О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№92
София, 09.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 1479 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1512 от 14.02.2019 г., подадена от Х. С. Х., С. Ф. Х., М. Х. Х. и Е. Ф. Х., представлявани от адв.С. П., против определение № 19 от 30.01.2019 г. по гр.д. № 4571 по описа на Върховния касационен съд за 2018 г., с което е оставена без разглеждане и е върната касационната им жалба с вх. № 7418/03.09.2018 г. срещу въззивно решение № 213/12.06.2018 г. и въззивно решение № 290/16.07.2018 г. по възз.гр.д. № 226/2018 г. по описа на Окръжен съд-Хасково.
Жалбоподателите считат, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и искат неговата отмяна.
В срока за отговор по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещните страни по касация.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подадена е от надлежна страна с правен интерес да атакува постановеното определение и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното:
С атакуваното в настоящото производство определение № 19 от 30.01.2019 г. по гр.д. № 4571 по описа на Върховния касационен съд за 2018 г., предходният състав е приел, че подадената касационна жалба срещу въззивното решение и това за допълването му по реда на чл.250 ГПК е процесуално недопустима на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК. Съобразено е, че производството по делото е образувано по искова молба за разпределение на ползването на съсобствен имот по реда на чл.32, ал.2 ЗС, а въззивните решения по тези дела не подлежат на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Разпоредбите на процесуалния закон са императивни и съдът и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с тях. В конкретния случай обжалваните въззивни решения са постановени при действието на чл.280, ал.3, т.2 ГПК /последно изменение с ДВ, бр. 86 от 2017 г./, поради което същите са окончателни и на основание чл.296, т.1 ГПК са влезли в сила. Без значение е обстоятелството, че във въззивното решение и това по чл.250 ГПК е посочено, че подлежат на обжалване в едномесечен срок пред ВКС, доколкото правото на обжалване произтича от закона и няма как да бъде упражнено при липса на предвидена в същия възможност за това.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 19 от 30.01.2019 по гр.д. № 4571 по описа за 2018 г. на Върховния касационен съд., с което е оставена без разглеждане и е върната касационната им жалба с вх. № 7418/03.09.2018 г. срещу въззивно решение № 213/12.06.2018 г. и въззивно решение № 290/16.07.2018 г. по възз.гр.д. № 226/2018 г. по описа на Окръжен съд-Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ