О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№8
гр. София, 07.01.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 2387 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 322 от 23.01.2019 г. по гр.д.№ 828/2018г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2758 от 20.08.2018г. по гр.д.№ 619/2017г. на Гоцеделчевски районен съд за отхвърляне на иска за делба, предявен от К. А. Ч., К. Б. П. и И. Б. Ч. против И. Г. И. относно УПИ *, имот пл. № * от кв.* по плана на [населено място], [община], с площ * кв.м., заедно със стопанска постройка на площ * кв.м. в югозападната част на имота.
Касационната жалба е подадена от ищците от К. А. Ч., К. Б. П. и И. Б. Ч. чрез пълномощника адв.К.. Те намират решението за неправилно. Молят да се допусне касационно обжалване на основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Считат, че изводът на съда за недопустимост на делбата поради това, че теренът се явява обща част спрямо изградените сгради, които са индивидуална собственост, е направен в противоречие с практиката на ВКС. Също така в противоречие с практиката съдът не е изследвал дали е възможно реалното разделяне на съсобствения УПИ, което в случая е нужно да стори в първата фаза на делбата. Формулират следните въпроси: 1/ от значение ли е за преценката за поделяемост на поземления имот, наличието на съгласие на съделителите за подялба; 2/ допустима ли е делбата на съсобствен УПИ, ако не всички собственици притежават отделни сгради в него или отделни обекти в сгради и налице ли е хипотезата на чл. 184, ал.3 ЗУТ; 3/ следва ли въззивният съд да вземе предвид извършени разпореждания с имота, които са довели до промяна в собствеността върху предмета на иска за делба; 4/ допустима ли е делбата на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи на отделни съделители, ако е възможно разделяне на имота и обособяване на самостоятелни УПИ, които да обслужват съществуващите сгради; в този случай поделяемостта в първата фаза ли се изследва; 5/ кога е допустима делбата на дворно място при т.нар. „хоризонтална етажна собственост”; кога УПИ представлява обща част съгласно чл. 38, ал.1 ЗС.
Ответникът И. Г. И. в писмения си отговор, подаден чрез адв. Ш., моли да не бъде допускано касационно обжалване на решението. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Искът за делба на УПИ *-* в кв. * по плана на [населено място], с площ * кв.м., е заведен с твърдение, че тримата ищци притежават общо 1/2 ид.ч., а ответникът притежава другата 1/2 ид.ч. Наред с това, ищците са собственици на паянтова жилищна сграда в северозападната част на имота, а ответникът е собственик на паянтова жилищна сграда изградена в североизточната част на имота; в двора съществува и стопанска постройка с площ * кв.м., която е съсобствена на страните. Събраните писмени доказателства установяват тази съсобственост.
Пред въззивния съд са представени доказателства за извършени от ищците в хода на делото разпореждания с имота, както следва: с две сделки, сключени на от 27.08.2018г., И. Ч. и К. Ч. са дарили на К. П. притежаваните от тях 5/12 ид.ч. от УПИ и от стопанската постройка, а К. П. и К. Ч. са дарили на И. Ч. своите 5/6 ид.ч. от жилищната сграда в северозападната част на терена, като К. Ч. си е запазила правото на ползване върху една стая.
Въззивният съд е приел, че относно допустимостта на делбата следва да намери приложение установеното в ППВС № 2/1982г., б. „г” и „д”, според което когато съсобственият парцел е застроен с повече от една жилищна сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, то делбата на терена е недопустима. В този случай, какъвто според съда е и настоящия, поземленият имот има характер на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС и не подлежи на делба. Наред с това, съдът е изтъкнал, че промяната на съсобствеността посредством извършените по време на процеса сделки, не обуславя различен извод. Дори и след разпорежданията са налице сгради, които не са съсобствени, а принадлежат на отделни съсобственици, като е без значение, че собственикът на едната сграда не притежава дял от терена и че някои от съсобствениците на терена не притежават сграда.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Определящо значение за изхода на спора има разрешаването на втория въпрос, поставен в изложението: допустима ли е делбата на урегулиран поземлен имот, в който съществуват жилищни сгради /респ. самостоятелни обекти в сграда/, изключени от съсобствеността, ако не всички съсобственици на терена притежават такива самостоятелни обекти.
В практиката на Върховния касационен съд по Решение № 40 от 18.05.2018г. по гр.д. № 2201/2017г. на ІІ г.о., Решение №476/12 от 07.03.2013г. по гр.д. № 52/2012г. на І г.о., Решение № 87 от 07.07.2011г. по гр.д. № 825/2010г. на ІІ г.о., Решение №137 от 29.11.2018г. по гр.д. № 4874/2017г. на ІІ г.о. се дава тълкуване, че застроен терен /урегулиран поземлен имот/ е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, а е предназначен да обслужва построени в него сгради, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелна сграда. Ако някой от съсобствениците в поземления имот не притежава самостоятелен обект в етажна собственост или отделна сграда, то дворното място не е обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, съотв. не е предназначено да обслужва сградите, и делбата му е допустима.
Доколкото изводите на Благоевградски окръжен съд не съответстват на тази практика, то следва да се допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 322 от 23.01.2019 г. по гр.д.№ 828/2018г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на К. А. Ч., К. Б. П. и И. Б. Ч..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 /петдесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
При постъпване на доказателства за внасяне на сумата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: