О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№119
гр. София, 06.03.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 3991 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 54 от 11.07.2018г. по гр.д. № 672/2018г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 36 от 02.03.2018г. по гр.д.№ 1024/2017г. на Карнобатски районен съд за осъждане на Х. А. А. и Н. С. А. да осигурят достъп на Х. А. Ч. и К. Д. Ч. до таванското помещение и стълбището към него през вход към втори етаж на жилищната сграда с административен адрес: [населено място], [улица], построена в дворно място съставляващо УПИ *-* в кв. * по ПУП на [населено място], както и да заплатят на основание чл. 31, ал.2 ЗС сумата 17,33 лв. обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид.ч. от таванското помещение и стълбището към него за периода 07.06.2017г. до 25.08.2017г.
Касационната жалба е подадена от ответниците Х. А. А. и Н. С. А. чрез пълномощника адв. В.. Поддържа се, че съдът незаконосъобразно е приел, че ищците са лишени от достъп до таванското помещение, поради което е уважил иска по чл. 109 ЗС и този по чл. 31, ал.2 ЗС. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали промяната в титуляра на правото на собственост, при запазване обема на правото, съставлява основание за промяна на уговорено разпределение на съсобствен имот.
Ответниците Х. А. Ч. и К. Д. Ч. не са представили писмен отговор на жалбата.
Касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане в частта по иска по чл.31, ал.2 ЗС. Същият е с цена под 5000лв. – предявен е за 46,81 лв., поради което на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК решението по този иск не подлежи на касационно обжалване.
В частта, касаеща уважаването на иска по чл. 109 ЗС касационната жалба е допустима.
Установено е, че жилищната сграда е построена от братята К. Ч./ищец по делото/ и М. Я. по силата на право на строеж, учредено през 1976г. от родителите им и сключен помежду им договор за групов строеж от 18.08.1976г. В последния е уговорено К. Ч. да построи първия етаж с отделен вход и да придобие собствеността върху това жилище, заедно 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, северозападен гараж и две западни складови помещения с антре от сутеренния етаж на сградата, а М. Д. Я. да построи втория етаж от двуетажната сграда с отделен вход и да стане собственик на жилището на този етаж, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, северния гараж и две източни складови помещения от сутеренния етаж на сградата. Според нотариалния акт за суперфиция таванското помещение ще се ползва от М. Д. Я.. Последният е починал през 2015г. Същата година ответниците Н. и Х. А. са придобили от публична продан втория етаж от сградата, северния гараж, двете източни складови помещения и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата.
Приетата експертиза установява, че над втория етаж има подпокривно пространство, без надзид и покривът започва от плочата на втория етаж. В този случай подпокривното пространство служи за ремонт на покрива, а не е складово помещение. Сградата има два входа: източен – за първия етаж и западен – за втория етаж, но по архитектурен проект входът е само един – западния. Именно стълбищната клетка на западния вход е била предвидена за първия, втория етаж и подпокривното пространство, но на място на площадката за достъп до първия етаж няма врата.
За да уважи иска въззивният съд е приел, че подпокривното пространство представлява обща част и не е изгубило предназначението си да служи за общо ползване на етажните собственици. Намерил е за несъстоятелни доводите за правоприемство в правото на ползване на подпокривното пространство, което е било предоставено на М. Я.; счел е, че със смъртта му правото е погасено. Тезата, че е извършено разпределение на ползване на подпокривното пространство съдът не е подкрепил, изтъквайки, че се касае до действие на управление, за което е необходимо взаимно съгласие на собствениците, а такова не е налице предвид настоящия спор. Поради това е заключил, че ищците имат право на достъп до подпокривното пространство, а с поставянето на врата на входа на стълбището ответниците са прекъснали ходовата линия към него.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Липсва визираното противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали при уговорено разпределение на ползване на съсобствен имот промяната в титуляра на правото на собственост обуславя промяна в разпределението. Съдът е приел, че подпокривното пространство в случая представлява обща част по естеството си, служи за поддръжка на покрива и не е изгубило това си предназначение. Поради това то не може да е самостоятелен обект на вещни права, включително на право на ползване. Приетото съответства на разясненията в Тълкувателно решение 34/1983г. на ОСГК на ВС. Налице е хипотезата, при която подпокривното пространство няма нужната височина, пространство и обем за изграждане на отделни складови помещения; тогава то служи за изолация между последната плоча и покрива и осигурява достъп до покрива; затова е обща част по естеството си. А от това следва, че не може да се преустройва и разделя между етажните собственици, включително не може да се разпределя ползването му. Затова сочената практика, според която настъпилата персонална промяна в един от собствениците не обуславя извършване на ново разпределение на ползването на съсобствен имот по чл.32 ЗС, е неотносима към настоящия случай.
От значение за изводите на съда е фактът, че според архитектурния проект на сградата притежателите на първия етаж имат предвиден достъп до тавана, но изграждането на сградата в отклонение от проекта, с обособяване на два отделни входа за всеки от етажите, е довело до невъзможност собствениците на първия етаж да достигат до тавана, съответно до покрива. Вярно е, че това положение е съществувало в продължение на дълги години и проблеми не са възникнали /не е без значение, че собствениците са били братя/, но това не означава, че при настъпилата промяна на собственика ищците следва да търпят ограничения и невъзможност да достигат до тавана и покрива.
Уговорката в нотариалния акт за суперфиция, че собственикът на втория етаж, ще ползва тавана, не съставлява учредяване на вещно право на ползване по чл.56 ЗС, нито разпределение на ползване по чл.32 ЗС. Разпределение би могло да се извърши, ако таванът може да се служи като складово помещение, т.е. ако е обща част по предназначение.
Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Ответниците не са направили разноски и не претендират такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Х. А. А. и Н. С. А. срещу решение № 54 от 11.07.2018г. по гр.д. № 672/2018г. на Бургаски окръжен съд в частта по предявения иск по чл.31, ал.2 ЗС с цена 46,81 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горепосоченото по касационната жалба на Х. А. А. и Н. С. А. в частта по предявения иск по чл. 109 ЗС.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, а в останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: