О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№479
гр. София, 21.11.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1798 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 121 от 30.05.2018г. по гр.д. № 507/2017г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 60 от 09.06.2017г. по гр.д. № 604/2012г. на Каварненския районен съд в отхвърлителната част на иска за делба и вместо това е постановено допускане на съдебна делба на четиринадесет земеделски поземлени имоти – ниви, подробно описани в решението, между съделители и при квоти, посочени пак там.
Срещу решението са подадени две касационни жалби от страна на ответниците по иска.
Жалбоподателят П. Й. Г., чрез пълномощника си адв. Петранка Георгиева, намира решението за неправилно поради нарушаване на материалния закон и по-конкретно на чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В приложеното към касационната жалба изложение се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК по следните въпроси: 1/ при разрешаване на спор за собственост или делба на земеделска земя, следва ли съдът да зачете решение на ОСЗ /Поземлена комисия/, с което след влизане в сила на решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се променя адресата на вече възстановено право на собственост върху земеделските земи, предмет на делото; 2/ как и по какъв начин следва да се извърши изменението на вече постановено от Поземлена комисия позитивно решение по чл.14 ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и какво следва да е съдържанието на решението по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, за да не се определя то като ново решение, каквото ОСЗ не може да взема, след като вече е постановила едно решение по преписката; 3/ може ли съдът в гражданското производство да извършва косвен съдебен контрол за валидността на административен акт /за наличието на материални предпоставки за издаването му/, когато е извършен пряк съдебен контрол върху него. Тези въпроси според жалбоподателя са решени в противоречие с практиката на ВКС, а също са от значение са за точното прилагане на закона и развитието на правото. Наред с това се твърди очевидна неправилност на съдебния акт.
Жалбоподателите Н. Н. А., М. Н. Д., Е. И. Г., М. П. Ч., А. П. Г., Д. А. П., А. А. П., В. А. П., Г. А. Г. и Д. Н. Г., чрез пълномощника си адв. Милен Русев, също намират решението за неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК по следните въпроси: 1/ какви доказателства са допустими във въззивното производство и при какви предпоставки; 2/ задължен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички доказателства по делото и да отговори на всички доводи и възражения на страните, като в изпълнение на това си задължение изложи мотиви към решението; 3/ подлежат ли на косвен съдебен контрол за валидност по чл.17, ал.2 ГПК постановените нови решения на ОСЗ, различни от първоначално постановените решения по същата преписка, доколкото върху тях не е извършен пряк съдебен контрол; 4/ Налице ли е съсобственост, обусловена от решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, без да е извършена промяна в първоначалните решения на ОСЗ по реда на чл. 14, ал.7 или ал.7а ЗСПЗЗ; 5/ прилага ли се разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ за възстановени земеделски земи когато част от сънаследниците претендират придобиване по давност и могат ли правата на останалите сънаследници да бъдат защитени по исков ред. Тези жалбоподатели също се позовават на очевидна неправилност на съдебния акт.
Ответникът по касационните жалби П. Я. П., чрез пълномощник адв. Юлия Отузбирова, взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.
Останалите ответници по касационните жалби не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Обект на делбата са земеделски имоти в землището на в [населено място], [община], останали в наследство от П. Г. Ж., починал на 05.04.1957г. Преки наследници на П. Ж. са четирите му деца М., Й., А. и М. Г.; те са починали и съделителите по делото са техни законни наследници.
С решение № 352 от 23.11.1994г. по преписка № 02164/03.12.1991г. на ПК-гр. К. на наследниците на Й. П. Г., син на общия наследодател, е възстановено правото на собственост върху полска култура от 60дка, имот № **, и полска култура от 90.001дка, имот № *, двете по плана за земеразделяне землището на [населено място], [община].
С решение под същия номер и дата, но по преписка № 01348/23.10.1991г. на ПК-гр. К. на наследниците на другия син – А. П. Г., починал на 09.10.1988г., е възстановено правото на собственост по отношение на следните имоти: полска култура от 150,001дка, имот № *, полска култура от 88,633дка, имот № * и лозе от 5дка, имот № *, всички по плана за земеразделяне на землището на [населено място].
Така възстановените земи са поделени доброволно между двете групи наследници, като в резултат на формираните дялове имотите са получили нови номера.
От М. П. Я., дъщеря на общия наследодател и от наследниците на другата дъщеря – М. П. Я., е предявен през 1995г. пред Каварненски районен съд иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. С влязло в сила решение на Добрички окръжен съд искът е уважен като е признато за установено по отношение на наследниците на двамата братя Й. П. Г. и А. П. Г., че правото на собственост върху 150 дка в землището на [населено място], възстановено на наследниците на Й. П. Г. и правото на собственост върху 150 дка в землището на [населено място] от общо 243,634дка, възстановено на наследниците на А. П. Г., принадлежи на всички наследници на П. Г. Ж..
Въз основа на това, с влязло в сила решение на Каварненски районен съд доброволните делби, извършени между наследниците на Й. П. Г. и А. П. Г. са прогласени за нищожни поради неучастие на всички съсобственици.
С решение № 6631от 19.03.2009г. на ОСЗ-гр. К. по преписка 03561 от 19.02.1992г. на наследниците на П. Г. Ж. е предоставено правото на собственост по план за земеразделяне върху девет от процесните ниви. Решението е постановено след като с решение на административния съд е отменен отказ на ОСЗ-К. да издаде решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ.
С решение № 6646 от 03.10.2012г. на ОСЗ-К. по същата преписка на наследниците на П. Г. Ж. е предоставено правото на собственост върху пет от процесните ниви.
Постановено е и влязло в сила през 2012г. решение на Добрички окръжен съд по гр.д.№ 451/2008г., с което е призната относителна недействителност по чл.76 ЗН на извършени от наследници на Й. П. Г. три разпоредителни сделки с възстановените имоти в полза на трети лица; постановен е установителен диспозитив за обема на правото на собственост на ищците /наследници на дъщерите на наследодателя М. и М./ и предаване на владението върху притежаваните от тях идеални части от девет от процесните имоти /с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***/ спрямо ответниците по иска – наследници на синовете Й. П. Г. и А. П. Г.. По отношение на имоти с №№ по плана за земеразделяне **, **, **, **, **, ** и ** производството е прекратено като е прието, че ищците не се легитимират като собственици, тъй като процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила – не е било постановено към този момент решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ за индивидуализиране на признатите за възстановяване земи. /По-късно, правото на собственост върху първите пет от тези имоти е възстановено с решението на ОСЗ от 03.10.2012г./.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба по отношение на четиринадесетте имота, описани в последните две решения на ОСЗ-К. – от 19.03.2009г. и от 03.10.2012г., като е приел, че решенията не са такива по чл.14 ал.7а ЗСПЗЗ. Счел е, че това са нови решения на ОСЗ и след като има вече постановени решения компетентността на административния орган е изчерпана и вторите по ред административни актове са нищожни.
Въззивният съд е отменил първоинстанционния акт и е допуснал делбата на процесните земеделски имоти между наследниците на общия наследодател П. Ж. при законните квоти. Изложил е съображения, че съсобствеността е установена с двете реституционни решения от 2009г. и 2012г., които имат конститутивно действие. Посочил е, че след уважаване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие дължи постановяване на решение по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, с което да промени лицето, в чиято полза или вреда е издадено предходното й решение. С издаването на това решение настъпва възстановяване на собствеността. В случая Решение № 6631 от 19.03.2009г. на ОСЗ-К. е постановено след проведен съдебен контрол върху предходен отказ за издаване на такова решение. Затова решението, издадено въз основа на съдебно решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, легитимира посочените в него наследници като съсобственици на възстановения имот. В делбеното производство не може да се преценява отново законосъобразността на издадения административен акт по искане на страна, която е участвала в административното производство.
Възражението за придобивна давност, текла в полза на съделителите Г. А. Г., А. П. Г., М. П. Ч., Е. И. Г., Д. Н. Г., Н. Н. А., М. Н. Д., И. А. В., Д. А. П., А. А. П. и В. А. П., въззивният съд е приел за неоснователно. Те са твърдели упражняване на фактическа власт върху имотите с намерение за своене считано от датата на възстановяването на собствеността по решенията от 23.11.1994г. Съдът е посочил, че спорът за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е иницииран от наследниците на М. П. Я. и от М. П. Д. през 1995г., но предявяването му не прекъсва давността; такова прекъсване обаче е налице по силата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ. Затова давност е започнала да тече от 22.11.1997г., но до 2005г. когато е образувано гр.д. № 169/2005г. на Каварненски районен съд, в което са предявени ревандикационни претенции от наследниците на М. П. Я. и М. П. Д., десетгодишният давностен срок не е изтекъл.След постановяването на решението по чл. 108 ЗС е започнала да тече нова давност, която е прекъсната с предявяване на иска за делба.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.Съображенията са следните:
По касационната жалба на П. Й. Г..
Първите два правни въпроса се отнасят до правомощията на Службата по земеделие за изменение на вече постановено реституционно решение въз основа на влязло в сила съдебно решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ – какво следва да е съдържанието на решението по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, за да не бъде нищожно като издадено в нарушение на стабилитета на административните актове. Въззивният съд е разяснил най-общо, че Службата по земеделие е длъжна да зачете постановеното решение, с което се разрешава спора за материално право и да постанови ново решение, с което в съответствие с приетото в съдебното решение да промени лицата, в полза на които се възстановява собствеността. Такова правомощие изрично й дава нормата на чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ. Не е налице противоречие с Тълкувателно решение № 1/1997г. на ОСГК, още повече, че от изложението не става ясно в какво според касатора, се изразява това противоречие. Въззивният акт е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по Решение № 131 от 11.06.2014 г. по гр.д.№ 7755/2013г. на I г.о. и Решение №134 от 29.01.2019г. по гр.д. №3090/2017г. на ІІ г.о. В последното са посочени уредените в закона хипотези, при които е допустимо в рамките на едно административно производство административният орган да постанови валиден повторен акт. Една от тези хипотези е по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, какъвто е настоящия случай, независимо, че в издадените две решения на ОСЗ от 2009г. и 2012г. тази законова норма не е изрично цитирана. Видно от данните по делото решенията са постановени след изрично искане на един от наследниците на П. Ж. въз основа на съдебното решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Третият въпрос по тази жалба е за косвеният съдебен контрол за валидност на административен акт, извършван от гражданския съд и допустим ли е той когато върху акта е осъществен пряк съдебен контрол. В обжалвания акт въззивният съд не е извършил косвен съдебен контрол на решенията за възстановяване на собствеността, а е изложил съображения защо първоинстанционният съд не е следвало да извършва такъв. Изводите на съда са в съответствие с практиката ва Върховния касационен съд по Тълкувателно решение № 5/2011г. на ОСГК на ВКС и Решение № 131 от 11.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7755/2013г., I г. о., според което когато е извършен пряк съдебен контрол на решение на ПК е недопустимо извършването на косвен съдебен контрол в исково производство между страните, участвали в административното производство. А в настоящия случай сънаследниците са страни в административното производство. Соченото от касаторите Решение № 189 от 29.10.2015г. по гр.д. № 2462/2015г. на І г.о. е неотносимо, тъй като разглежда случай на косвен съдебен контрол върху актове по ЗОСОИ за проверка законосъобразността на заповед относно начина на обезщетяване.
Не може да бъде споделено виждането на касатора, че разрешението на горните правни въпроси ще допринесе за еднообразно тълкуване на закона и отстраняване на противоречивата практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По въпросите има достатъчно практика на Върховния касационен съд, която е последователна, не е противоречива и няма обстоятелства, налагащи промяната й.
Настоящият състав не съзира в мотивите на решаващия съд основания, които да налагат проверка за очевидна неправилност на съдебния акт.
По касационната жалба на Н. Н. А., М. Н. Д., Е. И. Г., М. П. Ч., А. П. Г., Д. А. П., А. А. П., В. А. П., Г. А. Г. и Д. Н. Г.
Първите два правни въпроса, формулирани в тази жалба са процесуални и се отнасят до допустимите доказателства във въззивното производство и задължението на въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и да отговори на всички доводи и възражения на страните. Те са свързани с оплакванията, че Добрички окръжен съд е приел като ново доказателство решение по адм.д№ 558/2008г. на Административен съд-Добрич, без да мотивира допустимостта му и впоследствие е основал решението си на него. Видно, че соченото решение по административно дело е представено пред първоинстанционния съд /л. 957 и сл./ като част от преписката, изпратена от Общинска служба по земеделие- К., поради което не се явява ново доказателство по смисъла на чл. 266 ГПК. При тези констатации касационно обжалване по повдигнатия процесуален въпрос, който не е определящ за изхода на спора, не може да бъде допуснато.
Третият въпрос в този жалба е за допустимостта на косвения съдебен контрол върху решения на ОСЗ. Такъв въпрос е налице и в касационната жалба на П. Й. Г. и по него вече бяха изложени съображения.
Следващият въпрос е: налице ли е съсобственост, обусловена от решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, без да е извършена промяна в първоначалните решения на ОСЗ по реда на чл.14, ал.7 или ал.7а ЗСПЗЗ. Въпросът не кореспондира с доказателствата по делото и изводите на съда, че решенията от 2009г. и 2012г., с които правото на собственост върху имотите се предоставя на всички наследници на общия наследодател, са именно решения по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, без значение, че нормата не е посочена в административния акт.
На последно място касаторите повдигат въпроса за приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ в отношенията между сънаследници – когато част от тях претендират придобиване по давност. Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това разбиране не може да бъде споделено. В Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГК да дадени разяснения, че нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не съдържа ограничение на приложното поле по отношение на лицата; тя се прилага за всички имоти, за които се отнася реституцията по посочените в нея закони. Създадената практика по прилагането й изхожда от принципното разбиране, че давност не тече срещу този, който не може да се защити чрез иск. Затова не може да бъде придобит по давност имот, подлежащ на земеделска реституция, за който не е приключила предвидената от закона процедура по възстановяване на собствеността. Когато решението на административния орган за възстановяване на собствеността влиза в сила след приемането на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, то давностният срок за придобиване на имота започва да тече от влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността. От този момент правото на собственост може да бъде защитавано от собственика, чрез предприемане на съответните действия спрямо трети лица, упражняващи владение върху имота. В този смисъл е практиката по Решение № 584 от 25.09.2009г. по гр.д.№ 2949/2008г. на ВКС, І г.о., Решение № 112 от 05.03.2010г. по гр.д. № 981/2009г. на ІІ г.о., Решение № 373 от 21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на І г.о., Решение № 547 от 12.01.2011г. по гр.д. № 660/2010г. на ІІ г.о. Хипотеза на прилагане на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ в отношения между сънаследници е разгледана в Решение № 161 от 19.07.2013г. по гр. д. № 1163/2013 г. на II г.о.
В настоящия случай процедурата по възстановяване на собствеността на имотите на общия наследодател П. Г. Ж. по преписка № 03561/1992г. е приключила съответно през 2009г. за част от имотите и през 2012г. за останалата част, когато са постановени двете решения, с които са индивидуализирани възстановените имоти, след спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Едва от този момент наследниците на двете сестри биха могли да защитават правата си спрямо наследниците на двамата братя, в полза на които земите са били възстановени първоначално и те са извършили делба и други разпореждания с тях. Видно че, наследниците на М. и М. Г. са предприели такива действия като през 2005г. са предявили искове по чл.76 ЗН за обявяване за относително недействителни на сделки, извършени от наследниците на братята Й. и А., както и искове чл.108 ЗС против тези наследници – това е гр.д. № 169/2005г. на Каварненски районен съд, при обжалването на което е постановено влязлото в сила решение на Добрички окръжен съд по гр.д. № 451/2008г. Тези искове са уважени относно имотите, чиято собственост е била възстановена с решението на ОСЗ № 6631 от 19.03.2009г., а за имотите, за които към този момент реституционното производство не е било приключило /все още не е било постановено Решение № 6646 от 03.10.2012г/, производството е прекратено. С оглед на това наведеното в настоящето производство възражение за придобивна давност по отношение на първата група имоти би могло да се основава само на нови факти, непреклудирани от силата на пресъдено нещо, каквито не са посочени. За имотите от втората група, които към този момент не са могли да бъдат защитавани с иск за собственост, давност би могла да тече след окончателното възстановяване на собствеността с решението № 6646 от 03.10.2012г. А искът за делба е предявен по-късно същата година, с което давността е прекъсната.
По изложените съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване и по двете жалби.
В полза на ответника по жалбите П. Я. П. следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 30.05.2018г. по гр.д. № 507/2017г. на Добричкия окръжен съд по касационните жалби на П. Й. Г. и на Н. Н. А., М. Н. Д., Е. И. Г., М. П. Ч., А. П. Г., Д. А. П., А. А. П., В. А. П., Г. А. Г. и Д. Н. Г..
ОСЪЖДА П. Й. Г., Н. Н. А., М. Н. Д., Е. И. Г., М. П. Ч., А. П. Г., Д. А. П., А. А. П., В. А. П., Г. А. Г. и Д. Н. Г. за заплатят на П. Я. П. сумата 500 /петстотин/ лева разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: