О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№371
София, 03.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като разгледа докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1250 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1870 от 09.11.2018г. на Варненски окръжен съд постановено по гр.д. № 1557/2018г., с което е потвърдено решение № 1784 от 26.04.2018г. на Варненски районен съд за установяване по предявения от И. Б. И. отрицателен установителен иск, че ответниците В. Д. В., И. К. И. и Й. Н. Г. не са собственици на ПИ № ** по ПНИ на местност „Над Асфалта и Калето“, землище на [населено място], с площ от * кв.м. при граници: поземлени имоти №№ **, ** и **.
Касационната жалба е подадена от ответниците В. Д. В., И. К. И. и Й. Н. Г., чрез пълномощниците адв.В. и адв.П.-В.. Поддържат, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и при нарушение на материалния закон. В приложеното към касационната жалба изложение касаторите молят допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, 3 и ал.2 ГПК по множество правни въпроси.
Ответницата И. Б. Д., чрез пълномощник Д. А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост предявен от И. Б. Д. срещу ответниците В. Д. В., И. К. И. и Й. Н. Г. относно поземлени имот № ** по ПНИ на местност „Над Асфалта и Калето“, землище на [населено място], одобрен със заповед през 2013г. Ищцата черпи права от решение № 8478/07.04.1997г. на Поземлена комисия-Аскаково, с което на наследниците на К. Я. Г. е възстановено правото на собственост върху земеделски земи в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, сред които нива с площ от 7.800 дка, четвърта категория, находяща се в землището на А., местност „Курията“. Ищцата е един от наследниците на бившия собственик – дъщеря е на неговия син Б. К. Я.. Установено е, че в ОСЗ-А. не е налице план на имотите на старите собственици в местност „Над асфалта“, респективно „Курията“, и индивидуализирането на имотите е извършено чрез провеждане на анкета. В полза на наследниците на К. Я. Г. не е издавана заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за процесния имот, тъй като същият е записан на наследодателя на ответниците.
Ответниците на наследници на Н. И. В., комуто през 1988г. е предоставено право на ползване на земя – хавра с площ от 600 кв.м. в местност „Над асфалта“, в землището на А., по реда на 26-то ПМС. Представени са доказателства за осъществяване процедурата по оценка и заплащане на земята, като е видно, че първоначално е постановен отказ за признаване правото на изкупуване, поради това, че в имота няма сграда, който отказ е обжалван и отменен с решение на Варненски окръжен съд, административно отделение. В полза на Н. В. е съставен констативен нотариален акт от *г. за имот №* в землището на [населено място], местност „Над асфалта“, на основание §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Приетата техническа експертиза установява, че новообразуван имот № ** по ПНИ на местност „Над асфалта“, с площ от * кв.м. попада изцяло в границите на стар имот 2.99 с площ от 7135 кв.м. по ПСИГ /П./ на с.о. „Над асфалта“, който е записан на К. Я. Г. на основание решение № 8478/07.04.1997г. на ПК-А.. Направен е извод за частична идентичност между имота, описан в удостоверението от 1988г. за предоставено право на ползване, имота по констативния нотариален акт №*/*г. и ПИ **, отразен в ПНИ. Експертът сочи, че отстоянието на имота до центъра на [населено място] е 10170м., а до крайбрежната морска ивица е 11290 м., измерено по въздух.
При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че е налице правен интерес за ищцата от отричане на правото на собственост на ответниците върху процесния поземлен имот, тъй като собствеността на наследниците на К. Я. Г., сред които е ищцата, е възстановена в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и при успешно провеждане на иска би могло реституционната процедура да приключи с издаване на заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ в тяхна полза.
По съществото на спора е прието, че влязлото в сила решение по гр.д. № 800/1996г., с което е отменен отказа на кмета на [община] за признаване на правото на Н. В. по §4 да закупи предоставеното му за ползване място, не е противопоставимо на лицата, на които е признато правото на възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ и които не са участвали в производството по обжалване на административния акт. Според съда, не са налице предпоставките за придобиване на правото на собственост по реда на §4б, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като предоставеният за ползване имот е на разстояние по-малко от 30 км. от центъра на [населено място] /град с население над 300 000 души/ и попада в обхвата на забраната по изречение трето от сочената разпоредба. Поради това правото на ползване не е трансформирано в право на собственост върху имота.
Възражението на ответниците за придобиване на собствеността по давност е намерено за неоснователно, предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и по съображения, че придобивна давност започва да тече от окончателното възстановяване на собствеността върху имота; в случая заповед за предоставяне на имота по §4к ПЗР ЗСПЗЗ не е издавана, а от момента на одобряване на плана на новообразуваните имоти през 2013г. до завеждане на иска през 2017г. не е изтекъл законовия давностен срок.
При преценка на поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива не са налице.
Първите два правни въпроса, поставени от касаторите са процесуални и касаят задълженията на въззивния съд – да осъществи решаваща, а не проверяваща дейност спрямо решението на първата инстанция и да изложи мотиви по наведените възражения в отговора на исковата молба и в жалбата. Решението не е постановено в разрез със сочената практика, още повече, че това са решения, постановени преди Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК, с което са дадени задължителни разяснения за задълженията на въззивния съд. Извършената от Варненски окръжен съд дейност категорично е решаваща, а не проверяваща и мотивите съдържат отговор на наведените от въззивниците /ответници по иска/ възражения. Обсъдено е значението на постановеното в административно производство Решение от 30.30.1997. по гр.д. № 800/1996г. на Варненски окръжен съд, както и извършеното от наследодателя на касаторите плащане на стойността на земята в съответствие с определената оценка. Решаващите изводи на съда са, че плащането не е достатъчно за придобиване правото на собственост, ако е налице законова пречка за това. Тези изводи са в съответствие със създадената практика по приложението на §4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ, вкл. с мотивите на Тълкувателно решение № 9/2012г. на ОСГК. При конкуренция на права между възстановен собственик и ползвател, последният следва да установи, че имотът е бил изкупен при условията и в сроковете на § 4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ, т.е. трансформирането на правото на ползване в право на собственост настъпва само при наличие на всички законови изисквания за това.
Третият правен въпрос е за наличието на правен интерес от иска, ако не е доказана идентичност между имота, описан в исковата молба и този, спрямо който ищецът твърди, че притежава свое защитимо право. В случая съдът е приел за доказана идентичността между имотите – възстановения и предоставения за ползване /втория е част от първия /, въз основа на основното и допълнително заключение на техническата експертиза, така че въпросът не кореспондира с мотивите на съда. По-нататък касаторите повдигат конкретни въпроси във връзка със заключението на вещото лице и обосноваността на извода на съда за идентичност на имотите. Тази част на въпроса представлява оплакване за неправилност на съдебния акт, което не може да се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Още повече, че ответниците не са заявили оспорване на заключението на вещото лице или несъгласие с него.
Поставеният въпрос за правомощията на съда по предявен отрицателен установителен иск при възражение за нищожност и материална незаконосъобразност на решението на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността в терен по §4 ЗСПЗЗ и за извършването на косвен съдебен контрол, не е разрешен в отклонение от сочената практика и от Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК. В случая съдът е приел, че правният интерес на ищцата от предявения отрицателен установителен иск е доказан с оглед възможността, след отричане правата на ответниците, да придобие правото на собственост като претендира издаване на заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ в полза на наследниците на бившия собственик. Това е една от хипотезите, посочени тълкувателния акт, при които възниква интерес от отрицателен установителен иск.
Съдебната практика допуска съсобственик да предяви иск за защита на целия имот против трето лице, което противопоставя свои права или го владее без основание. В този случай не се предявяват чужди права /по смисъла на чл. 26, ал.2 ГПК/, а се касае до действие за защита и запазване на съсобствената вещ, каквото може да извършва всеки съсобственик. Поради това съмнение за допустимостта на иска поради предявяването му от един съсобственик не съществува и този въпрос не може да обуслови достъп до касационен контрол.
Следващият формулиран правен въпрос е дали заплащането на цената, определена след надлежно проведена процедура по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, се отразява на правото на бившите собственици на земеделски имоти и техните наследници да възстановят правото си на собственост. Поставен е и въпросът за значението на влязлото в сила решение за признаване право на изкупуване на имот по реда на §4б ЗСПЗЗ и неговото обвързващо действие за гражданския съд предвид разпоредбите на чл. 302 ГПК и чл. 177 АПК. В случая решаващият съд е намерил административното решение за отмяна на отказа на кмета за непротивопоставимо на ищцата, изхождайки от разрешението в т.4 на Тълкувателно решение № 6/2006г. на ОСГК, както и от нормата на чл.17, ал.2, пр.2 от сега действащия ГПК, които са изключения от общия принцип на чл. 302 ГПК и чл. 177 АПК. Соченото от касаторите Тълкувателно решение № 5/2011г. на ОСГК касае упражняването на косвен съдебен контрол върху административен акт за възстановяване на земеделски земи по иск за собственост от или срещу Държавата. В настоящия случай Държавата не е страна по спора и никоя страна не черпи права от нея, поради което разрешението е неприложимо.
В изложението се поддържа и оплакване за необоснованост на извода, че [населено място] е с население над 300 000 души, тъй като съдът се е позовал на служебно извършена справка в НСИ за преброяване на населението към 1985г. 1992г. и 2001г., но не е взел предвид преброяването на населението през годината на плащането – 1997г., а тогава то е било 298 571 души, т.е. под 300 000. Тук следва да се посочи, че нито в рамките на първоинстанционното производство, нито във въззивната жалба, касаторите са повдигали спор относно приетия от първоинстанционния съд като ноторно известен факт, че [населено място] е с население над 300 000 жители, нито за момента, към който се преценява този брой. По тази причина във въззивния акт съдът не е подлагал въпроса на специално обсъждане, а само се е позовал на служебно извършена справка в НСИ за преброяване на населението в посочените години. При това положение доводите, наведени за първи път в касационната жалба, не могат да бъдат разглеждани. Що се отнася до правнорелевантния момент, към който се преценява броя на жителите, съдът не го е фиксирал, защото спор за това не е имало. Освен това, и за трите посочени години – 1985, 1992 и 2001г. населението е било все над необходимата цифра. Според установената практика това законово условие се преценява към момента на възникване на правото на изкупуване по §4б ПЗР ЗСПЗЗ, а именно към 1992г. когато е приета разпоредбата. А към този момент от статистическите данни не съществува съмнение, че населението на [населено място] надхвърля 300 000 жители.
Следващият поставен проблем е за съотношението между уредените в §4б, ал.1, пр.3 ПЗР ЗСПЗЗ две пречки за придобиване на собствеността от ползвателя – имотът да е на по-малко от 30 км. от градове с население над 300 000 жители или да е на по-малко от 10 км. от крайбрежната морска ивица. Редакцията на текста не оставя съмнение, че наличието на което и да е от двете условия препятства изкупуването. Следователно липсва неяснота и необходимост от тълкуване, които да бъдат отнесени към хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид горните съображения следва да се откаже допускане на касационно обжалване на поддържаните от касаторите основания.
При този изход ответницата по касационната жалба има право на сторените разноски за производството, които са 500 лева за адвокатско възнаграждение съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1870 от 09.11.2018г. постановено по гр.д. № 1557/2018г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на В. Д. В., И. К. И. и Й. Н. Г..
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН [ЕГН], И. К. И., ЕГН [ЕГН] и Й. Н. Г., ЕГН [ЕГН] да заплатят на И. Б. Д., ЕГН [ЕГН] сумата от 500/петстотин/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: