О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№97
София, 22.02.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3924 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Ч.-И. чрез пълномощника й адвокат Д. З. против решение № 186 от 3.08.2018 г., постановено по гр.д. № 21 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е отменено решение № 109 от 15.02.2016 г. по гр.д. № 673/2015 г. на Районен съд-Кюстендил по предявения от Е. С. Ч.-И. против П. С. Б. ревандикационен иск по отношение на площ от 385 кв.м., граничещи с имот № **, съставляващи част от поземлен имот от 1.403 дка в местността „До къщи“, землището на [населено място], съставляващ имот № ** по картата на землището и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска..
П. С. Б. е подал чрез пълномощника си адвокат С. М. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата се легитимира като собственик по наследство и въз основа на договор за покупко-продажба от 24.09.2003 г. на ? ид.ч. на имот № **, с площ от 1.403 дка, възстановен в стари реални граници на наследниците на С. К. Ч. с решение № 56-Р/16.11.1994 г. на ПК-К.. Ответникът се легитимира като собственик по покупко-продажба от 9.12.1997 г. на имот № ** с площ от 1.500 дка, възстановен на праводателите му А. Н. М. и С. Г. П. с решение на ПК-К. от 1993 г. и за който те са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост № *, т.*, н. дело № */* г. По отношение на спорната площ двата имота се припокриват. Въззивният съд е приел, че спорната площ не е следвало да бъде възстановена на наследниците на С. К. Ч. и ищцата не се легитимира като собственик. Този извод е обоснован с обстоятелствата, че тази площ е била част от имот пл. № *, собственост на П. С. Б. и по регулацията от 1933 г. е придадена към парцел *-*, в кв. 39, идентичен имот № **, като имотите в кв.39 са изключени от регулация и не попадат в обхвата на плана от 1968 г. и по делото липсват данни за прилагане на регулацията от 1933 г. с оглед на което следва, че е отпаднало отчуждителното й действие.
В касационната жалба и идентичното като съдържание изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Е. С. Ч.-И. поставя въпроса: придобивни основания ли са за завеждане на иск по чл.108 ЗС по силата на наследяване и покупко-продажба, представените от ищцата решение на Поземлена комисия-К. и нотариален акт за покупко-продажба. Счита, че е налице противоречие с практиката на ВКС, според която решенията по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, респ.чл.27 ППЗСПЗЗ имат конститутивен ефект и с тях възниква правното качество на обект на собствеността и индивидуализацията на имота по граници.
Соченото противоречие не е налице. Тълкуването, на което се позовава касаторката, има предвид момента, от който може да се легитимира собствеността върху конкретен, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот. Конститутивното действие на решението на органа по поземлена собственост настъпва само доколкото са налице материалноправните предпоставки за възстановяване правото на собственост. В случая по реда на косвения съдебен контрол и в съответствие с указанията в отменителното касационно решение, съдът е формирал извод налице ли са били предпоставките за възстановяване на спорната площ на наследниците на С. К. Ч.. Обстоятелството дали е настъпило конститутивното действие на решението за възстановяване собствеността на праводателите на ответника в случая е без правно значение, тъй като не би довело да легитимация на ищцата като собственик.
Касаторката поддържа и че е налице очевидна неправилност на извода на съда, че процесната площ не е следвало да се възстановява като част от имота на наследниците на С. К. Ч., въпреки че по делото е установено, че по плана от 1933 г. тя е част от собствения му парцел, а според действалото към този момент законодателство регулацията има вещно действие и следователно тази част е престанала да бъде част от имот пл. № *, а е била част от имот пл. № *.
В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.трето ГПК за проверка дали извода на съда, че при липса на доказателства за прилагане на регулацията, следва да се приеме, че е отпаднало отчуждителното й действие и процесната част не подлежи на възстановяване на наследниците на С. К. Ч.. Указания във връзка с преценка отчуждителното действие на дворищнорегулационен план са дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС и същите са възприети и в практиката на ВКС /напр. решение № 200/11.05.2011 г. по гр.д. № 439/2010 г., ВКС, І г.о., на което се е позовал и въззивният съд/. Според посоченото тълкуване, за да съвпаднат регулационните и имотните граници е необходимо регулацията да е приложена, тъй като в противен случай при отмяната на плана се възстановяват имотните граници, от които следва да се изхожда при изработването на новата регулация. В случая с оглед приетите за установени от съда факти, имотът е изключен от регулация през 1961 г. и при липса на данни регулацията от 1933 г. да е била приложена, след 1961 г. легитимацията на правото на собственост е по имотните граници, според които спорната площ е част от имот пл. № *, а не от имота на С. К. Ч., поради което и изводите на въззивния съд са в съответствие с практиката на ВКС.
С оглед изхода на настоящото производство Е. С. Ч.-И. следва да възстанови на П. С. Б. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 300.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат С. М..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 3.08.2018 г., постановено по гр.д. № 21 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
ОСЪЖДА Е. С. Ч.-И., [населено място], [улица], ет.1, ап.2, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Д. М. З. да заплати на П. С. Б., [населено място], [улица] разноски по повод касационната жалба в размер на 300.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: