О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№165
София, 04.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдията Камелия Маринова гр.дело № 4505 по описа за 2018 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 47576/13.07.2018 г. на И. Д. И. и Д. Д. И. за отмяна на влезлите в сила решение № 1349 от 6.04.2016 г. по гр.д. № 5307/2015 г. на Районен съд-Варна, решение № 1452 от 18.11.2016 г. по в.гр.д. № 1063/2016 г. на Окръжен съд-Варна и определение № 512 от 2.11.2017 г. по гр.д. № 917/2017 г. на Върховния касационен съд на Република България. С посочените съдебни актове и след осъществен инстанционен контрол Д. Б. Й. е осъдена на основание чл.109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Е. Л. В., Д. П. П. и Н. Л. Д. да упражняват правото си на собственост върху дворно място с идентификатор № 10134.3513.244, като за своя сметка премахне метални ограда и врата, поставени към незастроената част от имота /ситуирана съгласно очертанията на скица-приложение № 1 по експертизата на вещото лице по СТЕ на л.109 от делото/, възстанови целостта и естетичния вид на местата, на които са закрепени металните ограда и врата и да осигури безпрепятствен достъп на ищците за ползването по предназначение на незастроеното място.
Молителите се позовават на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК и чл.304 ГПК. Навеждат твърдения, че делото е водено против Д. Б. Й., която не е била надлежна страна, тъй като още с исковата молба ищците са представили два нотариални акта, от които е видно, че преди завеждане на делото собственици на двата апартамента е била не Д. Б. Й., а са били молителите, поради което решението е постановено срещу лице, което не е собственик на имоти в сградата. Молителите считат, че са заинтересовани по смисъла на чл.304 ГПК, тъй като се засягат техните интереси като собственици на имоти в сградата, доколкото мотивите на решението са в тяхна вреда, като се приема, че не е тяхна собствеността на 145 кв.м. свободна незастроена площ, находяща се извън построената сграда. Поддържат, че решенето има сила спрямо тях, тъй като оградата, която загражда празното незастроено място, следва да бъде съборена, но това празно място е изключителна тяхна собственост, което не са могли да докажат след като не са участвали в процеса. Тъй като не са привлечени като ответници в процеса, са били лишени и от възможността да участват по делото – чл.305, ал.1, т.5 ГПК.
Постъпил е отговор по молбата за отмяна от Е. Л. В., Д. П. П. и Н. Л. Д., в който са изложени обосновани съображения за недопустимост на подадената молба, евентуално за нейната неоснователност. Претендират възстановяване на направените разноски.
Настоящият състав намира, че подадената молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като съображенията за това са следните:
Съгласно дадените задължителните указания за тълкуване на закона, съдържащите се в на т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание. Проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл.301 ГПК; молбата изхожда ли от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна; дали подадената молба е редовна.
В случая молителите не са легитимирани да искат отмяна на влязлото в сила решение, с което е уважен предявен против друго лице иск по чл.109 ЗС.
С правото да иска отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на чл.304 ГПК разполага онова трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо, че то не е било страна по делото, с оглед разпоредбата на чл.216, ал.2 ГПК, т.е. в хипотеза на необходимо другарство. В случая липсва хипотеза на необходимо другарство и молителите не са обвързани от влязлото в сила решение.
Както е изяснено в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 5.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо.
Легитимиран ответник по иска по чл.109 е лицето, чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца. Твърдението на молителите, че те са носители на правото на собственост не може да обоснове пасивна процесуална легитимация, нито необходимо другарство с ответника, извършил противоправното действие.
Молителите не са легитимирани да искат отмяна и на основанието по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, което е приложимо, когато лицето, което претендира отмяна на влязлото в сила решение, е било страна по делото, но е било лишено от възможността да участва в процеса, вследствие на нарушаване на съответните правила, т.е. поради незаконосъобразни действия на съда или на съдебни служители.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.№ 47576/13.07.2018 г. на И. Д. И. и Д. Д. И. за отмяна на влезлите в сила решение № 1349 от 6.04.2016 г. по гр.д. № 5307/2015 г. на Районен съд-Варна, решение № 1452 от 18.11.2016 г. по в.гр.д. № 1063/2016 г. на Окръжен съд-Варна и определение № 512 от 2.11.2017 г. по гр.д. № 917/2017 г. на Върховния касационен съд на Република България, като ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 4505 по описа за 2018 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап.1 и Д. Д. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап.2 да заплатят на Е. Л. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, ап.2, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 11, адвокат Г. Р. разноски по повод молбата за отмяна в размер на 120.00 лв.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап.1 и Д. Д. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап.2 да заплатят на Д. П. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], етаж 1 – офис, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 11, адвокат Г. Р. разноски по повод молбата за отмяна в размер на 120.00 лв.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап.1 и Д. Д. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап.2 да заплатят на Н. Л. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], тавански етаж, таван 1, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 11, адвокат Г. Р. разноски по повод молбата за отмяна в размер на 120.00 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: