц. К. Ж. не е оставила наследници. По делото е установено, че това удостоверение е с невярно съдържание и че ответниците се явяват наследници на Ц. Ж. по чл.8, ал.4 ЗН. За периода 2005 – 2015г. от ищеца са сключвани договори за наем за земеделската земя с „Денитра” ЕООД, в които ищецът е посочен като представител на наследниците на Ц. Ж.. Последните са предявили правата си през 2015г. и същата година договор за наем на земята е сключен с тях, а дружеството наемател е завело иск против ищеца Г. Б. за връщане па получената наемна цена за имота. С молба от 11.04.2016г. ищецът признава, че владението му, установено на 10.01.2005г. и продължило повече от 10 г., е нарушено и понастоящем имотът се владее от ответниците, които са сключили договор за наем. За претенциите им той научил на 20.11.2015г. с получаване на искова молба, заведена срещу него от „Денитра”ЕООД. Искът му за установяване правото на собственост по давност е заведен на 15.02.2016г., т.е. преди да са изтекли шест месеца от узнаване за правата на ищците.
Въззивният съд е констатирал, че спорът между страните е за началния момент на давността – ищецът твърди, че началото й е от сключването на предварителния договор на 10.01.2005г., а ответниците – че евентуалната начална дата на фактическата власт е датата на смъртта на прехвърлителката – 15.11.2005г. Съдът е приел, че няма категорични доказателства за началния момент на осъществявано от ищеца владение като единство от субективен и обективен елемент. Според показанията на свидетеля Й. П., управител на дружеството арендатор, първият договор за наем е сключен от ищеца като пълномощник на Ц. въз основа на приложеното по делото пълномощно, а след смъртта й – въз основа на предварителния договор. Съдът е изтъкнал, че формулираното в договорите за аренда качество на ищеца – представляващ наследниците на Ц. Ж., изключва твърдението му, че е упражнявал фактическа власт върху имота за себе си. Ето защо съдът е заключил, че липсват доказателства за субективно отношение на ищеца към имота като собствен, напротив, пред свидетеля П. той е изразявал опасенията си, че може да се появят хора с претенции и да се наложи да връща парите от получената рента. Според съда, при липсата на доказателства за началния момент на осъществяваното от ищеца владение, извод за неговата продължителност не може да бъде формиран. Липсват и доказателства относно действия, демонстриращи собственически намерения. Получаването на плодовете от имота за повече от десет години в качеството му на пълномощник на починало лице, действащо от името на неговите наследници и изразените опасения, че наследниците могат да предявят права, изключват възможността ищецът да бъде признат за собственик по давност на процесния имот. С оглед на това моментът на предявяване на правата на ответниците /дали е през юли или през ноември 2015 г./ не е решаващ за спора. Ирелевантно е и знанието на ищеца относно факта дали роднините на Ц. Ж., които той е познавал, са нейни наследници.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Първите два правни въпроса касаят преценката и обсъждането на свидетелските показания при наличие на противоречия в тях и заинтересованост на някои свидетели. В мотивите на въззивния съд липсва обсъждане на противоречиви гласни доказателства, събрани за установяване на едни и същи обстоятелства. Извършено е позоваване само на показанията на св. Й. П., управител на „Денитра” ЕООД. Този свидетел според касатора е заинтересован, понеже е водил дело срещу ищеца и в този процес е обсъждан предварителния договор. Тези съображения не могат да бъдат споделени, защото данните по делото сочат, че дружеството е имало съдебен спор и с ответниците – наследници на Ц. Ж.. Отделно, фактите изнесени от този свидетел, не се поставят под съмнение от други свидетелски показания, а напротив – подкрепят се от писмените доказателства – договорите за наем на земята. Свидетелите, доведени от ищеца, разказват, че той е плащал на жена, за да гледа баба Ц., която му била прехвърлила нивите си; както и имал намерение да се снабди с констативен нотариален акт, но по технически причини не му било издадено удостоверение за наследници. Свидетелите на ответниците, които са техни роднини, изнасят данни кога и по какъв начин са разбрали, че имат право върху наследството на Ц.. Следователно, обективно липсва противоречие между показанията на свидетелите за едни и същи обстоятелства, което да налага мотивиране на съда на кои от тях дава вяра и защо. Поради това формулираният въпрос не е решаващ за изхода на спора и не може да е предпоставка за допускане на касационен контрол.
Следващият въпрос е дали предаването на владение върху недвижим имот въз основа на изрична клауза в предварителен договор може да е начало на давностно владение. Въпросът не е залегнал като определящ в мотивите на съда. По-точно, съдът не е обсъждал клаузата в предварителния договор за предаване на владението, а е счел, че изобщо не е доказано ищецът да е упражнявал фактическа власт за себе си чрез трето лице, предвид данните, че договорите за наем са сключени от него като представител на наследниците на Ц. Ж., както и с оглед изказаните опасения, че може да се наложи да връща рентата на наследниците. Поради това в крайна сметка съдът е намерил за ирелевантно откога датира фактическата власт на ищеца, доколкото липсва субективния елемент на владението. Поради това не е налице противоречие с практиката на ВКС, която допуска придобиване по давност на недвижим имот въз основа на владение, упражнявано по силата на предварителен договор. Различната фактическа обстановка в настоящия случай изключва приложимостта на тази практика.
Последният въпрос е свързан със съдържанието на владелческите действия, а именно: за да е налице владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС нужно ли е във всеки момент владелецът да извършва действия по обработване и ползване на имота или е достатъчно упражняването на фактическа власт да изразява воля трайно да се държи вещта като своя и владелецът да може да извършва действия когато пожелае, без никой да му пречи. Практиката по Решение № 6 от 22.01.2010г. по гр.д. № 2760/2008г. на ІІ г.о., Решение № 503 от 02.05.2012г. по гр.д. № 83/2011г. на І г.о. отговаря отрицателно на първата част на въпроса, но въззивният акт не е постановен в противоречие с тази практика. Както бе посочено, без да обсъжда конкретните владелчески действия, съдът е заключил, че у ищеца е липсвало намерение за своене, тъй като се е манифестирал като представител на наследниците при сключване на договорите за обработка на земята. Вярно е, че в мотивите на влязлото в сила решение по предявения срещу него от „Денитра” ЕООД иск по чл.59 ЗЗД е прието, че получената рента за земеделската земя е на годно правно основание – упражняваното владение въз основа на предварителния договор. Тези мотиви не се ползват със сила на пресъдено нещо, а и в двата процеса – предходния по чл. 59 ЗЗД и настоящия – за придобиване на собственост по давност, подлежащите на преценка правно релевантни обстоятелства са твърде различни.
Поради изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Ответниците не са направили разноски и не претендират такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24 от 11.03.2019г. по гр. д. № 47/2019г. на Варненски апелативен съд по касационната жалба на Б. Г. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: