О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№622
София, 18.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3246 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат И. Ш. против решение № 293 от 6.03.2018 г., постановено по гр.д. № 76 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 1274 от 15.04.2015 г. по гр.д. № 2116/2014 г. на Районен съд-Пловдив за уважаване на предявения от Ц. С. Х. против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на реална част от 803 кв.м. от бивш земеделски имот с променено предназначение, съставляващ ПИ № 002162 по КВС на [населено място], област П., УПИ X-002162, целия с площ от 1021 кв.м., която реална част е оцветена в зелен цвят на комбинирана скица № 1 към заключението на тройната СТЕ, лист 167, и попадаща южно-югозападно спрямо оцветената в червен цвят ограда по точки 100,6,5,4 и 200.
Ц. С. Х. е подала чрез пълномощника си адвокат Н. А. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивното производство се е развило след като с решение № 207 от 3.01.2018 г. по гр.д. № 380/2017 г. е било отменено предходно въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне само по наведените от ответника допустими възражения – за незавършеност на административната процедура по възстановяване на собствеността на имота на ищцата предвид липсата на скица към решението на ПК Община „Р.“ от 16.03.1995 г., за нищожност на решението на ПК Община „Р.“ от 16.05.1995 г. поради липса на форма и относно ползването на имота от страна на ответника.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е единствен наследник на С. И. Д., на чиито наследници с Решение № 09037 от 16.03.1995 г. на Поземлена комисия в [община] е възстановено правото на собственост в стари реални граници на затревена нива от 0,999 дка. в м. „Поляни“, съставляваща имот № 2162 по картата на землището на [населено място]. Въз основа на посоченото решение на 09.06.1997 г. ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт за правото си на собственост, след което е било постановено ново Решение № 09037 от 14.06.2000 г. на Поземлена комисия в [община] по същата преписка за възстановяване на същия имот, което изменя и допълва Решение № 09037 от 16.03.1995 г., в което обаче е посочена площ на имота от 1,021 дка.
Съдът е счел, че така представените доказателства легитимират ищцата като собственик, а доводите на ответника, че не е завършена реституционната процедура са неоснователни. Изложил е съображения, че към датата на постановяване на административното решение – 16.03.1995 г. – разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ не е предвиждала изискване към решението за възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници да се прилага скица, поради което до изменението на посочената разпоредба, обнародвано в „Държавен вестник“, бр.45 от 16.05.1995 г., наличието на скица към решението на поземлената комисия не е елемент от фактическия състав на реституцията на имотите. Отделно от това, видно от нотариалния акт, в производството по издаването му е била представена скица, с което имотът е бил индивидуализиран.
За неоснователни са приети и доводите за нищожност поради липса на форма на посоченото решение на поземлената комисия. Видно от същото, то е подписано от председателя, секретаря и тримата членове на комисията, поради което изискванията за постановяването му в писмена форма са спазени и същото е валидно.
Въз основа на експертните заключения и събраните гласни доказателства въззивният съд е направил извод, че е установено, че част от имота на ищцата с площ от 803 кв.м. попада в терен, който е ограден от всички страни заедно с други имоти-собственост на ответното дружество, като същият се охранява от наети от последното охранители, които не допускат в него ищцата и нейните близки, в резултат на което тя няма достъп до имота си. Следователно ответното дружество осъществява фактическа власт върху част от имота на ищцата и доколкото по делото не се твърди и не се установява основание за това, то предявеният ревандикационен иск се явява основателен. Счетено е, че без значение за изхода на спора са доводите във въззивната жалба относно това дали ответникът упражнява владение или държане върху имота, тъй като съгласно разпоредбата на чл.108 ЗС ревандикационният иск би бил основателен и в двете хипотези. Без значение в тази връзка е и твърдяното от дружеството противоречие между мотивите и диспозитива на решението, изразяващо се в това, че в мотивите съдът е приел, че ответникът упражнява държане, а с диспозитива го е осъдил да предаде на ищцата владението върху имота, тъй като волята на съда е ясно изразена, а в диспозитива „владение“ е употребено в смисъл на фактическа власт върху имота. Неоснователни са и доводите, че в диспозитива на решението имотът, предмет на осъдителния диспозитив, не бил индивидуализиран по начин, годен за изпълнение, тъй като частта от имота, която ответникът е осъден да предаде на ищцата, е описана чрез препращане към комбинирана скица №1 към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, където посочената част е оцветена в зелен цвят и по този начин разграничена от останалите имоти, включително и тези на ответника.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставя въпросите:
1) представянето по делото на решение на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, след изменението на закона с ДВ бр.45 от 16.05.1995 г. изискваща наличието на скица, без приложена към него скица, съставлява ли основание да се приеме, че ищецът по иск по чл.108 ЗС е провел пълно и главно доказване на правото си на собственост, необходимо за уважаване на искът по чл.108 ЗС;
2) неправилно ли се явява решение за уважаване на иск по чл.108 ЗС при липса на пълно и пряко доказване на правото на собственост на ищеца предвид релевирани и неоспорени доводи за незавършеност на реституционната процедура, основани на липса на скица към решението на поземлената комисия за възстановяване на правото на собственост;
3) може ли констативния нотариален акт за замести решението за възстановяване на собствеността, издадено без скица на възстановения недвижим имот и в този смисъл правилно ли е съдебното решение, което основава изводите си за доказано право на собственост въз основа на констативен нотариален акт, при положение, че скица към момента на издаването му също не е представена по делото;
4) правилно ли е решението на въззивния съд за признаване право на собственост върху недвижим имот, възникнало по реституция, при положение, че не е представена скица на недвижимия имот, нито към момента на влизане в сила на реституционния акт, нито към момента на издаване на констативния нотариален акт и решението е постановено при непълнота на доказателствения материал относно индивидуализирането на имота по площ, графични данни, съседи към момента на възстановяването му /придобиване на собствеността от ищцата/ и към момента на предявяване на ревандикационния иск, респективно решаване на спора по същество.
5) относно задължението на съда да се произнесе по доводите и възраженията на страните.
Първият въпрос е неотносим към фактите по делото, въз основа на които са формирани изводите на въззивния съд, тъй като както е прието във въззивното решение, а и в отменителното касационно решение, реституцията на имота е извършена с решението от 16.03.1995 г., с което са определени границите на възстановения имот, а решението от 14.06.2000 г., издадено след изменението на ЗСПЗЗ от ДВ бр.45/1995 г., само уточнява действителната площ на имота в тези граници.
Вторият, третият и четвъртият въпрос са свързани с обстоятелството, че по делото не е представена скица към решението от 16.03.1995 г., като касаторът счита, че с оглед на тези въпроси въззивното решение е очевидно неправилно. Основанието по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК не са налице, тъй като изводите на въззивния съд относно конститутивното действие на това решение, по което имотът е индивидуализиран по картата на землището, са съобразени с практиката на ВКС, включително и посочената от въззивния съд.
Петият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че съдът не се е произнесъл по искането инцидентно да прецени валидността, респ.законосъобразността на решението от 16.03.1995 г. Посочената теза обаче не може да бъде съотнесена към данните по делото. С отменителното касационно решение на въззивния съд е указано, че дължи разглеждане само на възраженията за незавършеност на административната процедура по възстановяване на собствеността на имота на ищцата предвид липсата на скица към решението на ПК Община „Р.“ от 16.05.1995 г. и за нищожност на решението на ПК Община „Р.“ от 16.05.1995 г. поради липса на форма. Именно по тези възражения се е произнесъл въззивния съд.
В обобщение не е налице основание и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство [фирма], [населено място] следва да възстанови на Ц. С. Х. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 400.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Н. А..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 293 от 6.03.2018 г., постановено по гр.д. № 76 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.2, ап.2, представлявано от Ж. Г. И., съдебен адрес: гр.С., [улица], ет.1, ап.5, адвокат И. Ш. да заплати на Ц. С. Х., [населено място], обл.П., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат Н. А. разноски по повод касационната жалба в размер на 400.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: