О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№47
София, 21.02.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 315 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 6559 от 07.11.2018 г. на С. К. Ч., подадена чрез адв. И. И., против определение № 648 от 23.10.2018 г. по възз.ч.гр.д № 518 по описа за 2018 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено определение № 1838 от 17.07.2018 г. по гр.д. № 610 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна за оставяне без разглеждане молбата ? с вх. № 18825 от 22.06.2018 г. за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 610 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна.
Жалбоподателката счита, че атакуваното определение е неправилно и иска да бъде отменено.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което е формулиран следният въпрос: „При пасивност от процесуалния представител по делото, тъй като е липсвала връзка между него и доверителя му, представлява ли това непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК?“, без да е посочено на кое специално основание по чл.280, ал.1 ГПК се позовава.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни по жалбата – Т. П. И., С. М. И., Д. А. И. и Д. А. П.. Възразява се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество частната жалба е неоснователна.
За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Частна касационна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, с който се потвърждава оставянето без разглеждане на подадената молба за възстановяване на срок, поради което е процесуално допустима съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателката е надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт и е спазен срокът по чл.275, ал.1 ГПК.
Производството по гр.д.№ 610 по описа за 2018г. на Окръжен съд-Варна е образувано по предявени от С. К. Ч. против Т. П. И., С. М. И., Д. А. П. и Д. А. И. в условия на обективно евентуално и пасивно субективно съединяване искове с пр.осн. чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], СО „Св.Св. К. и Е.”, съставляващ по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008 г., имот с идентификатор ****, целият с площ по скица от 2 638 кв.м., при съответни граници, ведно с изградените в него две вилни сгради. С определение № 1430 от 07.06.2018 г. по гр.д. № 610 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК, тъй като в указания от съда срок, многократно продължаван по нейно искане, ищцата не е отстранила констатираните нередовности и не е представила удостоверение за данъчна оценка на процесния имот. С молба с вх. № 18825 от 22.06.2018 г. С. К. Ч. е поискала възстановяване на срока за представяне на данъчна оценка, като е мотивирала, че пропускането му се дължи на липса на комуникация между нея и действащия към момента на отстраняване на указанията упълномощен адвокат – адв. И. А., както и предвид обстоятелството, че ищцата живее в чужбина. С определение № 1652 от 27.06.2018 г. по гр.д. № 610/2018 г. Окръжен съд-Варна е оставил подадената молба по чл. 65 ГПК без движение, като е указал на молителката да посочи особените непредвидими обстоятелства, поради които е пропуснат срокът и да приложи доказателства за същите, както и да приложи към молбата онези книжа, за подаването на които иска възстановяване на срока. Съобщение с дадените указания редовно връчено на новия пълномощник на страната адв. И. И. – на 06.07.2018 г. В указания едноседмичен срок е подадена молба с вх. № 21248/13.07.2018 г., в която се поддържа твърдението за липса на комуникация между клиент и адвокат, приложени са извлечения от електронна кореспонденция. Като е съобразил, че по делото липсват доказателства да е представена данъчна оценка, съдът е приел, че подадената молба за възстановяване на срок е недопустима на основание чл.65, ал.2 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане.
Въззивният съд е потвърдил извода на първостепенния съд, че подадената молба за възстановяване на срок, следва да бъде оставена без разглеждане, като е посочил, че въпреки изричните указания не е спазено изискването на закона за прилагането на книжата, за подаване на които се изисква възстановяване на срока. В случая не е приложена данъчна оценка.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Апелативен съд-В. изобщо не се е произнасял по основателността на подадената молба за възстановяване на срока, респективно не е разглеждал налице ли се особени непредвидими обстоятелства, обусловили пропускането на срока и дали като такова може да се възприеме липсата на комуникация между адвокат и клиент. Съдът е оставил без разглеждане молбата, защото съгласно разпоредбите на чл.64, ал.3 и чл.65, ал.2 ГПК пропуснатото действие следва да бъде извършено преди съдът да е допуснал възстановяването. В случая това не е сторено, въпреки изрично и ясно дадените указания от съда по чл.101 ГПК, за които пълномощникът на страната е редовно уведомен и данъчна оценка не е представена. Ето защо и формулираният от жалбоподателката въпрос е неотносим към мотивите на атакувания акт.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 648 от 23.10.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 518 по описа за 2018 г. на Апелативен съд-В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ