О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№461
гр. София, 14.11.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 1782 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. Т. и И. А. Т. срещу решение № 5 от 03.01.2019г. по т.д. № 1434/2018г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която след отмяна на решение № 2339 от 23.05.2018г. по гр.д. № 1826/2017г. на Варненски районен съд, е отхвърлен предявения от жалбоподателите евентуален иск по чл.109 ЗС против „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК 103002253, за преустановяване подаването на вода под налягане по водопроводно отклонение, собственост на ищците, представляващо вътрешна водопроводна мрежа, очертано със зелен цвят на скицата на л.79 от първоинстанционното дело, с които действия смущава правото на собствениците да се разпореждат със своята вещ в пълен обем. Въззивното решение се обжалва и в частта, с която е отменено определение на първоинстанционния съд от 20.07.2018г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, както и в частта, с която е отхвърлено искането на касаторите за присъждане на разноски за всички инстанции.
Жалбоподателите, чрез пълномощника си адв. Хаджолян, намират решението в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно. За обосноваване достъпа до касационно обжалване на първо място твърдят, че решението е очевидно неправилно поради нарушение на императивни правни норми, конкретно посочени в изложението; поради неясни мотиви и поради наличие на явна необоснованост. На следващо място изтъкват противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, вкл. със задължителна такава, като са формулирали три групи правни въпроси. Първата група са процесуалноправни, свързани със задълженията на въззивния съд да мотивира актовете си, да отговори на доводите и възраженията, да обсъди относимите и допустими доказателства; втората група въпроси касаят преценката кога е налице неоснователно въздействие върху собствеността по смисъла на чл.109 ЗС и по-конкретно дали извършването на строеж без разрешение или в нарушение на действащите разпоредби представлява такова въздействие; третата група въпроси в едната си част са пряко свързани с фактите по делото и с направените от съда изводи, а именно дали подаването на вода за съседен имот по отклонение, преминаващо през имота на ищците, представлява неоснователно действие върху имота; втората част на тази група въпроси е по приложението на Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК, т.3, а именно, ако действието е сред изрично посочените в тази точка на тълкувателния акт може ли да се приеме, че то е основателно и нужно ли е ищецът да уточнява по какъв начин действията на ответника пречат на упражняването на правото му на собственост. На последно място са поставени десет правни въпроса в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството пред първоинстанционния съд е по предявени от настоящите касатори против ответника три обективно съединени облигационни искове: 1/ по чл.79, ал.1 ЗЗД за изпълнение на задължение по договор от 02.09.2016г. за ликвидиране на съществуващо старо водопроводно отклонение; 2/ по чл. 265, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 679,97лв. стойност на неизвършени СМР и 3/ по чл. 92 ЗЗД за заплащане на 236,40 лв. неустойка по договора. Като евентуален спрямо първия иск е предявен иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови подаването на вода под налягане във водопроводно отклонение, собственост на ищците, означено със зелен цвят на скицата на л. 79 от първоинстанционното дело. Първоинстанционният съд е уважил първия иск, отхвърлил е останалите, а евентуалният е оставил без разглеждане. С въззивното решение е постановено отхвърляне и на иска по чл. 79 ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение, пристъпено е към разглеждане на евентуалния иск по чл. 109 ЗС и последният също е отхвърлен. Касационната жалба касае само негаторния иск, следователно решението в частта по облигационните искове е влязло в сила.
Искът по чл. 109 ЗС е обоснован с твърденията, че ответникът извършва противоправни действия, с които пречи на упражняването на правото на собственост на ищците върху поземления им имот с идентификатор *** по плана на в.з. Т., като е поискано осъждането му да преустанови подаването на вода под налягане по старото водопроводно отклонение, което се намира в имота на ищците и е тяхна собственост по приращение. В молба от 11.09.2017г. е уточнено, че действията на ответника лишават ищците от възможността да се разпореждат със съществуващата стара водопроводна мрежа в имота, тъй като евентуалното й премахване или преместване би довело до наводняване на имота и на сградата; освен това ищците сочат, че не могат да изградят гараж, навес или друга постройка върху реалната част от имота, нито могат да засадят трайни растителни видове.
Не се спори между страните и се установява от приложения нотариален акт, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор №*** в [населено място], м. „Т.”. На 02.09.2016г. между ищцата Е. Т. като възложител и ответника „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, като изпълнител, е сключен договор за СМР на водоснабдителни и канализационни съоръжения в имота, конкретизирани в количествено-стойностна сметка. За да отхвърли иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че в договора липсва поето конкретно задължение за ликвидиране на съществуващо старо водопроводно отклонение.
Установено е от приетите две технически експертизи, че т.нар „старо водопроводно отклонение” съществува в имота на ищците /местоположението му е непосредствено до границата с ПИ * и е нанесено на скицата на л.164/ и се експлоатира понастоящем като водопроводно отклонение за съседния имот – ПИ *. Въз основа на договора от 02.09.2016г., сключен между страните, е изградено от ответника „ВиК-Варна ООД ново водопроводно отклонение за имота и сградата на ищците, изградена е нова водомерна шахта с водомерен възел с дистанционно отчитане; в старата водомерна шахта, обслужваща, както имота на ищците, така и ПИ * е извършено премахване на отклонението и на водомера за ПИ *. Това, така наречено старо водопроводно отклонение, е изградено около 1980г. като по плана на водопроводната и канализационна мрежа от 1988г. то е общо за двата имота и от него има самостоятелни отклонения за всеки от имотите. При изграждането на новото водопроводно отклонение на ищците, е премахнато отклонението за техния имот, което е ясно обяснено от свидетеля Т. – технически ръководител в ответното дружество, който е ръководил ремонтите работи. Вещите лица констатират, че имот № * няма друга връзка с водопроводна мрежа, т.е. единствената възможност да се водоснабдява е през това отклонение.
Варненски окръжен съд е отхвърлил евентуалния иск по чл. 109 ЗС като е намерил за недоказано от страна на ищците, че ответникът извършва неоснователно действие в имота им. Посочил е, че подаването на вода по изграден водопровод с цел снабдяване на съседен имот не може да бъде квалифицирано като неоснователно действие. Също така не е ясно по какъв начин водоподаването по изграденото отклонение пречи на ищците да ползват имота си, доколкото предмет на претенцията е именно преустановяване на водоподаването, а не премахване на отклонението, какъвто е предмета на главния иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД. С оглед на това съдът е намерил за ненужно да коментира дали е налице сервитутно право по смисъла на чл. 103, ал.3 от Закона за водите, при наличието на изтекли повече от 10 години, в които ищците са търпяли съществуващото отклонение.
При този изход /отхвърляне на всички предявени от ищците искове/ Варненски окръжен съд е приел, че на ищците не се дължат разноски и е отменил първоинстанционното решение в частта, с което такива са им присъдени, както и постановеното от районния съд определение по чл.248 ГПК, с което допълнително са присъдени разноски.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
І. Несъстоятелни и неоправдани са поддържаните съображения за очевидна неправилност на съдебния акт. Вярно е, че мотивите на решаващия съд не са обширни, но те са концентрирани пряко върху основателността на предявения иск с преценка елементите на фактическия състав на чл. 109 ЗС.
ІІ. Не е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд по повдигнатите процесуални въпроси, всичките отнасящи се до задълженията на въззивния съд като инстанция по същество при проверката по чл. 269 ГПК да се произнесе по спорния предмет на делото като обсъди всички допустими и относими доказателства и отговори на всички доводи и възражения на страните, включително да изложи аргументи защо възприема едно заключение на вещо лице, а не друго. В случая, доколкото е бил сезиран с жалба на ответника по иска, въззивният съд е разгледал оплакванията в тази жалба. При поставянето за разглеждане на евентуалния иск, който не е бил разгледан от първата инстанция, съдът е достигнал до извод, че действията на ответника по осигуряване водоподаване за съседния имот през единственото съществуващо водопроводно отклонение, не са неоснователни по смисъла на чл. 109 ЗС, както и че това действие /подаването на вода/ само по себе си, не препятства упражняването на правото на собственост на ищците. Горните изводи са достатъчен мотив за отхвърляне на негаторния иск.
В случая не са налице някакви разнопосочни заключения на вещи лица по релевантните за този иск въпроси, което да налага излагане на съображения защо едни се приемат, а други не. Ето защо не е допуснато отклонение от практиката по Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК, т.19, както и по останалите решения на състави на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, посочени от касаторите.
ІІІ. Следващата група правни въпроси се отнасят до преценката кога е налице неоснователно въздействие върху собствеността по смисъла на чл. 109 ЗС, като конкретно касаторите повдигат въпроса дали извършването на строеж без разрешение или в нарушение на действащите разпоредби представлява такова въздействие. Първо, тези въпроси не са разгледани от решаващия съд и не са поставени в основата на крайните му изводи. Второ, липсва противоречие с указанията в Тълкувателно решение № 31/84г. на ОСГК, според което е допустима защитата чрез иск по чл.109 ЗС срещу собственик на съседен имот за прекратяване на неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби. В настоящия случай искът не е срещу собственик на съседен имот, а и допустимостта на защитата по реда на чл. 109 ЗС не е поставена под съмнение, така че решението е неприложимо. Поддържаната от касаторите теза е, че незаконният строеж винаги представлява неоснователно действие, което собственикът не е длъжен да търпи. Тази теза не кореспондира с практиката, която изисква във всички случаи да се преценява по какъв начин незаконният строеж пречи за упражняване правото на собственост на ищеца. По делото не е установено старото водопроводно отклонение да е изградено в отклонение от действалите към 1980г. изисквания, а и същото дълги години е служело за захранване имота на ищците /тук следва да се отчете особеното разположение на имотите с №№ *, * и *, липсата на достъп до [улица], което явно налага водопроводното отклонение да преминава през имот *, да навлиза в имот *, където до границата с имот * е изградена водопроводна шахта, с два водомерни възела, за двата имота – виж скицата на вещото лице на л. 262 от първоинстанционното дело/. Останалите три решения на състави на Върховния касационен съд, приложени от касаторите, са израз на установената практика, че иск по чл. 109 ЗС може да се води и спрямо строеж, който е законен от гледна точка на благоустройствените правила, но който пречи на правото на собственост на ищеца. От същата позиция е изходил и въззивният съд – отхвърлил е иска поради това, че не е установено „пречене” – че подаването на вода към съседния имот пречи на ищците.
ІV. Следващата /трета/ група въпроси, поставени в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК съдържа две части. Първото питане е: дали подаването на вода за съседния имот по отклонение, преминаващо през имота на ищците, представлява неоснователно въздействие върху имота им. Отговорът на въпроса предполага преценка на доказателствата и на конкретните факти по делото, така че това не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, който може да обуслови допускане на касационно обжалване.
Останалите подвъпроси в тази група са по приложението на разрешението в т.3 от Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК. Според него за уважаване на иска по чл.109 ЗС е необходимо ищецът във всички случаи да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Изводът на въззивния съд, че недоказването на пречене, респ. липсата на пречене, е основание за отхвърляне на иска, съответства с тълкувателния акт. В мотивите на тълкувателното решение се обръща внимание, че преценката кои въздействия са по-големи от обикновените /по смисъла на чл. 50 ЗС/ и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Дадени са няколко примера за такива въздействия: първо, когато ответникът осъществява пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и без да има облигационно, вещно или сервитутно право за това; второ, когато са нарушени строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, установени за осигуряване възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в населено място или част от него. Не може да бъде подкрепена тезата на касаторите, че настоящият случай попада сред така посочените примери. Подаването на вода през съществуващо водопроводно отклонение с цел снабдяване на съседния имот с вода, извършвано от 80-те години до днес, не съставлява такова пряко въздействие върху имота на ищците, каквото визира тълкувателния акт.
V. Правните въпроси, които касаторите считат, че са разрешени от съда и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са следните: 1. Попадат ли в приложното поле на чл. 109 ЗС случаите, при които собственикът претендира преустановяване експлоатация на строеж в собствения си имот, части от който са изградени в нарушение на действащите разпоредби; 2. Представлява ли неоснователно действие експлоатацията на собствен на ищеца строеж, намиращ се в имота му, от трети лица, които нямат облигационно, вещно прави или сервитут върху този имот; 3. Пречка ли е за собственика когато трето лице експлоатира собствената му вещ, без да има право за това; 4. Има ли право собственикът да иска преустановяване на това действие и основателен ли е искът по чл. 109 ЗС при тази фактическа обстановка; 5. Правнорелевантен ли е за иска по чл. 109 ЗС фактът дали е възникнало сервитутно право по чл. 103, ал.3 от закона за водите когато се спори за водопроводно отклонение; 6.Може ли да се приеме, че ищците са търпяли и следва да продължават да търпят фактическото положение, т.е. търпяли са собственото си водоснабдяване, тъй като собственият им имот е водоснабдяван през процесната водопроводна мрежа, а съседният имот е присъединен незаконно към вътрешната им водопроводна мрежа; 7. При това положение може ли да се приложи придобивна давност по отношение на водопроводното съоръжение, след като отделна вещ, владяна и използвана от трети лица, по отношение на която да възникне сервитутно право, не съществува; 8. Може ли да възникне сервитут по чл.103, ал.3 от Закона за водите, ако съседният имот е присъединен към нея в противоречие с нормативните изисквания, така че присъединяването му съставлява незаконен строеж, който не може е да е в режим на търпимост; 9. Може ли да възникне сервитут по чл. 103, ал.3 ЗВ в полза на ВиК дружество; 10. Има ли право ВиК дружество да водоснабдява съседния имот при така описаната фактическа обстановка чрез незаконен строеж, и при изричното противопоставяне на ищците.
Всички тези въпроси, от една страна са конкретни, фактически, така че не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а още по-малко такива, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото / виж за съдържанието на това основание разясненията в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК, т.4/. Въпроси от рода на: „основателен ли е искът по чл. 109 ЗС при сочената от нас фактическа обстановка”, „има ли право собственикът да иска преустановяване на това действие”, „възникнал ли е сервитут по чл. 103, ал.3 ЗВ”, „може ли ВиК дружеството да водоснабдява съседния имот чрез незаконен строеж” не могат да обусловят достъп до касационен контрол; те касаят пряко фактите по делото, а извършваната от касационната инстанция селекция на касационните жалби е по критерии, което не включват преценка на правилността на изводите на съда. От друга страна, формулираните въпроси нямат разрешение в обжалваното въззивно решение; те обслужват изградената от ищците защитна теза, която в голямата си част не кореспондира с доказателствата по делото, а и не е била възприета от съда. Въззивният съд не е обсъждал възникването на сервитут по чл.103, ал.3 от Закона за водите, нито дали старото водопроводно отклонение представлява незаконен строеж и дали съседният имот е незаконно присъединен към водопроводната мрежа. Вярно е, че в случая няма данни да е учреден сервитут на водопрекарване по чл.103, ал.3 ЗВ в полза на съседния имот. Това обаче не означава, че ищците могат да искат от ВиК оператора да преустанови подаването на вода за съседния имот /целта на предявения иск е явно такава/ и то без в процеса да участват собствениците му. Действащият Закон за водите в преходната разпоредба на §15, ал.2 признава право по чл.112 ЗВ на водопрекарване за изградените по-рано съоръжения, като определя срок за уреждане на възникналите от това правоотношения, на не и премахване на съоръженията или прекратяване на водоподаването. Уважаването на такъв иск би нанесло вреди, неимоверно по-големи от сочените от ищците неудобства да търпят подаването на вода по водопроводното отклонение в имота си, снабдяващо съседния имот. Разпоредбата на чл. 50 ЗС задължава собственика да се въздържа от действия, с които създава пречки за ползването на съседния имот, по-големи от обикновените.
По изложените съображения, тъй като липсват предпоставки за допускане на касационен контрол,такъв следва да бъде отказан.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5 от 03.01.2019г. по т.д. № 1434/2018г. на Варненски окръжен съд в обжалваната от Е. П. Т. и И. А. Т. част, с която е отхвърлен предявения евентуален иск по чл.109 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: